За уранодобива и енергетиката - един доклад, който ми попадна случайно... Аз определено нищо не разбирам - статията е за специалисти. Но се надявам да чуя техните мнения.

ЧЕТИВО ЗА БИВШИ, НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ МИНИСТРИ НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА

URANIUM: UNSERTANTIES ABOUND

             През изминалата година (1994 г)  USA достигнаха най-ниското ниво на производството на уран през последните 40 години.. Според министерство на Енергетиката от собствени източници са произведени  3,1 Мlb (милиона либри) около 1192 тона (една либра = 452 г.)   или 46 % от  продукцията през 1992 г., Това драстично намаление обаче е само една от причините през последните 10 години след Чернобилската катастрофа, която определено повлия за този период не само на добива на уран в световен мащаб, но и на ядрената енергетика като цяло. Производителите  на уран не успяха  да се приспособят към засиления внос на суровина  с по-ниска  цена, която бе около 21 Мlb, с приблизителна цена  по $10,53/lb, която е със  7% по-ниска от предишната година. Ситуацията не беше по-добра и за големите западни производители на уран, но поради ниските цени те произведоха само около  половината от необходоимото количество за нуждите на реакторите в Западна Европа (ЕС). Изравняването беше посрещнато от резервите, от рециклиране  и повторна преработка, както и от внос от Русия и страните оп Източния блок.

На този фон последният доклад на Урановия институт в Лондон- международна организация на производителите и потребителите  на уран идва в противоречиво време. В публикуваните материали и анализи от института по отношение на пазара на уран се прокарва един интересен извод  за една  г л о б а л и за ц и я  на пазара с нарастващо участие на страните от Източна Европа и от ОНД. По този начин за първи път в „The global Uranium Market- Supply and Demand 1992-2010” Института за първи път прави един световен преглед на урановата индустрия. Световният енергиен съвет предвижда и едно глобално нарастване на потреблението на енергийния пазар с около 50% за следващите 25 години, с годишно нарастване средно с 2-3 %. Същевременно Института подчертава  и особената роля, която ще има  ядрената в нарастващото търсене на електроенергия.

През 1992 година, ядрените мощности са възлизали на  324 GWt, което  е около 7 % от цялата световна първична енергия (като източници) и 17 % от електромощностите. Ролята на ядрената енергия ще остане съществена, макар и да няма предишните протекции. Според прогнозата ядрените инсталации ще достигнат обща мощност от 361GWt  през 2000 г., и около 397GWt през 2010 г., което обаче е само 5 % по-малко от предвижданията на  Урановия институт в пресдишния доклад. Това се е получило поради  по-амбициозните ядрени програми  на ОНД, както и западните програми, които са с 2 %  под предвижданията на Института.

Спад в производството

Според изчисленията на института, световната продукция от уран  за 1993 г., е около 35 300 U, и е не по-вече от две трети от нуждите от реакторно гориво. Продукцията за 1994 г., се изчислява на 32 600 тона U. Като сравнение се отбелязва, че въпреки известния спад се очаква предстояща стабилизация на пазара в края на този десетгодишен период около 1997 г.

Института е изследвал всички източници за електроенергия в съответствие с плановете за прогнозния период и прави извода, че търсенето  ще се увеличи (4 %), което е значително над прогнозата от 1991 г. Освен това възможностите на западните инсталации за производство на ядрено гориво не са достатъчни  за задоволяване на нуждите на реакторите, затова се прибягва до натрупаните запаси. Но тези ен са неизчерпаеми. В края на 1992 г., резервите на Запада са били около 190 000 тона, което е достатъчно за 33 месеца напред, докато запасите напроизводителите са само 15 000 тона суровина.

Правителствата също държат значителни резерви на уран, и докато продажбите нарастват прогресивно, в същото време големи количества се задържат за стратегически военни нужди. През финансовата 1992 г., правителството на САЩ е  задържало повече от 69 000 тона естествен уран като запаси, като по-голямата част от тях, около 46 000 тона уран е запазено за обогатяване и 16 000 тона уран за бъдещи нужди на правителството.

 В Русия също се задържат големи количества  уран под различни форми, но там определено според доклада се спекулира с количествата, които според някои са около 125 000 тона, а според други оценки повече от 190 000 тона уран.

Доклада пресмята и вероятното участие и принос на различните източници на суровина за ядрено гориво, т.е.  новодобит уран, складиран както и продуктите от вторичната преработка на  урана, а също и  принос ана ОНД и страните от Източна Европа. Това участие за  1990 г., се изчислява на 40 % , с намаление  на 34 % през 1992 г. Едновременно с това  обаче доклада смята, че на производителите ще им бъде в с е  п о-т р у д н о  д а  р а з ш и р я в а т  с в о я   д я л   н а   п а з а р а. (това май се отнася за нас)

Антидъмпинговата политика на САЩ  и ограниченията на Европейския съюз са насочени спрямо неограничения внос от ОНД, като в по-далечна перспектива да повлияят на тяхното (на ОНД) производството да бъде намалено поради екологични съображения и поради по-високите (?) производствени разходи. В този момент на силно поевтиняване на рублата и дъмпинговите цени (?), производствените разходи на ОНД за суровината изглеждат за Запада подозрителни ниски.

Доклада разглежда също и възможностите да се търсят резерви и възможности на пазара да се пуснат и ядрени материали за военни цели, което може да бъде започнато в даден момент в следващите десет години. Това според доклада ще даде възможност за едно нарастване (разтеж в добива) в зависимост от ограниченията от 5 д0 15 %. Според доклада, ако урана от военното производство стане достъпен за потребителите, нуждите от  природен уран ще намалеят. Ако достъпа до него  все пак е ограничен, поради политически и ли технологични причини и ако участието на  ОНД и страните от Източна Европа продължава да се затруднява от икономически и търговски ограничения от страна на ЕС и САЩ, ще увеличи нуждите от допълнителни западни доставки на природен уран. Също така запасите  на Запада в края на  90-те години вече са започнали да се изчерпват. Доклада предполага, че като цяло способността на Запада за добив и доставка на уран ще се увеличат да 23 % до 2000 година. Доклада обаче предупреждава, че времето за лицензиране  и разработване на една нова уранова мина е значително и поради това нови попълнения могат да дойдат едва през 2010 година.

Според оценките на доклада за Западните  производители на уран, този спад в производството обаче не се е отразил съществено на дейността им, тъй като урановия дял в тяхната дейност е около 35 %, което  важи за повечето от фирмите производителки на уран в 20 Западни страни, даващи 75 % от добива (западния) на уран. През този ппериод се  констатира, че само около 20 % от проучванията са били насочени пряко към търсенето и проучването на уран и около 35 %  от случаите, когато в проучваната суровина урана е бил попътен компонент. Затози период около 42 % от световния добив на уран е бил по традиционния метод на открит добив (Open pits) 39 %  по класически подземен добив. За 1992 година 11 % от урана е добит In situ от пясъчников тип находища по метода на излужването (ISL-treatment) и само 8 % като вторичен продукт. През същото време в Русия и ОНД  40 % от продукцията е добита по ISL-метода, най-вече поради по-ниските производствени разходи. Според доклада има една тенденция (за този период) към методите с по-ниски производствени разходи, които в САЩ например са дали също ооло 40 %  от продукцията, която все пак е била наполовината от нивото през 1980 година например.

Едновременно с тези анализи, доклада дава и една аргументирана прогноза за възможностите за добив на известните производители, както и планираното увеличени на продукцията, което според експертите е предстоящо особено в края на това десетилетие (до 2000 година).

В Канада например са на дневен ред две нови находища: МcArtur River  и Cigar Lake, както и известното Rabbit Lake. Същите ще бъдат готови за експлоатация в края на десетилетието, както и McClean, което ще влезе в действие в началото на  1997 г.

P.S. Уранодобивът  е процесът на извличане на урана от неговите рудни концентрации. Тъй като концентрацията на естествения уран в рудите е сравнително ниска, при добива на уран се иззема голямо количество руда, от която след съоветна хим. преработка се извлича урановия концентрат. Добитата руда се смила, обработва се със сярно кисели или содови разтвори. Слд което се посредством сорбционни инсталации и йонообменни смоли урана се извлича от разтвора и след допълнителна химическа преработка – екстракция, послдваща филтрация и изпичане пре Т⁰ от около 750 ⁰С се получава търговския продут (наричан на запад yellowcake, на изток закис-окис или по просто триуранов осмоокис - U ₃ O _8.) кйто се продава на пазара LME.

Или в Австралия например, където след един петгодишен период на намаляване на добивите от находищата в северните територии, сега повечето от находищата се подготвят за разконсервиране. Находище Ranger ще прекрати работа през 2000 г., но другите като Jabiluka например ще са готови отново за добив.

САЩ, където в началото на 90-те години много мини бяха консервирани, също се планира включването на този потенциал в действие, като Института предполага, че и някои от затворените мощности за производство на уран в Южна Африка, могат да подновят дейността си в кратки срокове.

Общата тенденция отбелязана в доклада е предстоящото и трайно нарастване на търсенето и проучването за нови ядрени централи, което според анализа на Урановия институт води след себе си едно непрекъснато  нарастване на пазара на уранова суровина. Както се вижда от плановете за увеличаването на производството на природен уран, всички големи производители без изключения са готови и са всъстояние да реагират веднага на променящата се политическа и икономическа обстановка в света. Вече е просто въпрос на престиж за всяка страна с достатъчно ресурсни възможности да участва в пазара на енергийни суровини в които всеки един енергоносител има своето място. След като алтернатива на ядрената енергетика в следващите 50 години не се очертава, след този десетгодишен период (според някои твърде дълъг) разширяването на процента на участие на урана като енергоносител се очертава да е решаващо.

КОМЕНТАР

Предложената от сп. Mining Jurnal,  London, July 29,1994  статия, представлява резюме в много кратка форма на публикувания от Bowater House, 68, Knightsbridge, London, SW1X 7LT, UK. Доклад със заглавие The Global Uranium Market – Supply and Demand 1992-2010. Цената на  цялата разработка е 200 английски лири, за този който иска да я получи и прочете. Доклада представлява един изключително богат изследователски труд за перспективите пред ядрената енергетика, добива и пазара на ядрените суровини. Всяка една уважаваща себе си държавна институция, особено правителството и по-специално Министерството на енергетиката би трябвало да закупят доклада и да го проучат достатъчно задълбочено и едва тогава да развиват „стратегии” и „концепции” в енергетиката за по-близко или по-далечно бъдеще. Това се отнася особено за сегашния министър на енергетиката и за бъдещия му приемник.(бел. на автора: през 1994/97 г).

В предложената статия при по-вни,мателен прочит се забелязват следните няколко ключови фрази, маркирани както следва:

- Намаляване на производството;

- Глобализация на пазара;

- Антидъмпингови мерки;

- Разширяване на пазарния дял;

- Военни суровини и др., както и

- Период на ниски пазарни цени;

За които в пълния текст на доклада е отделено значително внимание, но са пропуснати в резюмето. Също така и особено често дискутираните въпроси около новите поколения ядрени реактори, както и тези работещи с Торий. Торият, опредено считан специалистите, че ще бъде в основата на ядрената енергетика на бъдещето.

В доклада никъде  не се поставя под въпрос, мястото  и   р е ш а в а щ а т а   р о л я   на Ядрената енергетика  през следващото столетие.

           

            - По отношение на   н а м а л я в а н е т о   на  п р о и з в о д с т в о т о,  специалистите считат, че  1994 година е една от последните две три години, в този неблагоприятен  за урановата индустрия  и енергетика в световен мащаб десетгодишен период . Причините, както вече се отбелязва, не свършват само с ужасната Чернобилска  катастрофа,  а  са  свързани както с намаляването на производството на високообогатен уран, предимно за военни цели, какато и с огромните стратегически запаси натрупани през последните двадесет години.  В известна степен  и договорите за граничаване на стратегическите нападателни оръжия, както и прекратяването на програмите  за ядрени изпитания (подземните ядрени опити ) понижиха интереса, а „Чернобил” -1986 г.,  съвпадна по време и със нова малко изкуствено птедизвикана  „Енегийна криза”, свързана преди всичко с интереси от  икономически и пазарен характер. Аварията в „Чернобил” беше  едновременно и удобен случай, за декларативните  мерки на  МААЕ, световно признати „Специалисти” по ядрена енергетика, уранодобив и екология за предричане на залез на ядрената енергетика и преминаването на по-чисти екологосъобразни технологии. Последното е адресирано към по-малките производители, (между които е и България) на природен уран, чийто дял никак не е малък, да ограничат и/или ликвидират отрасъла, а и опит да се ограничи ролята на Русия в пазара на ядрено гориво.  Зад всичкия този шум се проградва сянката на световния ядрен картел, да не допусне в никакъв случай срив на доверието между (Западните) производители на уран и потребителите на суровината, а по време и след коментарите около „Чернобил”, за преразпределение на пазрите  на ядрени суровини, горива и технологии, най-вече за сметка на страните от Източна Европа, от Русия (и ОНД), които заедно имаха  повече от 30(40)% от световния добив. Тук примерът за „намаленото производство”   на уран от САЩ за 1993 г., е само четиво за наивници. Ако някои тълкуваха този пример като показателен за света  (за страните производителки на уран) или само за Европа като цяло той ще допусне фатална грешка . САЩ имат огромни и  достатъчни запаси от въглища, петрол, газ и водни ресурси. За тях - САЩ, ядрената енергетика  е само допълнение, а не необходимост. Допълнението е още едно, за което вече стана въпрос – намалявнето на търсенето на високообогатен уран  именно за военни цели, на който САЩ бяха най-големия консуматор. От него са натрупани значителни запаси като стратегически резерви. Същото се отнася и за  другите големи производители  на уран, като Австралия, Канада и ЮАР, чийто ресурси от въглища и/или други енергоносители  (петрол, газ) са огромни. Само ЮАР добива годишно  около 180 млн. тона въглища, а инсталациите за  синтез на течни горива (от въглища) имаха капацитет пре 1984 г., 6 млн.тона. Все пак ЮАР, Канада и Австралия  са сред най-големите производители и доставчици на уран на пазара, независимо от факта, че ядрените им инсталации са със символично участие в енергопроизводството им., конкретно за ЮАР и Австралия.

            За останалите  без ОНД  и Русия, проблемът си остава чисто енергиен и икономически. Особено за Европа (Западна), където 35% от електроенергията идва от АЕЦ, а за Франция и Белгия този процент е съответно 75% и 60%. Западните производители намалиха собственото си производство  поради по-високите производствени  разходи за сметка на добива от бившите си колонии, заради по-евтината работна ръка, а също и да запазят собствените си ресурси. В резултат на всичко това, в световен мащаб добива на уран е намалял само с 4% в сравнение  с 1993 г., както се вижда от таблица No 1..

                        - Г л о б а л и з а ц и я   на  п а з а р а

Според доклада се очаква включването на  нови участници на пазара, но  едновременнио с това се разбира и  г л о б а л н о   п р е р а з п р е д е л е н и е   на пазара и изместване на дребните  източни производители от него, в това число и България с нейните 2,5 % от световния добив на уран, достигнати в периода 1983-1988 година. Т.е. големите производители съсипват къде легално, къде с „насилствена помощ” от Европейската и Световната банка с финансиранети на програми за преструктуриране и ликвидация на отрасъла на дребните производители, за да завладеят и останалите  30- 40 % от пазара, след което да диктуват цените на енергийните суровини, в частност ядрените енергоносители, какъвто е урана и съответно да диктуват „енергийна политика”. Последният вариант беше изпробван с променлив успех, най-вече в страните от Източна Европа, като Чехия, Унгария, отчасти Словения,  Румъния и България. От тях само България се поддаде на шантажа на Западните  компании (Уранерцбергбау, Коджема Фраматом и особено Електрисите дьо Франс). В крайна сметка зад глобализацията на пазара  в този вариант, с участието на големите  играчи на пазара на ядрени суровини прозират и явните им намерения и стремеж  към   м о н о п о л и з а ц и я   на  п а з а р а.

            Похватите на западните компании (като Уранерц  например) за разчистване и овладяване на пазара, най-напред бяха опитани в Чехословакия.  След като Чехите отказаха щедро предлжената „ядрена гилотина”, а румънците се съгласиха само на техническа помощ за завода за тежка вода в Турну Северин, у нас  “Uranerz”, се развихри с пълна сила. От  съсипването на уранодобива под маската на „техническа  помощ” при провеждането на ликвидацията на отрасъла до апетитите за прибирането на  цялата поверителна  и особено ценна документация от фонда на Редки метали по търсенето, проучването, добива и технологичната база данни на завод „Металург”.

             А н т и д ъ м п и н г о в и т е   м е р к и  н а   С А Щ

            Без съмнение тези мерки са във връзка  с глобализацията на пазара и са насочени  преди всичко за ограничаване на възможностите на Русия  и страните от Източна Европа, не само да останат на своите места на пазара, но и да се разелят с особено големия си пазарен дял (30-40%). Тук зад  тези мерки прозират и опитите на фирми като Westinghousе, например, както и западноевропейски фирми (на първо място Еlectricites de France) да изместят Русия от и от технологичния пазар – нови модели топлинни реактори,  бридери (реактори размножители), хибридни реактори и др., както и свързаните с тяхното производство и експлоатация (а в перспектива и извеждане от експлоатация) върхови технологии,  програмно осигуряване на контролните системи, доставка на специално оборудване и ...... пари. Много и много милиарди долари, както и загуби за нас изчислявани в същият порядък  От една страна от ликвидацията на уранодобива като отрасъл, а от друга предателското затваряне на първите четири реактора на АЕЦ Козлодуй.  Защото след „дирижираният спад на цените” се реализира първата част от сценария, дребните производители  да си отидат от пазара. Остават само едрите играчи, които разчистили пазара  вдигат цените.  В периода 1989 – 1994 г., Едрите „ядрени акули” дружно намалиха спот-цените на суровината (U₃O₈) на международния пазар (LME). Много от участниците свиха производството си, други се отдръпнаха в позиция на изчакване, но никой от тях не ликвидира уранодобива си, само го намалиха до границите  на „р а з у м н а т а   д о с т а т ъ ч н о с т”, за да запазят изследователските звена , специалистите и технологичната си база. Само в България, като последните наивници, ликвидирахме уранодобива с такива ударни темпове, че пак учудихме света.

 - Р а з ш и р я в а н е т о  на  п а з а р н и я   д я л

В доклада е употребен буквално следният израз: „На производителите (без да се уточнява кои) ще им бъде много трудно да разширяват своя дял на пазара.”
В обстановка на едно относително намаляване на добива за периода след Чернобил, малките производители  най-засегнатите от „изкуствено предизвиканите” икономи-чески затруднения: Преходни периоди от „планова към пазарна икономика”, спад на цените на международния пазар, противоречиви и мъгляви прогнози  за бъдещето на отрасъла и т.н. и т.н. В тези  условия обикновено „Големите” в урановия бизнес използват временния спад за преразпределение на пазара, покупка на концесии както и въвеждането на  някои ограничителни мерки  по отношение на малките производители за постепенното им изместване от пазара. (както в нашият български пример: ултимативно им се нарежда да ликвидират уранодобива и спрат ядрените си реактори срещу „голи обещания”).

Постигането на набелязаните цели се реализира  с въвеждането на понижени цени на урана на международния пазар за един по-дълъг период (от около 5 -6 години), поради наличието на резерви от натрупани стратегически запаси . Започна със свалянето на спот-цената на (закис-окиса U₃O₈) на Лондонската метална борса (LME –London Metal Exchange) до  скандалните  $5-$8/ lb, (либра) – една либра = 452 грама., т.е. $12 - $18 за килограм, което е далеч под себестойността на добива.  Втора фаза: Разоряване на по-малките производители  и последващо вдигане на цената до нивата от преди 1988 г. (Сега -15-20.05.2006 г., цената вече е  $15,60/lb,  или $38-$39 за кг.), а при договор за дългосрочни доставки минимална цена от около  $60-$70 за кг.?!?! Себестойността на нашият добив беше $26 до $30-$33  за килограм.

Има ли смисъл да коментираме, че след много кратко прекъсване, Румъния поднови добива си на уран при себестойност от  $70-$80  за килограм. Смятат го за рентабилен  както през  1994/95 година така и сега. Защото в сметката слагат и АЕЦ „Черна вода”.  .....

А у нас, при два пъти по-ниска себестойност, изгоден договор с Русия за преработка на ишлеме и доставка на касети за зареждане на реакторите, мощна АЕЦ „Козлодуй”, затваряща цикъла  „Уранодобив – Ядрена енергетика- Продажба на ел.енергия за износ, същият  уранодобив беше обявен  за  Н е р е н т а б и л е н!!! Забележете разликата ! Не неекологичен, опасен за природата и здравето на хората  и други свободни съчинения по елементарна екология,  а Нерентабилен, т.е. икономически неизгоден. Елементарната логика изисква  в случая да с отговори на един много важен въпрос. Как е възможно да  добиваш евтин енергоносител (при това ядрен, какъвто е урана) същият да се преработва до ядрено гориво на ишлеме, в резултат да произвеждаш евтина електроенергия, част от  която да изнасяш на международни (високи като за експортна стока ) цени, а в същото време да обявиш уранодобива си за нерентабилен?  Само някой луд може да заколи кокошката снасяща златни яйца! Уранодобивът би бил нерентабилен, ако го нямаше най-важното звено от целият енергиен цикъл – АЕЦ „Козлодуй” с работещите  6 ядрени реактора. Тогава смисълът е в ниската себестойност на крайният продукт, в случая - U₃O₈. Както се вижда от данните, и в този случай нашият добив също е рентабилен при максимум около $30-$33 долара за килограм.

Прибързано и услужливо за „чужди интереси”,  някои счетоводители пораснали до титлата „макроикономисти”, тогава са размахали под носа на правителството  плашилото за залеза на ядрената енергетика след „Ерата Чернобил”. И за да са по убедителни, започнали да обясняват,  по-точно да прилагат старото правило за “търсенето и предлагането”. В света намалява производството, защото няма търсене и значи при тези цени добивът е нерентабилен. Блестящо, но само като бакалска сметка на дребно. Когато става въпрос за стратегически отрасъл на националната икономика подобен „бакалски подход” е пагубен. При всички случаи, независимо от характера на пазарната конюктура, трябва да се анализират дългосрочните перспективи. В света (тогава) е имало около 325 реактора.

Чиста проба наивитет е някой да преположи, че една авария ще принуди светът да се откаже от ядрената енергетика и да мине на „фотосинтеза”. Когато имаш затворен цикъл „Уранодобив – ядрена енергетика” именно от него идва огромният енергиен еквивалент на печалбата! Всичко друго е търговско-икономическа измама, игра с цените, предвидени „загуби” за спад в производството („поради намаленото търсене, намалява и предлагането”), отрицателни икономически оценки и една-две показни екодемонстрации.

Специалисти и експерти от „тъговския бранш” твърдят, че за целия приод на добив и износ на български уран, сумата на продажбите на суровината и крайния продукт-електроенергията е повече от 40 млрд. лева по курса от 1990 г. През това време ДФ „Редки метали”, без да се получила своя дял от печалабата се е задоволявала с бюджетна издръжка.

Ликвидирането на уранодобива, като следствие от крайно неразумна и погрешна икономическа политика ни докара ужасяващата 85% зависимост от внос на енергоносители вкл. и ядрени на все по-високи цени.

Нито един от макроикономистите не е наясно, че от редица наши уранови находища,  могат да се добиват попътно и други ценни и редки метали, вкл. и злато. А и да бяха информирани, поради факта че са неграмотни и от техническа и от геоложка гледна точка, щяха да подминат информацията чисто по нашенски, че „такова животно нема” Е да, ама не! Има го и то в особено големи размери....

-         Военностратегическите материали

Вниманието което им се отделя едва ли е съизмеримо с възможностите които те

Имат. Заключението на специалистите е еднозначно и то е; Че те са неприложими в този си вид за ядрено гориво. Преработката им за тази цел е по –скъпа от обкновеното и в момента не е оправдана. (Запазват се стратегически запаси за по дълъг период) Приложим е само плутоният за реакторите бридери, но те все още са в ограничен брой. А някои от тях като френският „Феникс” още не са достатъчно усъвършенствани за масово прложение. Високо обогатеният Уран 238, който също се употребява  в тях е нуждае от допълнителна преработка.

             През последните 5-6 години (1989-1994), в световния пазар на ядрените енергоносители  настъпиха малко очаквани за нас промени (ако изобщо някой ги е следил). На първо място едно рязко и значително поевтиняване на  урановия окис (U₃O₈) на международния пазар, кето беше погрешно изтълкувано от нашите енергийни капацитети. Периода беше малко преди и малко след демократичните промени в Източна Европа, но независимо от това световният енергиен пазар показа една удувителна динамика, повтаряща точно динамиката на обществените промени.

Според изследванията на Лондонския Институт по уран, намалението на добива в световен мащаб е една програмирана намеса от страна на големите производители с цел разчистване на пазара. И още, ограничаване на пазарния дял на малките производители и заемането на освободените около 30-40 % от СССР и бившите соц. Страни в световния пазар на урана.

Тези неблагоприятни тенденциии,  както и ниските цени на суровината около $7/lb (1 lb – либра = 452 г) в периода 1989-1994 г., е умишлено предизвикан  дъмпинг от страна, който се отрази крайно неблагоприятно на малките поризводители, сред които беше и България. Независимо от тази неблагоприятна ситуация, за познавачите в борсовите изгри с цените на суровините, това беше една много добре обмислена и проведена игра за големите производители на уран, за изместване на малките производители и преразпределение на пазара.

Временно замразените след Чернобилската катастрофа ядрени програми отново започнаха да се финансират, но като цяло под контрола на световния ядрен картел. Внимателно се лансираха  изследвания в подкрепа на една по-ефективна  и безопасна ядрена енергетика. Последното, обаче което се споменаваше само полугласно беше за нови технологии, нови типове реактори, което означава само едно: разиграването на много и много милиарди долари за технологии, за производство на ядрено гориво, за нови системи за контрол и управление на ядрените мощности, но... само ако поръчките  се възлагат на фирми от ядрения картел. Явни бяха и намеренията за изместването на Русия от пазара в източна Европа, не само по отношение на суровините, но и за технологиите. За никого (от експертите) не е било тайна, че по отношение на ядрените технологии и новите типове реактори, Русия значително е изпреварила Запада, особено що се отнася до високоефективните високотемпературните реактори, както и реакторите-размножители с бързи неутрони с газово охлаждане, както и вероятно ядрени устройства с пряко преубразуване на енергията.. Момента  за някои реакции на Запада беше избран  и с тайната надежда  да се използват временните икономически затруднения на Русия.

По едни  „случайно съвпадение” в две последователни години – 1994 г., и 1995 г., в едно западно (френско) списание Sciance et Avenire и в изследванията на  Uranium Institute – London, вече ясно се изказа това, което до този момент упорито се премълчаваше, а именно че:

- След 2010  - 2015 г., петрола и неговите деривати ще се използват не като основни енергоносители, а само като суровина за върхови технологии в органичния синтез;

- След 2010 – 2015 г., основен източник на енергия – ще бъдат ядрените енергийни инсталации потребяващи уран, както и навлизането на Тория като втори основен енергоносител.

- В този период се предвижда едно глобално  нарастване на потреблението  на енергийния пазар с около 50 %;

- Ядрените инсталации ще достигнат мощност  от 361 GWt през 2000 г., до около 397GWt през 2010 -2015 г.

- Включването в експлоатация на нови типове реактори, както и свързаните с тяхното производство и експлоатация  върхови технологии и програми за тяхното развитие, означава инвестиции за много и много милиарди долари, с възможности за контрол влияние върху пазара на технологии и върху глобалната енергийна политика.

В публикуваните разработки никъде не се поставя под въпрос или под каквото и да  било съмнение, мястото и решаващата рoля на ядрената енергетика през следващото столетие.

Изводите се налагат като определящи дългосрочната енергийна политика, не само за  страните бедни на енергийни суровини, но и за богатите в суровинно отношение държави (богати с петрол, въглища и водни ресурси) – САЩ, Австралия, ЮАР, Канада, Китай, Русия, Индия и т.н., че през следващото столетие или още в близките 30 – 50 години , ядрената енергетика няма алтернатива. Останалото е четиво за наивници. Вятърната, слънчевата, геотермалната и прочие алтернативни възобновяеми източници могат да дадат само около 2-4 % принос към „общото енергийно бъдеще”.

 

Автор и издател на разработката е Bowater House, 68, Knightsbridge, London, SW1X  7LT, U.K.    URANIUM MARKET – SUPPLY AND DEMAND 1992 -2010

Внимателният прочит на този материал, ще даде възможност на специалистите, внимателно да анализират ситуацията и да си направят съответните изводи. Но тези изводи да се направят еднозначно, защото  една енергийна политика е толкова по-национална, колкото по-малка е зависимостта на енергетиката от вноса на енергоносители или на готова енергия.

Тенденциите в световния пазар на енергоносителите са вече така добре премерени и изчислени, че всяко подценяване на ситуацията е решаващо за всяка национална икономика. За редица държави (САЩ, Австралия, ЮАР, Канада, Китай, Русия, Индия) ядрената енергетика е само допълнение към основните конвенционални източници.  Но за тях освен това, тя и свързаните с нея технологии са приоритет за заемането  на стратегически позиции на световния пазар на суровини и технологии, където всички средства са позволени.

Следва продължение...

След като публикувам целия доклад /трите части/, в следващия постинг ще сложа и откъс от едно много интересно интервю с дългогодишен специалист за това кой, кога и как ликвидира уранодобива у нас. Кой унищожи българската енергетика? И защо? Как фирми искат концесии за добив на камъни, а всъщност добиват редки метали? Кой разпродаде подземните богатства на България, уверявайки ни, че такива няма? Специалистите са на друго мнение, но има ли кой да ги чуе?