Прочетен: 5989 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 30.07.2012 17:36
Защо цървулът не иска да е маратонка?
Вторник, 16 Ноември 2010
http://frognews.bg/news_28791/Zashto_tsarvulat_ne_iska_da_e_maratonka/Няма ред и закони в държавата! С това мезе всяка вечер българина методично се превръща в битов алкохолик. Все нещо му е криво, но най-вече, че у нас няма закони и правила като в Швейцария, Германия и други бели държави.
И нашенецът въси вежди, гледа мръсно и псува тежко.
Не вярвайте на българите. Те са за закона на маса, когато ги дават по телевизията или участват в семинари по европейски програми. Българите умират за ред, стига той да не ги засяга.
Всички са за това да се строи по правилата. Но всеки, според чергата си, вдига я барака, я надстройка, къща за гости, прогимназия или хотел без да го интересува, че гази закона. „Ама аз чакам разрешение от години!”, - пищи кански той, когато научи, че ще му бутат незаконните строежи. В Несебър спретнаха яростно опълчение срещу събарянето на незаконни строежи. Не било хуманно. Но мълчаха и си траеха като п...и, когато се наливаха основите на бетонните бункери-хотели в региона. И знаете ли защо? Защото всеки несебърец има дял в тези безумни творения.
Българинът кара като луд по изкорубените пътища, не ебава знаци и ограничения. Спипат ли го обаче катаджии, веднага бута подкуп. Ако не мине и му напишат акт, кълне МВР, властта и скапаната държава.
Изхвръля си и боклука през терасата, но е омерзен от повсеместната мръсотия.
Дразнят го продавачките и чиновничките, които пушат и пият кафе по всяко време, но забравя, че сред тях е и дъщеря му, на която лично той е платил я половината изпити или дипломата от някой ВУЗ.
Мрази и побойниците, но ако синът му се забърка в скандал, писка, че са му нарушени човешките права.
Готов е да съди учители, лекари и служители, които не са се отнесли с него като с цар, „щото им плащам заплатите”, но не обелва и дума за откраднатия ток, незаконното включване към водопровода, шмекериите с осигуровките и укритите данъци.
Българинът има основание да се държи по този начин. Защото пред очите му всички, от горе до долу, се държат точно така. Ако някой е откраднал заводи, предприятия и цели отрасли, защо циганите да не напълнят каруцата си с чужда царевица, дини или домати? Тарикати свили милиони, но всички недоволстват, че в Столипиново не плащали ток.
В един момент цялото това безумие трябваше да спре. Сегашната власт се опитва да направи точно това. И изведнъж всички скачат като ужилени: сакън, не пипайте моето. Чуждото може, но не и моето.
България не е Швейцария, нито Германия или Австрия. И не иска да бъде. Българинът предпочита да ходи в тези страни на екскурзия и като се върне, да разказва как „там хората живеят в рая”.
И аз съм същият мърморко, но много ми се иска да бъда бял човек, лачен патък или модна маратонка, а не цървул. Но не мога. Защото не съм достатъчно смел.
Валери Димов
© Енергийната стратегия на правителствот...
Живот след капитализма
16.11.2010 20:32
здравата ръка си казват думата.
Поздрави!
22.11.2010 19:50
Но в последния абзац, нещо изгубих смисъла:
"И аз съм същият мърморко, но много ми се иска да бъда бял човек, лачен патък или модна маратонка, а не цървул. Но не мога. Защото не съм достатъчно смел."
Странно ми е - за какво (на автора) е тази смелост?!
За да живееш нормално? За да си добър? За да не лъжеш? За да разсъдиш, че никой не ти е длъжен? За да спазваш законите на държавата в която си се родил и където си израстнал? За да уважаваш хората край себе си? За да ти пука за нещо, вместо да гледаш безразлично към всичко по-далеч от носа си? За да бъдеш Човек - за това ли днес е нужна смелост?
...
Ще си позволя да цитирам следното: "Всички се раждаме хора, но малко ставаме Човеци! =)
Да останеш добър, гледайки как лошите често успяват по-бързо от теб;
Да не вършиш неща, заради които да ти се налага да лъжеш;
Да се опиташ сам да си направиш живота такъв, какъвто ти се иска да бъде;
Да продължиш да спазваш правилата, въпреки че другите ги нарушават...
И т.н., и т.н. ...
Не знам на колко години е авторът. Но аз съм на 51. Всичко това е много по-лесно, когато си млад. И става все по-трудно с напредването на годините, защото все повече близки хора зависят от теб и от решенията ти. Изкушенията стават много и има моменти, когато наистина се иска смелост, за да се съхраниш като честен и почтен човек. Да откажеш рушвет, когато нямаш пари да нахраниш семейството си, да продължиш да работиш съвестно за нищожна заплата, да не намразиш група от хора, защото един от тях ти е причинил зло, да казваш истината, макар тя да ти носи неприятности, дори да продължиш да поддържаш градинката пред входа, въпреки че съседите ти постоянно си хвърлят отпадъците там...
Аз засега се опазих. Но понякога наистина ми е струвало много.
23.11.2010 18:10
Тогава бях малка и не разбирах дълбокия смисъл на тази народна мъдрост. Сега вече знам за какво става дума. С хора, които имат същите духовни ценности като теб, има за какво да си говориш.
24.11.2010 01:32