Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2010 11:17 - Как се купува журналист
Автор: marystaneva Категория: Политика   
Прочетен: 3663 Коментари: 8 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

http://e-vestnik.bg/8779/kak-se-kupuva-zhurnalist-kam-komentara-za-valeriya-veleva/

Иван Бакалов: "Този текст е публикуван на  14.07.2004 г. във в. “Новинар”, където работех тогава."

Тук го качвам аз, защото смятам, че това наистина е много важно!

Всичко започна в един хубав ден, когато при мен в редакцията се появи колега зам.-главен редактор на популярен национален вестник.

Как си, що си, как върви работата тук и т. н. общи приказки. Колегата е нисичък, с един тих, мъркащ гласец. Подсмихва се такъв, най-приятелски. Вече на търгване, наред с приятелските пожелания, каза нещо в смисъл “Нали ще пускаме материали тука?”. “Ще пускаме”, отговарям автоматично, още не разбрал какво точно има предвид.

“Падат кинти”, казва колегата и се хили с фалцет - Не много, ама падат. Редовно”. Твърде бавно загрях.

“Запиши си новия ми телефон. Ще ти казвам какво трябва да се пусне. Ето, сега има една работа… Трябва да се пише срещу Дикме. Дай си имейла да ти пратя едни материали.”

За момент си помислих да го изритам по стълбите, но замълчах - чакай да видя докъде ще стигне.

“Ако ти трябва на теб нещо да излезе във вестниците, обаждаш се и няма проблем”, продължава колегата. Стана ясно, че той е нещо като амбулантен търговец. Организатор на кампании, своеобразна връзка с мрежа от колеги, шефове на различни равнища из вестниците, репортери или бог знае какви. Получава поръчката, взима парите и ги разпределя на когото трябва. Те пускат едно друго по вестниците срещу някого. Или за някого.

Това, което най-много ме притесни, беше, че с колегата не бяхме толкова близки. Не можех да проумея. Вероятно тази практика беше толкова разпространена, че той я смяташе за нещо съвсем естествено и не се смущаваше да ми предлага открито да участвам в “бизнеса”.

Все пак не бях чак толкова изненадан. Не съм от вчера в професията. Публична тайна сред колеги е, че някои взимат пари, за да пуснат една или друга информация. Дори се знаеха тарифи - 50 или 100 кинта да излезе в подходяща рубрика на тиражен вестник, че еди кой си имал рожден ден, направил не знам какъв си купон и т. н. Или да се пусне новинка за някоя фирма, банка и т. н. Наивни колеги взимаха чат-пат подобни рушвети, без да съзнават, че се превръщат в помияри. Но това, което очерта пред мен колегата, вече беше по-сериозно. Ставаше дума за цяла организация. За политически интриги. За черен Пи Ар. Нещо като малка мафия. Любопитен бях докъде се разпростира.

Дадох си вид, че съм съгласен. Сбогувахме се и зачаках. Той звънна само ден след това. “Много добре - казва - пуснал си го онова.” “Кое? - питам изненадан. “Онова за ДПС, бе”, вика ми. Нищо не бях пуснал. Трескаво започнах да прехвърлям през ума си страниците на вестника и се сетих. Излязла беше някаква информация, че еди кой си от опозицията казал нещо за хората на ДПС и министерство на земеделието. Дописка от онези, които дори не се обсъждат на планьорка. Някой репортер я написал, влязла в броя покрай другите новини.

На другия ден пак звънна. “Къде си”, вика. Бях свършил работа, но още пишех нещо на компютъра в редакцията. “Сега ще мина”, осведоми ме той. След 15 минути цъфна в стаята ухилен, доближи до бюрото и хвърли пред мен 70 лв. Досмеша ме. Натиках обратно в джоба му банкнотите. “Нищо не съм свършил - викам - Каквото е било, това е излязло.” Той ме гледа неразбиращ и пак се опитва да ми бутне парите. Спирам го отново, той се ухилва объркано и казва: “Аме те вече са платени, бе…”.

“Какво пуснахте в утрешния брой от Върбанов?”, сеща се изведнъж.

По-рано през деня пак ми се беше обадил да ме предупреди, че Венцислав Върбанов ще даде пресконференция за източването на зърно от резерва и да не го пренебрегваме като новина. Извадих разпечатка от страницата и му я показах. Вестникът беше заминал в печатницата. Репортерката беше описала схемите на Върбанов. Виждаха се фирми, имена, отделени в таблица. Той се зачете и изведнъж изохка - “Ей, много кофти. Това не трябваше да излиза”. Посочи ми едно име, което беше свързано с няколко фирми и каза:”Този трябва да го пазим.” После взе да се тюхка - “Не можем ли да го махнем?”. Не, казвам. “Ами нищо ли не може да се направи?”. “Нищо. Вестникът е в печатница”, повдигам рамене аз. Той беше вестникар, знаеше какво значи това. Все пак попита още веднъж - “Нищо ли не може да се направи”, с надежда, че ще се обадя в комплекса, ще поискам да спрат тази страница, за да я коригирам. Отрязах го с обяснение, че не може да закъснява отпечатването и т. н. Той се тюхкаше известно време, а аз с учудване си мислех какъв невероятен играч е. Взимаше пари, за да цитират вестниците Върбанов как атакува Дикме. А в същото време взимаше пари да скриe едно име от схемата на Върбанов. Невероятен. Успяваше да печели от взаимноизключващи се поръчки. И кой знае колко още покрай него.

На другия ден прехвърлих вестниците и с учудване открих, че Върбанов е цитиран тук-там, но въпросното име го има само в нашия вестник. Дали всички участват в играта? Или просто много колеги са пренебрегнали като новина политическите атаки на Върбанов.

Междувременно казах на издателите си в каква “мафия” участвам. Те се развеселиха. Решихме да продължим да “участваме”, за да видим докъде ще стигне.

Колегата започна да ми звъни през ден. За около месец ми прати по интернет 3 пъти някакви материали. Единият беше разгромяващ анализ за Мехмед Дикме, който никой нормален вестник не би пуснал. Другите бяха Пи Ар информации за някакви препарати, подобни на лекарства. Нищо от това не излезе във вестника. Не знам защо за себе си взех да наричам колегата Чичероне. Джи-ес-емът му беше особен, гласът му се чуваше някакъв гъгнив, мрънкаше ми нещо. Често не разбирах какво точно иска да каже, но отговарях “да, добре”, за да се отърва. Взе да ми става досадно. “Виж, тук съм отскоро, работата е много, не мога да ти обръщам толкова внимание”, казах му един ден. Той се захили с характерния си фалцет:”Ти другото гледай, то е по-важно. Остави я работата. Що работиш толкова, бе?” След няколко дни ме извика на среща, имал да ми дава нещо. Видяхме се в една бирария. Извади 100 лв. и ги бутна на масата пред мен. “Това е за Върбанов. Нали ти го пусна?”, обясни доволен той. Във вестника беше излязла някаква по-голяма информация, в която Върбанов атакуваше правителството, че договорило по-ниски квоти с евросъюза в глава земеделие. Пак нямах нищо общо. Дори бях казал на репортерката, че Върбанов е никой и няма нужда да го цитират постоянно какво разправя. И винаги, когато той атакува някого, трябва да търсят и другата страна. Но стават такива работи във вестниците. За някои репортери всяко изявление от политик е новина. Пишат, докладват в редакцията за някакви глупости, а изпускат истинските новини. Този път информацията беше излязла само в нашия и в още един вестник. Бях станал отличник. Върнах му стоте лева и пак му казах, че нищо не съм направил. Този път той взе да ме гледа подозрително. Заразпитва ме за вестника, плати бирата, на тръгване се опита пак да ми даде парите. Като го отблъснах, се захили и каза:”Караш ме да се чувствам като някакъв мръсник”. “Ами такъв си”, захилих се и аз. Той гледаше въпросително и се чудеше майтап ли си правя.

Пресметнах, че ако започна да му изпълнявам поръчките, ще получавам по 100-200 лв. на седмица. “Падат кинти”, както казваше той. Това бяха смешни пари, в сравнение със сумите, които се разиграват около медиите.

Схемите, по които някоя фирма например си купува мейдийно спокойствие могат да бъдат най-официални - рекламен договор за една година и съответният вестник забравя да споменава нещо лошо за тази фирма. Не е нужно някой да се обажда, да настоява.

Така мобилните оператори например са си купили медиен комфорт. Нито един вестник не споменава за високите цени, за гаврите с потребителя. Единият мобилен оператор беше пълен монополист години наред и се е окопал здраво във вестниците. Тук там репортери и шефове получават подаръци нови модели джи-ес-еми и т. н. За дребни бонбончета фирмата си купува Пи Ар, който струва много. И за безобразията им никой не пише.

Около избори вестниците са особено ухажвани. Но не се разбира кой какво дава и кой какво взима. Като четеш вестниците, виждаш как се прави Пи Ар в интерес на този или онзи, но нищо повече.

Един познат ми разказа, как преди местните избори му звъни журналистка от тиражен вестник и започва да му говори задъхано:”Любо, информацията от 3-та страница я преместихме на 6-а, съжалявам. Наложи се”. Моят познат се зачудил. Той познавал журналистката, но станало ясно, че тя е търсила друг Любо. Просто е объркала номерата на Любовците в джи-ес-ема си. Седмица по-късно пак му звъннала да му обяснява каква предизборна информация щяла да излезе във вестника, той пак я поправил.

Някои политици много умело използват вестниците. Достатъчно хитри са, за да не плащат нищо. Няма нужда. Представят някакъв доклад или документ като страшен скандал и някоя плиткоумна репортерка тича задъхана в редакцията с доклада в ръце, все едно е хванала Св. Петър за шлифера. Като разкаже, че все още го има само тя, че трябва да изпреварим другите вестници, редакторите раздуят и преувеличат случая.

Сегашният министър на строителството например е негативен медиен герой. До голяма степен сам си е виновен. Но по-раншният беше голям хитрец. Не по-малко проблеми по негово време в министерството бяха замазвани и прехвърляни върху други, поради по-хитрата му медийна политика. Така например той пробута на вестниците доклад от една специално организирана от него комисия. Първо излезе публикация в един тиражен всекидневник, след месец публикацията беше повторена почти едно към едно в седмичник на същата издателска група. И се получи търсеният ефект - всички в лайна, министърът - в бяло.

“Кажи си условията”, попита ме един ден Чичероне, по повод нова поръчка. “Трябва да се пише за автосалона” обясни той. “За някаква марка автомобили ли?”, поинтересувах се. “Не. За самия салон - че организират всеки ден награди, че един ще спечели автомобил и т. н.”

Сам по себе си автосалонът беше интересно събитие. Няма как да не напишеш за него. Но изведнъж се явява някой, който взима пари на организаторите, като им обещава, че ще им осигури по-широко медийно отразяване. Те не знаят докъде се простира влиянието му. Някои вестници могат просто да си пишат за автосалона, а това да бъде представено като лична заслуга на онзи, който е взел пари. Интересно се получава.

Лично написах репортаж от автосалона. Съвсем съзнателно нямаше нито дума за организацията, за наградите. Всичко беше за борбата между марките, цени на автомобили. Това обаче не притесни моя “работодател”. Вероятно е обяснил където трябва, че работата е свършена, толкова е могъл да напише вестникът, все пак е създал интерес към автосалона. И, разбира се, е взел пари.

Почна да ми писва, че някъде ме представяха като един от хората, които участват в тези схеми.

Разбрах, че Чичероне звъни и на отделни репортери от вестника, без да ми казва. Нямаше нужда повече да се правя, че участвам в схемите му. Нищо кой-знае какво още нямаше да науча.

Представям си колко хора, когато прочетат тези редове, ще възкликнат - “А, видяхте ли, това са вестниците - поръчкови.” У нас повечето хора имат конспиративно мислене. За тях няма мнение или новина във вестник, която да не е поръчкова. Зад всяка буква виждат конспирации и далавери. Години наред са ми казвали така за мои материали, разследвания или коментари. От чисто гражданска позиция обясниш на някого във вестника, че е нагъл, а той веднага си мисли, че някакви скрити сили са наредили на журналиста да напише едно или друго. Така е по-удобно. Когато даваш негативна оценка, обвинението, че е поръчкова, я омаловажава.

Да, вестниците не ми харесват и на мен. Пълни са с кресливи глупотевини и слабоумни тези. Но това са тези на обществото. Такова е общото равнище. Журналистите също страдат от конспиративно мислене и зад всяко действие на правителство или на когото и да е виждат далавери. Обществото ни като цяло е обзето от параноя. Каквото и да става, реагира истерично. Казват, примерно, че ще вдигат някакви осигурителни прагове - ау-у, защо ги вдигат. Ако ги свалят - ау-у, защо ги свалят. Казва правителството, че ще строи АЕЦ “Белене” примерно и се започва - ама защо сега, ама това няма да стане, грешно е, не са направили сметката и т. н. Ако правителството каже - закрива се окончателно площадката на “Белене”, продаваме я за кокошарници, ще настъпи страшен вой - как може, загробват националните интереси и прочее.

Никак не е трудно за някой политик да попада във вестниците. Достатъчно е по-често да сипе някакви обвинения за корупция, далавери и да размахва папки със заплаха, че ги дава на прокурор. В 99% от случаите в тези папки няма нищо. Те са плява. Но достатъчен повод да влезе някой в медиите. Още повече, ако си плати на някоя малка журналистическа мафия.

Колегите, които взимат дребни суми, за да пишат Пи Ар информации, все пак са малцинство. Помярите на професията. Съжалявам ги. Ощетяват и вестниците, и себе си. Все пак са по-малки от лекарската мафия, от общинарската. Хеле пък от прокурорската…









Гласувай:
9



1. konstant7 - Наистина е важно !
04.04.2010 12:04
Поздравления !
цитирай
2. kosara2008 - защо???!!!
05.04.2010 11:13
"чичероне"???? напиши му името ако е истина, пишеш имената да политиците, а пестиш името на лакея...Защо?!
цитирай
3. djgator - поздравления!!
09.04.2010 11:28
Страхотин постинг!!!
цитирай
4. marystaneva - Писал си във вестник?
11.04.2010 00:28
А как си с правописа?
/ весниците, материял, весникарските, Скай нюз, естественно, за кой, някъкви /
Лошо, много лошо...
Правилното е: вестниците, материал, вестникарските, "Скай нюз", естествено, за кого, някакви. И на определени места се слагат запетайки. Урокът е съвсем приятелски и безплатен. Просто обичам да помагам. Хубав ден!
цитирай
5. marystaneva - В Северния парк?
12.04.2010 07:13
Работя наблизо. Но не е необходимо. А и по-скоро ставам за коректор.

/ почерпЯ, ще сЕ допълваме, +7 липсващи запетайки /
цитирай
6. marystaneva - А учениците...
12.04.2010 17:59
...е трябвало по-добре да си научат уроците, за да не допускат толкова много грешки. :) Не казвам, че не си публикувал - учудвам се, че си "хванал" от безплатното и качествено образование, а не си се възползвал от него в достатъчна степен. Мисля че трябва повече да уважаваме езика си, особено когато пишем разни неща не в личния си дневник, а там, където ще ги четат и други хора.
цитирай
7. marystaneva - pachangel,
13.04.2010 22:15
Няма нужда от извинения - имаме си демокрация и свобода на словото. :)
цитирай
8. marystaneva - Не знам колко струва.
15.04.2010 14:04
Всеки сам определя цената си, както и това дали да се продава или не.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marystaneva
Категория: Политика
Прочетен: 2650386
Постинги: 234
Коментари: 3432
Гласове: 2849