Постинг
14.12.2018 16:03 -
ПЕТЪР АНАСТАСОВ - ПОЕТ ОТ ЕВРОПЕЙСКА ВЕЛИЧИНА
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 874 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 14.12.2018 16:09
Прочетен: 874 Коментари: 7 Гласове:
-6
Последна промяна: 14.12.2018 16:09
На фона на покъртителните посредствености в малотиражката " Словото днес", на 6 декември тази година е публикуван един великолепен поет, когото аз чета и извън вестника, член на СБП.
"""""""""""""""""
Сега съм неочаквано спокоен.
Светът около мене се подрежда
и всяка вещ от ъгълчето свое
с око успокоено ме поглежда.
И сладостният дух на битието
дълбоко в сетивата ме прониква.
И сладка дума с коренче в сърцето
щастливо под перото ми пониква.
Изгубената някога подкова
сега си я намирам с изненада.
Усмихвам се и слушам очарован
старинния концерт на снегопада.
И там, в алегоричната лавина
от минало и сняг, сега разбирам,
че може би съм жив наполовина
и може би по мъничко умирам.
Душата ми, притихнала и кротка,
е седнала пред огъня и дреме.
Една необяснимо тъжна котка
ще седне тук завинаги след време.
И тихо, като с чехли на писател,
ще ходи някой спомен зад вратата.
А котката ще стане ваш приятел
в нерадостния час на самотата.
"""""""""""""""""
Сега съм неочаквано спокоен.
Светът около мене се подрежда
и всяка вещ от ъгълчето свое
с око успокоено ме поглежда.
И сладостният дух на битието
дълбоко в сетивата ме прониква.
И сладка дума с коренче в сърцето
щастливо под перото ми пониква.
Изгубената някога подкова
сега си я намирам с изненада.
Усмихвам се и слушам очарован
старинния концерт на снегопада.
И там, в алегоричната лавина
от минало и сняг, сега разбирам,
че може би съм жив наполовина
и може би по мъничко умирам.
Душата ми, притихнала и кротка,
е седнала пред огъня и дреме.
Една необяснимо тъжна котка
ще седне тук завинаги след време.
И тихо, като с чехли на писател,
ще ходи някой спомен зад вратата.
А котката ще стане ваш приятел
в нерадостния час на самотата.
Следващ постинг
Предишен постинг
Получих реална представа за словото на този поет. Благодаря ти!
цитирайmissana написа:
Получих реална представа за словото на този поет. Благодаря ти!
ама сега мога ли да отрека дарованието? Грях ми на душата. Голям поет и сценарист.
цитирайвидях леко несъвършенство в предпоследния куплет. Имам предвид това друкратно повтаряне на седне. Първо душата е седнала, а после котката ще седне. Според мен това следваше да се избегне и мисля, че зная как.
цитирайmissana написа:
видях леко несъвършенство в предпоследния куплет. Имам предвид това друкратно повтаряне на седне. Първо душата е седнала, а после котката ще седне. Според мен това следваше да се избегне и мисля, че зная как.
rosiela написа:
" А КОТКАТА ЩЕ СТАНЕ...", приятелю, е изразил накрая поетът.
missana написа:
видях леко несъвършенство в предпоследния куплет. Имам предвид това друкратно повтаряне на седне. Първо душата е седнала, а после котката ще седне. Според мен това следваше да се избегне и мисля, че зная как.
Душата ми, притихнала и кротка,
полюшва се пред огъня и дреме.
Една необяснимо тъжна котка
ще седне тук завинаги след време.
Защото душата трудно сяда. Тя се полюшва в пространството.
Моята душа например се рее. Виждал съм я как излиза от тила на главата ми и започва да се издига нагоре.
7.
rosiela -
Има предвид " котката" той, след като душата отлети. Така го схващам аз, приятелю.
15.12.2018 11:43
15.12.2018 11:43
missana написа:
Душата ми, притихнала и кротка,
полюшва се пред огъня и дреме.
Една необяснимо тъжна котка
ще седне тук завинаги след време.
Защото душата трудно сяда. Тя се полюшва в пространството.
Моята душа например се рее. Виждал съм я как излиза от тила на главата ми и започва да се издига нагоре.
rosiela написа:
" А КОТКАТА ЩЕ СТАНЕ...", приятелю, е изразил накрая поетът.
missana написа:
видях леко несъвършенство в предпоследния куплет. Имам предвид това друкратно повтаряне на седне. Първо душата е седнала, а после котката ще седне. Според мен това следваше да се избегне и мисля, че зная как.
Душата ми, притихнала и кротка,
полюшва се пред огъня и дреме.
Една необяснимо тъжна котка
ще седне тук завинаги след време.
Защото душата трудно сяда. Тя се полюшва в пространството.
Моята душа например се рее. Виждал съм я как излиза от тила на главата ми и започва да се издига нагоре.
Търсене