Като съм започнала със стихотворенията... Ето още едно, което много харесвам. Преди много години беше публикувано в някакъв вестник, а аз го харесах и си запазих изрезката. За съжаление, не са ми попадали други от същия автор.


ПЕСНИЧКА ЗА РАЗБИРАНЕТО
/Васил Сотиров/

Разбираме, че крехки сме в крилата,
но не, не ги подрязвайте съвсем!
Нали разбирате какво е младост - 
защо и ние да не разберем?

Разбира се, че нещо ни тревожи,
разбира се, че не пасем трева - 
а може би разбрали сте, че можем
стените да разбиваме с глава...

Не ви разбираме със ваш`та кроткост
( наистина ли сте съвсем добре? ) - 
стремим се да разбираме живота,
стремим се всичко днес да разберем.

Разбираме - ах, дявол да го вземе! - 
че този свят ще стане по-добър,
но даже и в най-хубавото време
излизаме в ръката със чадър.

Разбираме, че можем ( пък и трябва! )
да променим със нещо този свят,
но всеки ден по-вкусен става хлябът - 
разбира всеки: вече не е млад.

Разбираме... И вече всичко знаем
( дори и да подрязваме крилца! ),
дордето разберем съвсем внезапно:
не ни разбират нашите деца.