Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2017 21:17 - Спомени за професор Марин Големинов
Автор: veselingeorgiev Категория: Музика   
Прочетен: 1627 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 16.03.2017 16:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Като участник в Камерен ансамбъл "Софийски Солисти" на няколко пъти съм имал възможност да работя под диригенството на проф. Големинов. Целия оркестър му вярваше и свиреше с удоволствие и ентузиазъм, когато той ни дирижираше. Чувствата бяха взаимни – и на него му беше много приятно когато бе сред нас. Казваше, че се чувства като в едно голямо семейство и усеща всеки един от нас като негово дете. Знаеше имената на всеки от нас. Ние от своя страна също го чувствахме като "баща". Умееше да премахва дистанцията между диригент-оркестрант. Държеше се с нас съвсем естествено, нормално по човешки. Репетициите с него бяха истинско удоволствие. Работеше съвсем спокойно и не държеше трудните неща да стават веднага. Оставяше "технологично време" нещата да отлежат, а и предполагаше, че ние ще ги изработим сами. Не се задълбочашаве в прекалени подробности. Обичахме да го слушаме в паузата или по събирания след концерт. Беше удоволствие да го слушаме, разказваше интересни неща и даваше ценни съвети. Споделяше, че музиката е естетическо изкуство и служи за наслада и удоволствие на изпълнителите и публиката. Че то е взаимно нещо между диригент и оркестър. Че ролята на диригентът е да обединява усилията на оркестрантите за изява и да прави така, че нещата да стават по-лесно. В случай когато задълбае да изработва прекалено много подробности може оркестъра да започне да свири с оттегчение. Цитираше професора си по дирижиране в Мюнхен, който казвал на студентите си : "не забравяйте, че оркестър без диригент може да изнесе концерт, но диригент без оркестър не може". Беше един от малкото диригенти които разбират магическата връзка диригент-оркестър. Беше много наблюдателен и голям психолог, ще споделя само един случай. За рещителния концерт в Копенхаген в зала "Тиволи" бяхме перфектно подготвени в София с нужните репетиции. Ситуацията беше такава, че по това време оркестъра беше в немилост, няколко месеца администрацията не разрешаваше на състава да изнесе концерт. В този тежък за „Софийски Солисти” момент Марин Големинов с неговия авторитет успя да поеме ангажимент да дирижира състава на турне е Скандинавските страни. Отношението на ръкодството в министерство на културата и кметството в София беше : „а бе я да ги видим тези, какво толкова могат?”. Всеки който поне един път е бил в подобна ситуация знае колко е трудно да се работи във враждебна среда, пълна с недоброжелателни ръководители. На акустичната репетиция преди концерта усетихме, че напрежението в сътава е много голямо. Още миг и въпреки перфектната музикална подготовка щеше да настъпи срив. Причината беше, както цялостната враждебна обстановка която описах, така и важността на концерта. Не бяхме излизали на концерт 6 месеца в голяма зала, това също имаше значение за самочувствието, за психиката на състава. Не си правехме илюзии – един провал щеше да отприщи вълна от критики, музикално ръководство в София само чакаше удобен повод окончателно да закрие състава. Като отличен психолог проф. Големинов усети напрежението, изгледа ни и ни каза "всичко ще бъде наред" и прекрати репетицията. Вярвахме му. Безрезервно му вярвахме и се чудехме какво ли е измислил. Предстоеше ни скоро да разберем. Дойде началния час на концерта, притеснени излязохме на сцената, публиката ръкопляскаше, той се поклони, след това отиде към пулта, втори път се поклони и посочи оркестъра. С това продължаване на аплауза напрежението в оркестъра изчезна, появиха се дори усмивки по лицата. Направи знак на публиката да спрат ръкоплясканията и с много енергични жестове започна да дирижира и така увлече оркестъра да свири освободено, с ентусиазъм. Звучахме както в най-добрите си изпълнения, а и възторжените погледи в залата ни помагаха за това. Така стигнахме бавната част на Хайдн. Първите цигулки "запяха". Големинов с лявата ръка с леки движения "ваеше музика". Публиката като че ли беше спряла да диша. Когато свършихме частта се чу една голяма въздишка и отново тишина!! С побелелите си коси и достолепен вид той изглеждаше като проповедник всред последователи. Концерта премина при небивал успех, накрая имаше аплаузи, викове на одобрение. „Студените” Скандинавци изпаднаха в екстаз, пляскаха и не позволяваха концерта да приключи, изкараха ни на не един и два, а на няколко биса (до момента в зала "Тиволи" били свирили най-много до два биса). В гримьорната се поздравявахме плачехме и се прегръщахме. Нямахме представа дали това не ни беше един от последните ни концерти като състав, но настроението беше приповдигнато. Големинов беше развълнуван и щастлив, защото творбата му която изпълнихме (концерт за квартет и струнен оркестър) се възприе топло и сърдечно от публиката. Той ни благодари и ни похвали, че до момента това е най-доброто изпълнение на творбата му. Съвсем спонтанно "бати Сашо" даде тон и изпяхме "многая лета". Публиката която идваше да ни благодари за незабравимия концерт беше впечатлена от начина по който поздравихме диригента си. В гримьорната дойде известен импресарио и каза, че иска да организира голямо турне в най-скоро време във всички Скандинавски страни. Марин Големинов му отговори, че инцидентно дирижира оркестъра за да не падне турнето и като има назначен нов диригент ще му изпратим рекламни материали. Целия състав съжаляваше, че проф. Големинов беше вече на възраст и нямаше възможност да е нашия постоянен диригент. Този концерт мобилизира състава и ни подейства като допинг. Следващия концерт от турнето в град Берген, зала "Григ" беше точно копие на успеха от "Тиволи". Следващата изява беше в голямята катедрала в града. За първи път в историята на катедралата беше нарушена традицията след финала на пиеса да не се ръкопляска. След десетина дни, когато се бяхме прибрали в София, Големинов получи голям плик с отзиви за концертите. Знаехме, че концертите са успешни, но все пак имахме притеснение – какво ли официално вече пишат „студените” скандинавци и ни го изпращат е плик. След като критиките бяха преведени, се събрахме и разбрахме какво съдържат. И в този момент мита за „студените скандинавци” (както си мислехме в България) рухна. По-топли, по-вълнуващи, по-окуражаващи отзиви състава „Софийски Солисти” рядко е получавал. Отзивите бяха превъзходни както за дирегента, така и за оркестъра. Гоелминов в най-трудни и кризистни дни подкрепяше оркестъра и има решителен принос оркестъра да просъществува и до днес. Можем да се гордеем със „Софийски Солисти”, които и днес възпламеняват публиката в най-големите зали по всички континенти. Принос за това имат както ентусиастите създатели на ансамбъла, така и спасителят на състава проф. Марин Големинов. Той завинаги остана в сърцата ни, като мъдър учител и "баща".

Веселин Георгиев, цигулар в "Софийски Солисти"



Гласувай:
3



1. nadzambunata - Благодаря ти!
15.03.2017 22:06
Чудесен пост за Маестрото! Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: veselingeorgiev
Категория: Музика
Прочетен: 29814
Постинги: 9
Коментари: 2
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031