Така се пееше в една песен в зората на демокрацията.

И в тази връзка искам да споделя с вас това, което прочетох тук:

http://www.nicodile.eu/?p=1220

Защото не съм социалист

Според Мавракис, прогресивните млади хора в България** гласуват вдясно, понеже лявото се асоциира с диктатура, въпреки че прогресът неизбежно е свързан с лявото. Искам да уверя, че диктатурата е само една от  причините да предпочитам дясното. Освен това, само част от дясното пространство е социално-консервативна.

Западните социалисти се разграничават от Сталин, Живков и Чаушеску. Твърдят, че втората половина на миналия век няма нищо общо с идеята, резултат е просто на лош подбор на кадри. Мисля, че идеята има много общо. И подборът на кадри не би могъл да е друг. Не защото няма интелигентни, човечни, благородни комунисти. А защото те няма как да стигнат до върховете.

Ако прогресът е приоритет на лявото, защо огромната част от научно-техническите постижения са създадени в капиталистически общества? Ако капиталът прави хората вълци, защо тези вълци са по-образовани и по-здрави? Ако само социалната държава се грижи за изкуството, защо  операта и балетът в Ирландия не са загинали? При всичките си недостатъци, либералният капитализъм все пак толерира добрите идеи. Освен това, гадните капиталисти  дават за благотворителност: университети, болници и училища се строят от дарения. Фондациите на Бил Гейтс и подобните му дават милиарди за научни изследвания. Може би все пак крайният резултат от Гейтс на тая да е положителен?

При капитализмът труда на пролетариата се експлоатирал жестоко. И все пак колко холандски шлосери са емигрирали в СССР? Защо експлоатираните холандски шлосери живеят по-добре от не-експлоатираните съветски такива? Нещо повече: не експлоатираше ли социализмът труда на най-способните? Редно ли е един хирург, който учи десет години и спасява човешки животи да печели колкото един шофьор? Наистина ли приноса на човек е еднакъв, независимо какво прави?

Отговорът на този въпрос е първият ми голям проблем със социализма - унищожаване на стимулите за развитие. Справедливите общества (опитват да) дават равен старт. Социалистическото дава равен финал. Пример: Петък следобед. Изборът е да работите още три часа или да  поиграте с децата си. В кой случай ще изберете да работата: ако знаете, че напредвайки ще осигурите по-добър живот на децата си или в случай, че наградата е абстрактното благо на обществото (до което общество така или иначе нищо не достига)? Уеднаквяването на хората демотивира най-способните, окуражава най-мързеливите. И не, с това не казвам, че бедните са виновни за бедността си, нито че хората без доход трябва да бъдат оставени да умрат. Казвам, че ако наградата не зависи от усилието, рационалния човек избира да работи по-малко.

Вторият проблем е, че властта неизбежно създава корупция. Колкото повече ресурси минават през държавата, толкова повече стимул имат корумпираните лекета да влязат във властта. Корумпираните лекета с лекота маргинализират свестните, за да могат да се корумпират и лекьосват на спокойствие. Социалистическата държава, по дефиниция, преразпределя създаденото от всички. По решение на същите тези лекета. Много честни, вярващи комунисти мечтаят за сценарий при който именно те ще решават на кой колко от държавните ресурси да се даде. Дори да приемем този сценарий за добър, той пропуска дребния житейски факт, че лекетата печелят всяка битка защото не играят честно. Пуснете историята на запис десет пъти. Десет пъти Сталин ще оглави СССР. Често се говори, че западните политици са по-честни. Те може и да не са: просто имат, относително, по-малко власт и по-малък дял пари в ръцете си. Властта и парите не бива да са в едни и същи ръце.

Третия голям проблем със социализма е несъвместимостта му със свободата на словото. Ако от държавата зависи заплатата ви и бъдещето на децата ви, ще смеете ли да я критикувате? Ще кажете, че Сталин е избивал дисидентите, понеже е бил изрод. От гледна точка на социализма той е действал логично. Комунизмът се строи веднъж завинаги, в него няма място за инакомислещи. Споделянето на ресурсите работи само ако всички са съгласни.  Но тъй като несъгласни винаги има - те трябва да бъдат заглушени. Този ефект е вероятно много по-слаб при  съвременните социал-демократични общества, но и до ден днешен левите  не обичат свободното слово. Обратното не е вярно: капиталистическият свят е пълен със свободно говорещи комунисти.

Капитализмът не е съвършен. Все още много хора умират бедни, само защото са се родили бедни.  Но  либералният капитализъм направи средния западен човек много по-богат, по-здрав и по-свободен. Причината е, че той създава стимули за работа и  конкуренция и има свойството да се самокоригира. Смятам, че държавата трябва да играе минимална роля в живота на хората. Да дава рамка: ред и закон,  условия за качествено образование и общодостъпно здравеопазване,  стимули за труд и иновации. Винаги ще има нуждаещи се и е важно те да получават помощ. Но в  държава с добри стимули за труд нуждаещите се ще бъдат много по-малко.

********************************************************************

Ето затова си струва да гласуваме!

Защото НЕ сме социалисти!

И аз не съм социалист и никога няма да бъда!Не само заради изброените от Вас причини!Поздрави!!!

ma goliama si patka ma sestro
kapitalizma billlllllllll...............
bil ama ne bil
fondacii, razni darenia, gluposti na tyrkaleta.
shto niakoj da pecheli powech ot moia trud otkolkoto pecheia az samia?

Заслужаваш да те изтрия, но няма да го направя. Нека хората да видят какво представлявате вие, комунистите - анонимни, невъзпитани... Дори не уважаваш българската азбука, а пишеш на латиница. Жал ми е за теб. За пореден път се убеждавам, че простотията ходи по хората, а не по гората.
А колкото до "загнилия капитализъм", за който ми разказваха някога, оказа се, че той гние като мушмула - колкото повече, толкова по-сладък става. А ти, ако си кадърен, ще печелиш сам от своя труд, а няма да си наемен работник. Ето това социализмът не може да ти предложи - най-много Масларова да ти обещае нещо.