Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2007 04:47 - В памет на баща ми
Автор: marystaneva Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1490 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 31.03.2009 17:32


Баща ми се казваше Кирил Гълъбинов Манкулов. Беше добър човек и много ме обичаше. Почина от туберкулоза само на 42 години / 1932-1974/. Като млад е писал стихове, но за съжаление, след смъртта му негов "приятел" взе тетрадките с ръкописите му и така и не ги върна. Запомнила съм само четири негови стихотворения / предните две и тези / и ги публикувам тук в негова памет, за да не изчезнат един ден заедно с мен.
*****************************************************************************************

Късно е...

Късно е. А ние с мама, седнали край печката, мълчим.
Вън - вечерна панорама: хора, светлини, лъчи...

Как забързан всеки отминава, устремен по своя дневен път,
срещне някой, тихо поздравява и отново бърза към домът.

Там го чакат в топла хижа чифт очи и детски смях,
екнал в стаята без грижа - затуй бърза той при тях.

Тая радост тегли всеки към домашния уют
по най-преките пътеки - било лете, било в студ.

А пък ние само двама у дома седим сега.
Татко ми при нас го няма. Де ли ходи по снега?

Колко месеци минаха, как от нас се отдели?
Где ли търси чужда стряха? Как за нас не го боли?

Често рони сълзи мама, мислейки че съм заспал.
Мъчи я тъга голяма, на мен също ми е жал...

Ех, сега съм още малък и не мога нищо сам,
но горчи ми всеки залък обед, вечер, като ям.

Мъчно ми е за това че татко ми не е при нас,
пък и майка често плаче - нали чувам в мрака аз.

Как ли бихме си живели, ако той дома се върне?
И сълзите биха спрели мен и мама щом прегърне.

Татко, моля те, върни се! Чуй ме как те моля аз!
Татко, татко, опомни се и ела, ела при нас!



**************************************************************************************

Приспивна песен

Спи ми, рожбо моя скъпа, нанкай, ангел мой...
Вече късен час настъпи, нощен е покой.

Бързо времето минава... Ти ще станеш мъж
и тогаз в ръка корава дните здраво дръж.

Дръж и не изпускай, сине, нито ден, ни час
тъй, напразно да отмине някъде край нас.

И не се плаши от бури, ни от пек и мраз.
Те към светлите лазури водят без компас.

Ако видиш в пътя труден някой как страдай,
ти не гледай с поглед чуден, а ръка му дай!

Че с другари е по-леко в жизнения път - 
и най-стръмните пътеки леко се вървят.

Спи ми, рожбо моя скъпа, нанкай, нанкай, ангел мой.
Вече късен час настъпи, нощен е покой...



Гласувай:
1
1



1. marystaneva - Беше роден на 11 май 1932 г.
10.05.2012 11:55
Утре щеше да навърши 80...
цитирай
2. marystaneva - А днес...
26.07.2012 13:24
Днес се навършват 38 години откакто го няма...

Все още ми липсва...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marystaneva
Категория: Политика
Прочетен: 1845543
Постинги: 234
Коментари: 3432
Гласове: 2847