Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2013 22:31 - Военен летец разказва за авиацията на древните
Автор: lucecita Категория: История   
Прочетен: 5007 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Военен летец разказва за авиацията на древните

 Свободен съкратен превод

 Балаш Исмайлов, бивш военен летец, подполковник от запаса, изучавал историята на авиацията, по-точно летателни апарати на древността. Той ги е изучавал детайлно и е пътешествал, за да види със собствените си очи експонати в различни музеи.

Попаднал на древния индийски ръкопис "Самаранга Сутрадхара", в който се споменава за многочислени полети на човека с помощта на апарати, наречени “вимани”. На санскрит “вимана” означава “небесна колесница”. Тези вимани били от листов метал и, съдейки по текста, тези листове се съединявали чрез заваряване. Виманите се задвижвали с "управляем огън от стоманени съдове". За управлението на виманите човек трябвало да знае 32 "тайни".

 За виманите пише и в друг индийски ръкопис "Виманика Шастра", раздел от обемистия трактат "Янтра-сарвасва" (енциклопедия на машините), за негов автор се смята мъдрецът Бхарадваджия, за който се споменава в "Махабхарата".

 Ръкописът "Виманика Шастра" бил намерен през 1875 г. в един от храмовете на Индия. По мнението на учените този трактат бил написан в IV век пр.н.е. на основата на по-ранни текстове и бил нещо като практическо пособие за построяване и експлоатация на вимани. В този трактат детайлно били описани летателните апарати и приборите в тях. По тези описания лесно може да се разберат приборите, изпълняващи функциите на фотоапарат, радар, прожектор и пр. Съдейки по всичко, тези прибори са използвали енергията на слънцето. Има и описания на различни видове оръжия, при това с разрушителна сила. Любопитно е, че на много места в трактата има описания на дрехите на пилотите и дори на тяхната диета.

 Виманите са описани и в по-известните индийски епоси - в "Рамаяна" и "Махабхарата". Само в последния епос има 41 място, където се споменават виманите. Виманите не само се споменават в древните текстове, но има и техни изображения, например в пещерите на храма Елолор в Индия.

 Излиза, че в тези далечни времена хората са можели да обработват метала на нивото на съвременните технологии... През 1875 г. това предизвикало фурор, особено като се има предвид, че тогава още не е имало самолети.

 Специално за метала в трактата има цяла глава. Споменават се 3 вида метали: саундалика, мауртхвика и сомака. Говори се и за сплави, които могат да издържат на много високи температури.

 Друга глава е посветена на оптиката – огледала и лещи, които могат да се слагат на борда на виманите за визуални наблюдения. Те били 7. Едното се наричало "Огледало на Пинджула" и било предназначено за защита на очите на пилотите от ослепяващите “дяволски лъчи” на противника.

Енергиите, които привеждали виманите в движение, също били 7 и те се използвали поред, като двигателят се превключвал от една енергия на друга.

Самите вимани били 4 типа: Рукма Вимана, Сундара Вимана, Трипура Вимана и Шакуна Вимана. Първите две имат конусовидна форма и три отсека, във втория има помещение за пътници.

Трипура Вимана – е по-голям "самолет", който може да се използва и като подводен апарат.

Шакуна Вимана е най-сложният в техническо и конструктивно отношение.

И четирите типа имали вертикално излитане и можели, освен всичко друго, да “плават” във въздуха като дирижабли и да извършват зигзагообразен полет. В трактата имало и правила за техниката на безопасност - предпазни мерки при дълги полети, защитни мерки срещу мълнии и бури и пр.

На своите вимани древните индуси летели не само над Индия, но и из цяла Азия, дори над океана.

В индийските текстове се говори и за космически градове, които като грамадни орбитални станции се въртят около Земята. Виманите осъществявали връзката между Земята и орбиталните станции. Някои от тях можели да превозват над хиляда души, а други – само по един човек.

Преди няколко години в тибетския град Лхаса китайските историци намерили документ, написан на санскрит. В този ръкопис се съдържат указания как се изработват междузвездни кораби, използващи за движението си принципа на антигравитацията. За антигравитацията в древния документ се казва, че това е "центробежна сила, достатъчно мощна, за да противодейства на земното привличане".

Епосите твърдят, че за изработването на неразрушим летателен апарат трябва да се извършат определени ритуали и да се произнасят мантри. И че виманите могат да стават невидими след извършване на определени манипулации. Пилотът можел да измени външния вид на виманата, като й придаде за маскировка вид на облак, а за сплашване на противника – формата на лъв или тигър, или пък облика на прекрасна жена – за отвличане на вниманието.

Подобни текстове са намерени в пакистанския град Мохенджо-Даро, на остров Пасха, в Китай. Китайските документи могат да се разглеждат като исторически хроники на експерименталната авиация. Най-“младите” апарати са на възраст 2000 години пр.н.е. В един от тези документи пише, че през 1766 г. пр.н.е. император Ченг Танг заповядал да се изработи летателен апарат и той бил направен. По-късно императорът заповядал да го унищожат.

Много са интересни описанията на поета Чу Юн, живял в 3 век пр.н.е. Той описал летателна машина, на която той лично прелетял над пустинята Гоби.

Описание на летателни апарати има и в устното народно творчество на народите на Непал. В непалските епоси се говори, че тайните на полета били известни само на така наречените яванас – светлокожи хора от източното средиземноморие. Очевидно става дума за древните елини, в чиито митове освен мита за Икар се споменават и други полети на човека с помощта на спомагателни средства.

За полети на летателни апарати се споменава и в древния Вавилон. В древновавилонския кодекс "Халката", например, се казва, че “управляването на летяща машина” е велика привилегия. За летателни апарати се споменава и в древновавилонския "Епосе за Етан", написан 2500 години пр.н.е. Там се говори, че шумерският цар летял на гърба на гигантски орел. В епоса се описва ландшафтът така, както е невъзможно да се опише дори от най-високото дърво или скала: споменават се цветна мозайка на засятите с различни култури полета, реки като нишки ккуна Вимана   и др.

В друг вавилонски ръкопис, "Силфр-ала", вече се говори за летателен апарат, като се дава детайлно описание. За него е написал в своята книга Рене Ноонберг.

Има подобни текстове и в Полинезия. Местните легенди разказват за светлокожи хора, дошли от запад на "бестящи лодки", които "плавали над морето". И у народите на други островни групи има легенди за “летящи канута”.

Една от най-интересните находки, потвърждаващи, че в древността хората са можели да летят, са “колумбийските самолетчета”, които са цяла ескадрила – намерени са 33 броя! Едно такова самолетче представлява златна фигурка с дължина 4 сантиметра. Такива самолетчета са открити през 19 век не само в Колумбия, но и в Перу, Коста Рика и Венецуела, което говори за широкото им разпространение. Датират се 500-800 г. пр.н.е. Специалисти установили, че колумбийските самолетчета имат великолепни аеродинамични свойства.

Най-удивителното на тези самолетчета е това, че на тях са нанесени знаци, които поразително напомнят финикийската писменост. Това говори за това, че хората в древността може би са имали въздушни междуконтинентални комуникации.

В Египет още през 1848 г. в храма на Сет Първи в Абидос открили странни изображения, които тогава сметнали за древни механизми, и едва в наше време учените стигнали до извода, че това са изображения на летателни апарати, например въртолети. До тях има апарати, удивително приличащи на съвременни свръхзвукови изтребители. Подобни изображения били намерени и в Карнакския храм.

Световно известният уфолог Ричард Хогланд твърди, че египтяните са произлезли от марсианци, посетили някога Земята... По-късно американските автоматични изследователски станции, изпратени към Марс, заснели там “пирамиди” и “лице на сфинкс”.

В Египет открили и “брата” на “колумбийското самолетче”. Открили го в гробницата на Задоиаг през 1898 г. Възрастта на находката се определя на над 2000 години. “Самолетчето“ е дълго 15 сантиметра и е направено от много здраво и твърдо дърво.

Ученият Халил Месиха през 1969 г. напавил точно копие на дървената фигурка и му сложил моторче и пропелер. В резултат моделът успял да развие скорост 105 км в час. След изпитанията египтолозите започнали да ровят в мазетата на музея и намерили там още 14 аналогични древноегипетски “самолетчета”...

Превод: Лусесита

Източници, със снимки:

http://paranormal-news.ru/news/voennyj_letchik_ob_aviacii_drevnikh/2011-09-17-3764

http://news.day.az/society/288839.html

 

 




Гласувай:
4



1. pvdaskalov - ???
06.02.2013 01:15
Освен моделчета, които може и да са играчки, наподобяващи птици, не са открити части или цели летателни апарати. Какви може да са причините?
Ако е имало индустрия, къде са следите от нея?
Разбира се, отговор няма, но не Вие, драга Lucecita, имате вина, че не сте издирили публикувани доказателства. Просто такива не съществуват. Колкото до преводите на древните технологии, те са в зависимост от знанията и пристрастията на преводача... На Вас трябва само да благодарим!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lucecita
Категория: Новини
Прочетен: 2572792
Постинги: 995
Коментари: 99
Гласове: 914
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол