Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2011 05:05 - Едно изчезнало /но не отвсякъде/ "Открито писмо"...
Автор: marystaneva Категория: Политика   
Прочетен: 8554 Коментари: 8 Гласове:
13

Последна промяна: 25.03.2013 19:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА
ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

“Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”-Иван Костов
I.
Г-н Костов, горните редове са единствената причина да напиша това открито писмо. Правя го, защото смятам, че има една граница, отвъд която арогaнтността и лицемерието просто не могат да бъдат търпяни – защото търпимостта ни прави съучастници, създава тяхната жизнена среда, превръща паметта и историята в тяхна територия. Нямате моралното право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС – защото това е каузата, която потъпкахте, и политическия дух, който поругахте.
Цялата история на СДС е минала пред очите ми – покрай трудно извоюваните победи видях и какви ли не предателства, подмяна на ценности, продажба на съвести, търговия с доверието на хората. Всички те бледнеят пред стореното от Вас – и като последствия, и като морална нечистоплътност. Не знам друг подобен случай в политическата ни история – един лидер да обяви създадената от самия него партия, издигнала го на най-високия пост в държавата и положила цялата възможна политическа мощ в ръцете му – за мъртва; след това без притеснения да я напусне и да създаде нова, опитвайки се по всякакъв възможен начин да приватизира избирателите й, да обсеби всичките й политически активи и да й остави в наследство собствените си пасиви. И да я хули ежедневно, систематично и безскрупулно – като че ли не е част от неговото собствено минало.
Вие обявихте СДС за творение на Държавна сигурност. Странно: тогава какво търсехте Вие там в течение на толкова години? Кой Ви издигна като депутат, политически лидер, министър на финансиите и премиер; от чие име управлявахте четири години България – от името на ДС ли? Нарекохте Софиянски “помияр”, защото бил напуснал СДС и направил своя партия. Два месеца по-късно направихте същото. Вие какъв сте тогава, г-н Костов?
Мога да предположа обичайната Ви индулгенция, свързана с едно име – това на Надежда Михайлова. Трябва ли обаче да Ви напомня, че не сте първият, изразявал съмнения във водената от нея политика – макар и с коренно различни основания? Точно заради такива съмнения и открито поставяне на въпроса за пасивността на СДС, аз бях подложен на нещо като другарски съд на заседанието на Националния съвет на 13 май 2003 г. – като в ролята на обвинител се вживя не г-жа Михайлова, а точно Вие и Вашите най-близки съмишленици. Тогава ме нарекохте “търговец с политическото тяло на СДС”. Твърдяхте, че винаги ще стоите зад нея, че който напада лидера, напада и самата партия. Няколко месеца по-късно вече я демонизирахте, стоварихте върху гърба й всички възможни грехове. Бяхте ли тогава търговец с политическото тяло на СДС, г-н Костов?
Пиша тези редове и по още една причина – заради хората, които Ви вярват. Между тях има много мои приятели – и разбира се, има такива, които ми бяха приятели, а сега ме ненавиждат. Разбирам техния ентусиазъм, тяхната вяра и тяхната надежда – и аз самият съм ги изпитвал, и аз съм ги парсонифицирал във Ваше лице. Разбира се, техният избор е свободен и тази свобода е свещена за всеки демократично мислещ човек – но те имат и правото да знаят за кого става дума, преди да отнесете тяхното доверие в небитието. А има много неща, които те не помнят и не знаят.
Не знаят, че когато обявявате 14-ти декември за реалния празник на демокрацията, а 10-ти ноември за празник на Луканов, пропускате факта, че тогава Вас Ви нямаше там – сред хората, обкръжили парламента. По това време, а и доста след това, още пишехте статии в органа на ЦК на БКП “Работническо дело”, в които се здрависвахте с перестройката.
Не знаят, че изобщо не бяхте член на СДС чак до началото на 1995 г., когато Ви избраха за лидер, поради което по време на самия избор се наложи някой да поеме вместо Вас политическата отговорност за Вашата кандидатура – и тази глупост сторихме аз и Стефан Софиянски.
Не знаят, че страхливо изчезнахте в нощта на 11 януари 1997 г. и дълго време никой не можеше да Ви намери никъде.
Не знаят, че бяхте против уличните шествия и протести и дълго трябваше да Ви увещаваме, преди да излезете на улицата.
Не знаят, че в най-критичния за България момент се колебаехте дали президента да върне проектокабинета на БСП или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Жан Виденов.
Не знаят /или не помнят – все едно/ че първите си стъпки като министър-председател направихте заедно с Красимир Стойчев в качеството му на Ваш съветник: президент на втората по мощ икономическа групировка в зората на прехода, първи собственик на “Мобилтел” и кредитен милионер, чието дело услужливо бе спряно от излъчения с Ваша протекция главен прокурор.
Не знаят, че Вие дадохте разрешение за продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни и пак Вие му дадохте лиценза, благодарение на който компанията бе продадена за 800 милиона долара.
Не знаят, че всички, които днес наричате предатели, помияри и корумпирани, са всъщност Ваш персонален избор – включително Надежда Михайлова, която номинирахте за лидер веднага след своята оставка, но тя Ви отказа – на което се дължи и огромната Ви неприязън към нея.
Не знаят степента и мащаба на Вашите отговорности относно срамни сделки като тези с БГА “Балкан”, “Плама”, “Кремиковци” и цял куп още такива.
Не знаят причината за чудодейния просперитет на Славчо Христов и братя Джанкови, както и причините за пълната недосегаемост на контрабандисти от ранга на Самоковеца.
Не знаят още много други неща – а би трябвало да ги знаят, за да могат да поемат в пълна мяра отговорността за своя избор днес и за своето бъдеще утре.
Вие впрочем имате богат опит в обещаването на достойнство и морал в бъдеще време. “Ние няма да ви излъжем!” – това беше постоянния рефрен на митингите през зимата на нашето недоволство. Всички бяха с нас тогава – мръзнеха нощем по барикадите и Ви вярваха. Това бе разцъфването на СДС, оплождането му с жива гражданска енергия. Тогава можеше да се направи решителния прелом в гражданското съзнание на хората, да се съгради реално гражданско общество, да се създадат реални основания за национално самочувствие и гордост. Спомняте ли си студентите, г-н Костов? С техните феерични шествия и политически карнавали, с мъжеството, с което останаха на площада, за да посрещнат полицейските палки в нощта на 11 януари 1997 г.? Всички те Ви вярваха, но вярват ли Ви сега – и за колко от тях се сетихте по-късно? Колко от хилядите хора от митингите и барикадите потърсихте, след като дойдохте на власт? Питам Ви – защото те осъществиха българската революция – не Вие, не скроената по Ваш модел партия. Всички те се довериха на вашето “Ние няма да ви излъжем!” – и останаха излъгани.
Вие им обещахте, че виновниците за банковата криза, в която изчезнаха спестяванията на милиони българи, няма да останат безнаказани. Как изпълнихте това обещание? Колко банкери са осъдени за ограбените и изнесени от България седем милиарда – толкова поне са според сметките на избрания с Ваши протекции главен прокурор? Колко, кажете ми? Кой и как потърси следите от тези пари? Кой настоя да бъдат екстрадирани Атанас Тилев, Иван Миронов, Иван Китов и куп още банкови герои? Кой поиска техните имущества да бъдат конфискувани?
Никой. Не Вие във всеки случай. Знам предварително Вашия отговор: не можем да се бъркаме в работите на съдебната система. Можехте – когато ставаше дума да бъде назначен Филчев за главен прокурор. По този повод Александър Джеров е говорил с Вас, настоявал е да не правите тази глупост, разказал Ви е за какво чудо става дума. Без никакъв ефект, разбира се. Защото именно съдебната система бе най-плътно овладяната от ваши хора част от държавната власт. Трябваше ви прокурор, който да свърши това-онова. Например да прекрати делото “Сапио” и делото срещу Вашия личен съветник и приятел Красимир Стойчев за източване на 8,5 млн. долара от Капиталбанк – това видяха хората в отговор на Вашето обещание.
Обещахте да отворите досиетата. Наскоро четох някъде Ваше изказване: “Ние отворихме всички досиета.” По-опашата лъжа трудно може да бъде измислена. Не, далеч не отворихте всички. Някои отворихте, а някои покрихте. Над 60 имена изчезнаха от списъка на Богомил Бонев, когато ставаше дума за действащите народни представители. Знам какво ще ми отговорите – решение на КС и прочее. Само че, г-н Костов, Вие имахте цялата власт в ръцете си. Имахте правителство, имахте президент, имахте абсолютно парламентарно мнозинство. И изобщо не Ви беше нужен никакъв закон. Защото освен всичко имахте и решение на НС от 1993 г. – напълно валидно и никога неотменяно – съгласно което архивите на ДС не съставляват държавна тайна. Можехте чисто и просто да вземете няколко камиона и да пренесета досиетата от сградата на МВР в Държавния архив.
Можехте – но не го направихте. И вместо да се заемете с този проблем още с идването си на власт, Вие го направихте в края на мандата си. Заехте се с гласуване на сложни закони и формиране на двустепенни комисии. При обсъждане на законопроектите се съветвахте със специалните служби, наследили ДС – и най-често приемахте тяхната гледна точка, а не тази на вносителите – т.е. на Вашите депутати. Мислите ли, че всички са забравили анекдотичните слова, с които напъдихте Методи Андреев, след като загубихте изборите през 2001 г.? Тогава сте му казали следното: “Ти не разбра ли, че заради твоя закон загубихме изборите? Един милион ченгета гласуваха срещу нас...”
Не заради закона и не заради ченгетата изгубихте изборите, г-н Костов. Изгубихте ги заради това, че излъгахте хората. Те не очакваха чудеса от Вас. Знаеха, че ще бъде тежко, че няма да потекат реки от мед и масло. Но вярваха във Вас и вярваха в СДС заради каузата, за която днес претендирате – заради ореола на тази партия, припозната като въздаваща политическа справедливост. Именна на справедливост се надяваха, на откритост, на честно отношение, на реален и равноправен диалог. И именно това не получиха от Вас.
Не искам да бъда несправедлив: оглавяваното от Вас правителство постигна наистина много. Не само защото бе първото, което изкара пълния си мандат, но и защото осъществи бавените с години реформи и с това промени радикално България. Само че в политиката има два равностойни въпроса: първият е “какво”, а вторият е “как”. Първият маркира направеното от ОДС, а покрай него и Вашата собствена значимост – Вие наистина бяхте пред дедектора на историята и имахте всички шансове тя да Ви оцени по достойнство. Вторият обаче съдържа в себе си решението на един привиден парадокс: след един пълен и оценяван от всички като успешен мандат, Вие изгубихте 1 400 000 избиратели – това е най-голямата загуба в историята на СДС. Като съвсем не е вярно, че огромната част от тези хора били обаяни от магнетичното лустро на Симеон Втори. Той просто материализира протестния вот срещу Вашето правителство. Хората гласуваха не за него, а против Вас – против Вашия авторитарен стил на управление, против необяснимата Ви търпимост към корупцията, против деградирането на синята кауза до административна клика и партия на властта, против високомерието и арогантността на местните сини велможи, против необяснимото и показно забогатяване на техните избраници. Това е реалната истина за 2001 г. – а не насилените обяснения за тежестта на реформите и медийните войни срещу кабинета Ви.
Поражението през 2001 г. бе до голяма степен предпределено – от самия генезис на създадената от Вас партия. Бидейки убеден в победета на изборите през 1997 г., Вие се заехте преди всичко да овладеете СДС – да елиминирате всички, които по някакъв начин биха застрашили Вашето статукво, да изградите строго йерархизирана структура, подчинена единствено на Вашата воля. Това изискваше да бъдат отстранени всички дотогавшани лидери на партии на национално и местно равнище, всички местни координационни съвети да бъдт разформировани и на тяхно място да се изберат нови лидери, нови общински и областни ръководства. Каква по-удобна възможност да махнете неудобните и непокорните – и на тяхно място да поставите “свои хора” на всяко възлово място в новата партийна структура? Е – направихте го. Пример за което беше отстраняването на към 80% от депутатите в състава на парламентарната група на СДС в 37-то НС – впрочем единствената в цялата история на СДС, която не се разцепи. Мащабните йерархични размествания създадоха организационен вакуум, даващ възможности за безпроблемно вместване на тези, които виждаха в членството си само перспективен достъп до позиции в бъдещата власт – и позиции, годни за скорошно осребряване.
Нямаше как подобна ситуация да не остави огромен властв ресурс в ръцете на партийния апарат – т.е. на Христо Бисеров и неговите координатори. Така СДС се превърна в партия на властта, а самото и създавне – в механизъм за корумпиране на низовите й структури. В крайна сметка партията СДС имаше много малко общо със своите прототипи – коалицията СДС и СДС-движение, а политическият дух, за който говорите Вие, стана безприютен някъде в годините на Вашето управление.
Искате доказателства? Най-красноречивият пример е Бургас: там лидер на СДС стана Йордан Цонев, известен на своите съграждани като Данчо Ментата, а негов заместник – Венцислав Чамурджиев – фигура, свързвана директно с подземния свят, представител на “Аполо и Болкан” за бургаския регион. Кворумът за избор на ръководство на новата партия е подпълнен с мутри и проститутки, на хората се раздават предварително листчета с имената на “правилните” избранници. Голяма част от седесарите напускат събранието, но “нови лица” има предостатъчно. Седмица или две по-късно бях в Бургас на среща с обществеността – там новите “лидери” се появиха по средата на срещата и се държаха смайващо арогантно, а после хвърлиха бомбичка във фоайето. Дори моят бодигард /тогава бях охраняван от НСО/ се стресна дотолкова, че после написа специален доклад до своите началници. В резултат на всичко това: синият Бургас никога вече няма да бъде син. Както впрочем и синята Варна – провалена от друг Ваш персонален избор: подсъдимият днес Добрин Митев.
Още примери? Като водач на листата в 25 МИР на София отидох на отчетно-изборното събрание в община “Илинден”. Тези, които познавах добре от изборите през 1994 г. и с които бях работил рамо до рамо, напираха да влязат в залата, а някакви непознати за мен лица ги биеха. Оказа се, че част от съществуващите клубове на СДС били обявени за нелегитимни, а вместо тях били формирани други клубове, които светкавично били регистрирани от “Национална координация”. Принципът на подбора бил железен: все хора, получили я дюкянче, я магазинче от общината. И всичко това за да бъде избран Христо Христов за председател. Да – избраха го. При избора към половината присъстващи напуснаха залата. През нощта след избора запалиха колата на местния лидер на “Екогласност” Петър Железаров. Писах Ви дълго писмо по този повод. Не благоворихте да ми отговрите.
А знаете ли какъв бе прякорът на Христо Христов в “Илинден”? Викаха му “лудото Ице”. Занимаваше се с амбулантна търговия на чорапи и бельо. Вие го направихте депутат, след това шеф на бюджетната комисия в парламента, след това шеф на комисията по хазарта. А основното му достойнство беше, че някога сте били съвойници.
Така беше правена Вашата партия. /Не мога да кажа моята – защото не беше моя – не случайно станах неин член едва след като Вие престанахте да бъдете неин лидер./ По тертипа на новите структури в “Илинден” и принципа “За всекиго по нещо”. Този принцип бавно, но сигурно съсипваше СДС. Той изврати каузата и разпиля основният политически капитал на синята партия – нейният ореол като единствената, способна да въздаде политическа справедливост. Партията, която днес обявявате за мъртва.
Едва ли има смисъл да анализирам Вашето управление. най-кратката формула е: направихте много, но погубихте доверието на хората. Заради чорапите от 25 долара на Йордан Цонев, къщата на Бисеров, мискинлъците на Бакърджиев, фирмите на Краус и фамилия, просперитета на Славчо Христов и братя Джанкови. Заради мълчанието и премълчаването, заради високомерието и шуро-баджанашкия манталитет, които с охота търпяхте и култивирахте. И заради това, че вместо гражданско общество и реална демокрация правехте силна държава. Вместо да се преборите с администрацията и бюрокрацията, превърнахте самото СДС в техен политически представител. Вместо да дарявате свобода, налагахте ограничения и разрешителни режими. Най-точно от всички е изразил този парадокс покойния Светослав Лучников – един от най-достойните хора, които съм имал честта да познавам. Например:
“Последното управление на ОДС, въпреки че спаси страната от катастрофата, въпреки безспорните си успехи в областта на финансиите и външната политика, не само че не успя да запази, но направо ИЗГУБИ народното доверие. Този горчив факт трябва да се осъзнае. И вината за него честно да се признае.”
И още:
“...правителството на СДС не можа да излезе от дълбоките коловози на социалистическата рутина.”
И още:
“Запазвайки предимствата на бюрокрацията, партийните структури на ОДС бързо се сработиха с нея. Усвоиха и те връзкарството, клиентелизма и корупцията, възможностите за обогатяване, които бяха многократно нараснали в условията на реформиращото се стопанство.”
И още:
“Грешката започна отгоре. Най-отгоре.”
От Вас, г-н Костов.
Тези редове са написани през юни 2002 г. Озаглавени са: “Обединяването на десницата”. Изводът е категоричен: “Българската десница се нуждае от единство.” Днес Вие сте на диаметрално противопложни позиции. Единството е мръсна дума, а говорещите за него – предатели. Най-близките до вас хора при правенето на партията СДС пък са натрапени като низвергващ пример: вижте с кого се съюзявате: Бисеров, Бакърджиев, Антоан Николов. /Нищо, че никой не е и помислял да се съюзява персонално с тях – СДС просто проектираше обединението на всички партии в дясното пространство – и Вашата включително./ Само че всички тези хора са Ваш избор. Без изключение. Вие знаехте още през 1997 г., че Бакърджиев е корумпиран – документите за неговите подвизи в община “Изгрев” лежаха на бюрото Ви. Това не Ви попречи да го направите свой заместник. Вие превърнахте Бисеров в сив кардинал и гледахте безропотно как превръща координаторите си в политикономически брокери. Вие лично застанахте и зад кандидатурата на Софиянски за столичен кмет, и зад тази на Петър Стоянов за президент – знам го прекрасно, тъй като и в двата случая съм се консултирал с Вас преди обсъждането на тези кандидатури на партийно равнище. Много лесно е сега да кажете: аз нямам нищо общо с всичко това. Или както казва Вашият PR Найо Тицин – ние сме нова партия и затова не сме обременени с минало. Много лесно, но не и почтено.
Уви, не само единството е мръсна дума за Вас. Антикомунизмът, основната спойка в СДС още от създаването му, се превърна в мръсна дума тъкмо в периода на Вашето управление. По Ваше време бяха напъдени и репресираните – спомняте ли си за покойния Руслан Чилов например? Когато му върнаха апартамента, той го продаде и дари цялата сума – 49 хиляди долара – на СДС. А после нито Вие, нито Вашите министри искаха дори да го изслушат.
Вие сте и единственият син авторитет, от чиито уста се отрони предположението, че БСП е вече реформирана партия. И единственият лидер на дясна партия, който не само бе готов да подкрепи общо правителство с комунистите, но и начерта “пътна карта” за неговото съставяне – и влезе в директни преговори за неговия състав. Без никакво смущение подготяхте нов Отечествен фронт, а сега пак без никакво смущение твърдите, че БСП е основният Ви политически противник. Какъв противник, за Бога? Вие сте основният съюзник на БСП. Знаете много добре, че единственият шанс да се предотврети идването на власт на комунистите е да се създаде широка дясна коалиция и след това – дясноцентристко правителство. Но въпреки това правите всичко възможно да провалите и едното, и другото. Всъщност точно това и ще направите, ако случайно влезете в парламента. Няма да гласувате за правителство на БСП, но ще гласувате заедно с тях против създаването на дясноцентристко правителство. С което ще им поднесете властта на тепсия. Или ще създадете предпоставки за нов вариант на режим от типа на Беров. Това е Вашата мисия – и ако сте честен човек, трябва ясно да го кажете на хората, които ще гласуват за Вас.
Неотдавна заявихте, че можете да спрете и НДСВ, и БСП към властта. Достойна мисия, ако Вашата партия бе първата политическа сила в страната. Как смятате да постигнете тази си цел с евентуалните си 10 или 12 депутати? Очевидно има нещо сбъркано в тази логика – само че Вие не разчитате на логиката. Разчитате на магията, носена от Вашето име и славата Ви на човек, способен да управлява с твърда ръка; разчитате на тези, които не искат да мислят, а искат да бъдат водени; на тези, които провиждат във Ваше лице новият Стамболов; на тези, които се кълнат пред знамето във вярност към Вас и призовават проклятието да застигне всеки, който измени на клетвата. Внимавайте, г-н Костов. И аз твърде дълго вярвах във Вас. Но няма по-тежко изпитание за един политик от това да застане лице в лице с излъганата вяра. Затова пиша тези редове. Заради хората, които виждат във Ваше лице въплътената своя надежда. Заради възможността утре това въплъщение да се окаже поредния политически труп, а безприютната кауза да полети нанякъде като самотна пеперуда.
II.
Преди месец лично Вие, г-н Костов, заявихте пред БТВ, че не сте корумпиран. В същото време много от сделките по време на Вашето управление са белязани от злоупотреба с власт и корупция – и именно повече от странната Ви търпимост към подобни явления е причината за катастрофалния резултат на изборите през 2001 г. Между най-мащабните и публично известни примери са следните:
1. Приватизацията на БГА “Балкан”
Приватизационният договор за продажбата на 75% от акциите на националния превозвач е утвърден с Вашия подпис в РМС № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г./ приложение 1/ Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна – и дo днес са известни имената на само трима Ваши министри, които със сигурност са го подписали: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Степента на секретност е наистина изумителна – до март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на новия министър на транспорта Антони Славински, който се обръща към Вас с писмо от 06.03.2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора.
За сметка на това е известно, че само пет от единадесетте члена на специалната експертна комисия, създадена от АП за оценка на този именно договор, са положили подписите си под решението БГА “Балкан” да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от резонни, което е видно при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати. “Улрих Бетелер” например предлага запазване на всички съществуващи дестинации, авиофлот от 28 самолета, запазване на всички работни места и дори плавното им увеличаване, цена от 400 000 долара и инвестиции от 300 млн. долара. При Зееви съответно цената е 150 000 долара, 100 млн. долара инвестиции, съкращение на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета и съкращение на 50% от дестинациите – като на практика съкратените обхващат всички дълги полети и предполагат пълен бойкот на арабския свят, където БГА “Балкан” развива традиционно печеливша дейност. /прил.2/
При подобно разминаване в офертите изборът на Зееви е просто престъпен; да не говорим за това, че когато се реализира сделка с подобен мащаб, детайлна проверка на репутацията и бизнес-профила на евентуалния купувач е директно задължение на всяко правителство – включително чрез възможностите на външното разузнаване. В случая никой не си е направил труда да установи дори елементарния факт, че става дума за компания, която се занимава не с оздравяване на предприятия в тежко финансово състояние – а за точно обратното – компания, чиято основна дейност е ликвидацията на фалирали предприятия.
Абсурдите обаче не приключват, а започват тук. 75% от акциите на БГА “Балкан” са продадени на “Зееви холдинг” и “Аркиа холдинг” за 150 000 долара – днешната цена на един добър апартамент. Скоро след това “Аркиа холдинг” престава да е акционер – парадоксът обаче е, че и държавата престава да се държи като такъв въпреки напълно валидното си акционерно участие от около 20%. На практика държавата абдикира от БГА “Балкан” веднага след подписването на приватизационния договор – тъй като в органите за управление на компанията просто няма неин представител. Тоталното й харизване на Зееви очевидно е било предопределено, след като според тогавашния шеф на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров самият приватизационен договор е съставен от юристите на Зееви, а българския превод е вторичен. Текстовете съдържат капани с непредивидими последствия – няма как да се обясни например по каква логика в един договор за продажба на българска компания е приет арбитраж в Париж.
Въпреки всичко Захари Желязков успява да убеди и УС, и НС на АП, че тази оферта е най-добрата. НС се опитва да внесе корекции – членовете на надзора настояват вместо 10% глоба за случаите, в които при продажба на собстеност получените суми не се реинвестират, да се впишат 50%. В крайна сметка остават десетте процента, което се оказва фатални при последвалото вампирско изсмукване на активите на “Балкан”.
Най-големият парадокс е, че към самия договор е прикачена секретна документация, чрез която на практика се предоговарят при облекчени условия задълженията на куповача към кредиторите на БГА “Балкан” – и опрощения на дълговете му за сметка на данъкоплатците. Част от тази документация е писмото на финансовия министър Муравей Радев от 22.06.1999 г., в което държавата поема задължения да покрие различни задължения на БГА “Балкан” в размер на около 13 млн. долара – сума към осем пъти по-голяма от цената, която Зееви е платил. /прил.3/ Предвижда се например главницата по дълга на “Балкан” от 15,199 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 години с 5% гратисен период, при лихва 1% за целия период; опрощават се задължения към кредитори и около 5 млн. към бюджета; държавата поема задълженията и към РВД в размер на 1,6 млн. долара; дава се обещание за държавно съдействие /неясно какво/ пред република Югославия за уреждане на равностойни насрещни вземания. Подобна щедрост след подписването на един толкова странен договор е необяснима – в крайна сметка част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това неизпълнение е едно от юридическите основания за заведения от Зееви иск пред арбитражния съд в Париж, възлизащ на скромната сума от 230 млн. долара.
Другият голям абсурд е, че според клаузите на договора Зееви има право да променя неговите условия, ако се появят нови, неизвестни към момента на подписването задължения на “Балкан”. Очевидно такива е имало, ако се съди по дългия списък кредитори в “приложение 13” към договора /прил.4/, очевадно разминаващ се с мнението на адвокатите на Зееви, според които общите задължения към държавата са 27 870 000 долара. Свръх всичко се оказва, че акциите на “Балкан” в Международната организация за информационно обслужване на авиокомпаниите /CITA/ не са 410 000, както се твърди в информационния меморандум, а 320 000 – като разликата е от порядъка на близо 10 млн. долара.
Тези дребни гафове служат като индулгенция за скоростното и безогледно източване на авиокомпанията – осъществено в пълен разрез с договорените условия. Например противно на договорените 55 дестинации, новият собственик запазва по-малко от 20 – като повечето от запазените са преотстъпени в полза на други авиокомпании – с което отново се нарушава клауза в договора, според която “Балкан” трябва да бъде национален превозвач в течение на 12 години. Всъщност става дума за основния актив на всяка авиокомпания, който често далеч надхвърля по стойност материалните й активи. За илюстрация - преди време само за слота за кацане в Ню Йорк АК “Балкан” е платила 5 млн. долара.
Разпродадено е огромно по стойност имущество и акции на авиокомпанията в SITA. Съгласно договора, такива акции не могат да се продават без съгласие на продавача – а при постигане на такова с парите трябва да бъдат покривани дългове на БГА “Балкан”. Трудно може да се провери с точност какви пари са получени от продажбата на тези акции – като се има предвид, че според справка на “Балкан” компанията е имала сключени договори със SITA за ползване на цели 14 резервационни и информационни системи /прил.4/ - като естествено продажбата на акции много рязко ограничава експлотационните й възможности. Във всеки случай според строго секретна справка акционерното участие на “Балкан” в SITA към януари 1999 се е изразявало в 520 000 акции. Предполага се, че сумата, получена от тези акции, е около 17 млн. долара. Вероятно не по-малка сума е получил Зееви от разпродажбата на задграничните имоти на “Балкан”: според справка от 21.10.1998 г. компанията притежава 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия Изток и Африка. /прил. 5/ Някои от тях са доста скъпи – например имотите в Париж са на стойност 1 366 994 долара, в Мадрид – на стойност 828 102 долара, в Амстердам – на стойност 949 920 долара. Всичко това се разпродава и от тези разпродажби нито лев не отива за погасяването на дълговете на БГА “Балкан” – които дългове са и основния аргумент националният превозвач да бъде продаден за жълти стотинки. Компанията има банкови сметки във 55 държави /прил. 6/, само че постъпленията не отиват в тях, а в сметка № 020050992 в Ингбанк – Амстердам. И оттам – в джоба на Зееви.
Редом с активите са приватизират и дейностите. Регистрирана е нова фирма – ZBI – която поема най-печелившата дейност на “Балкан” – чартърните полети. Изпълнителен директор става Филип Мустаков, предпоследният изпълнителен директор на компанията, управлявал я около две години и по време на Вашето управление, г-н Костов. Споменавам това не само защото ZBI играе ключова роля в схемата за източване на “Балкан”, но и защото съвсем не е без значение въпросът кой, как и защо е докарал компанията до такова дередже – и как една от най-печелившите дейности в света се е оказала непечеливша на българска почва. Ако за партньора на изгонения от България Майкъл Чорни /срещу двамата има заведено дело в Израел – за съвместния им опит да придобият монополни позиции чрез изкупуването на акциите на държавния телеком “Безек”, осъществено от Гад Зееви и финансирано от Чорни/ българските служби не успяха да научат нищо, то за Филип Мустаков и по тяхна, и по административна линия има доста сигнали. Например:

1. Според информация от 5 март 1999 г. Филип Мустаков и търговския директор Петър Петров са подготвили договор за лизингуване на два ербуса А 310 – 324 от AIR RENT S.A.R.L. – Люксембург с представител Вили Рен. В проектодоговора липсват набор от сертификати за сключване на подобна сделка, отнасящи се до историята и моментното състояние на машините; не се споменава цената на рентата, която се договаря; отсъства дори опит за финансово проучване и търговско-икономически план за експлоатация на самолетите; като посредник по сделката се посочва представителя на АК “Балкан” във Франкфурт, който всъщност е търговския директор П. Петров – и който се оторизира с изключителното право да оперира с всички текущи оперитивни документи и контролира цялата финансова и организационна дейност и отношения между страните. /прил. 7/
2. Според информация с гриф “строго секретно” същият Петър Петров само за периода декември 1998 – януари 1999 е нанесъл щети на българската държава на стойност около 90 000 долара, а освен това съзнателно и целенасочено “руши позициите на националния авиопревозвач в региона на най-печелившата му дейност: Близкия и далечен Изток и САЩ”. Споменава се също за близките му бизнес-контакти с бившия изпълнителен директор на АК “Балкан” Б. Ботев, който към момента е представител на Мултигруп в Ню Йорк. /прил.8/
3. Информация с гриф “строго секретно”, според която без разрешение от борда на директорите и в състояние на финансова изолация на предприятието Филип Мустаков е продал акции от световната резервационна система СИТА на стойност 4 млн. долара, като същите не са заприходени, а преведени по сметка на представителството на “Балкан” в Ню Йорк. /прил.9/ С около два милиона от тази сума Мустаков се разпорежда пряко, като лично и отново без знанието на борда на директорите нарежда плащания, някои от които за суми от стотици хиляди долари /прил. 10/. Според справката с останалите се подготвя заплащане на предстоящ лизинг по договореностите чрез Роузгруп, с посредничеството на бившия транспортен министър Васил Цанов и сина му – за два броя Еърбус 310.
Всичко това става, г-н Костов, по време на Вашето управление, тъй че публично изразената Ваша версия, че за източването на “Балкан” бил виновен бащата на Милен Велчев, отговаря само отчасти на истината.
Паралелно с приватизирането на чартърните полети е ликвидиран и кетъринга, който обслужва всички компании, работещи или кацащи на наши летища. В същото време е създадена кетърингова фирма на сина на тогавашния транспортен министър Краус. Това вероятно е цената за риска, поет от него при подписването на сделката за авиокомпанията.
И последното, по-скоро знаково, отколкото икономически изразимо нарушение на договора от Зееви е, че противно на неговите клаузи на мястото на националния флаг компанията изписва знакът Z...
Най-поразителното е, че цялото това разграбване става буквално пред очите на всички. Има десетки и десетки публикации в медиите, посветени на тази странна и срамна приватизация, пълни с подробности и за параметрите на сделката, и за щетите, нанасяни от Зееви на българската държава /и на националното ни достойнство, между впрочем/. На 05.12.2000 г. министъра на труда и социалната политика Иван Нейков изпраща писмо до Агенцията за приватизация, в което посочва не само неспазването на Колективния трудов договор, но и намалението на дестинациите, разпродажата на самолети, акции и материални активи, неспазването на ред възлови клаузи от приватизационния договор – и настоява новото ръководство на агенцията да го разгледа комплексно. /прил. 11/ Подобни докладни пише впрочем и Вашия вицепремиер Александър Божков. Каква е обаче Вашата реакция – и официалната реакция на Вашето превителство? Ето каква: през май 2000 г. медиите цитират министър Славински и неговият заместник Апик Гарабедян да казват, че не е задължително България да има национален превозвач. Цитираха и Вас персонално, отлитайки нанякъде с правителствения “Фалкон” – да казвате, че “няма проблем да се ликвидира “Балкан”...
И сигурно не е имало проблем – доказахте го.
Почти по същото време пилотите започват протест срещу видимото и с просто око разграбване на компанията – “временното” закриване на полетите до Казабланка, Бейрут, Дубай, Дамаск, Хараре, Йоханесбург, САЩ и др.; съкращенията на персонала, разпродажбата на акции, самолети и имоти. В същото време първият “Боинг”, внесен на лизинг от Зееви, се разхерметизира веднага след кацането си на софийското летище, но продължава да фигурира в самолетния парк. На 8 май 2000 г. Гад Зееви завежда иск в СГС срещу протестиращите пилоти – за незаконни стачни действия и блокиране работата на авиокомпанията. С невероятна за българското правосъдие скорост искът е разгледан само два дни по-късно – на 10 май в зала “Тържествена” на Съдебната палата. Съдия Емил Марков казва в началото на заседанието: “Трябва да ви е ясно, че сроковете, по които се разглежда това заседание, представляват голямо изключение от общите правила на процесуалния кодекс.” И има право – тъй като призовките са разнасяни през нощта със служебен транспорт на “Балкан”, а други раздавани по стълбите на Съдебната палата или пред залата в деня на заседанието. На него впрочем не присъства представител на държавата – за сметка на това пък след заседанието част от обвиняемите пилоти са привикани от зам. министъра на транспорта Апик Гарабедян.
На 9 март 2001 г. Вие отговаряте писмено на актуалния въпрос на народния представител Петър Димитров относно одобряването на приватизационната сделка за Авиокомпания “Балкан” от Министерския съвет. Отговаряте кратко и съдржано: като посочвате двете решения на МС, които могат да бъдат прочетени в Държавен Вестник, и обяснявате на любознателния депутат, че “Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания “Балкан” ЕАД – София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора.” /прил. 12/ Тъй де, тайната си е тайна.
Изглежда тайната си е тайна и за Вашите министри – включително и за принципала на “Балкан”. Това личи много ясно от писмото на министър Антони Славински до Вас от 6 март 2000 г., изпратено по повод получено в неговото министерство Открито писмо от стачния комитет в БГА “Балкан”. В него дословно се казва: “Предвид обстоятелството, че до момента в МТС не е представен договорът за приватизация на 75% от акциите на “Балкан” ЕАД, не е възможно да се изрази становище относно действията на собственика, касаещи съкращаване на работници и служители на авиокомпанията.” /прил. 13/
На 13 март 2001 г. Петър Димитров внася ново питане – този път към Вашия заместник Петър Жотев /прил. 14/. В него се прави предположението, че не е имало заседание на МС за БГА “Балкан” – решението е било взето “чрез подпис”, за което говори факта, че част от министрите не са били открити дори за подпис. Според него министрите не са и виждали договора – и не биха могли да го видят, тъй като в него и днес липсват приложения 2, 4, 5, 6, 7 и 8 – а в екземпляра за МС не е имало нито едно приложение. По-интересен обаче е цитатът от докладната на изпълнителния директор на АП Захари Желязков до МС, в която този достоен служител пише буквално следното: “...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни”. За какво Ви говори подобна свъхсекретност, г-н Костов? Лично на мен тя ми говори само за едно – за корупция.
Още по-интересно е обяснението защо приватизационният договор е гласуван два пъти, като разликата между двете гласувания е един месец. Договорът е подписан на 30 юни – още същия ден Захари Желязков вече подписва Споразумение за промяна на договора; след 15 дни подписва второ такова, а на 21 юли подговя трето, което внася за одобрение в МС – който с решение № 554 одобрява тези изменения – като в резултат на това в АП и до днес не знаят дали договорът има анекси или не. Че става дума за реалности, а не за депутатски измислици, личи от цитираното становище на Съвета по законодателство при Министерството на правосъдието, написано от Вакил Гоцев: “Към проекта са приложени три споразумения – от 30 юни, от 15 юли и от 21 юли... в докладната записка не се посочва изрично кое от споразуменията се предлага за одобряване... От приложеното извлечение от заседанието на НС на АП също не личи кои точно изменения на текстовете на приватизационния договор са одобрени”.
През март 2001 г. изборите вече чукат на вратата и на Петър Жотев му се налага да е по-словоохотлив в своя отговор. Той заявява, че България ще предяви иск срещу “Зееви холдинг” пред арбитражния съд в Париж. Посочва пет клаузи в приватизационния договор, нарушени от Зееви:
1. че “Зееви холдинг” не е представил инвестиционна програма за “Балкан”, каквато е трябвало да има в срок от 6 месеца след подписването на договора – санкцията за това нарушение е 30% от предвидените 100 млн. долара инвестиции за период от 5 години;
2. че към този момент /а и към никой след това/ израелската компания не е откривала акредитив от 2,4 млн. долара в полза на авиокомпанията – неустойката за което е 1 млн. долара;
3. че са разпродадени акциите на “Балкан” в СИТА и на имоти на компанията без разрешение на АП – неустойката за което също е 1 млн. долара /а би трябвало да бъде много пъти повече!/;
4. че не е спазено изискването да не се прехвърлят акции на “Балкан” на други компании – тъй като през 2000 г. 26% от акциите са станали собственост на ZBI, Зееви дължи неустойка също от 1 млн. долара.
Всичко това звучи добре, но никак не е ясно внесен ли е наистина такъв иск и какви са резултатите от него. При огромния и натоварен с корпуционни подозрения интерес към тази сделка правителството несъмнено би се похвалило, ако бе предприело реална стъпка в тази посока. А имам лошото чувство, че подобен акт липсва в Каледара на успехите на Вашето правителство, г-н Костов. И още една дребна, но според мен много важна подробност. Внасянето на акредитив е предварително условие за осъществяването на една приватизационна сделка, а не последващо задължение на придобилия собственост. Как прочее при това положение договорът изобщо е бил сключен?
На 15 февруари 2001 г. във Вашия кабинет се е състояло тричасово заседание, посветено на кризата /или по-точно – на фалита/ на БГА “Балкан”. Решението, което оповестихте пред медиите, беше свързано с разпореждане АП да предаде на Върховна касационна прокуратура материали за нарушения по сделката от страна на “Зееви груп”. Дадохте срок от седем дни и Леон Хампарцумян го спази – на 19 февруари обяви, че сигналът за това, че “Зееви холдинг” е водил умишлено авиокомпанията към фалит, е пратен лично на главния прокурор, придружен от документите, които са се намирали в агенцията.
Безкрайно интересно е дали сред тези документи фигурира личното писмо на Гад Зееви до Вас – в качеството Ви на премиер на България. То е написано в сдържан и добронамерен тон, обяснява действителното положение на нещата и изрично предупреждава, че компанията е пред фалит./прил. 15/ И Вие – в качеството си на премиер на България – чисто и просто не отговаряте на предупреждението, нито пък вземате каквито и да било мерки. Сродно писмо е написано от адвокатите на “Зееви холдинг” Херцог, Фокс и Нийман на 18 октомври с адресат Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, но с копие до Вас, до финансовия министър Муравий Радев и транспортния министър Антони Славински. В него много подробно се описва ситуацията в “Балкан”, юридическите основания за действията на Зееви и тревожната перспекива за фалит на компанията. Нито Вие, нито Вашите министри реагират по какъвто и да било начин. /прил. 16/ Последното предупреждение е от 23 ноември, отново адресирано до Захари Желязков и копие до вас и съответните министри. /прил. 17/ В него адвокатите предупреждават, че “Зееви Груп” не би искала копмпанията да изпадне в колапс и хиляди хора да останат без работа, но ако българските власти продължат да отхвърлят техните предложения за споразумение, до такъв резултат неуминуемо ще се стигне и “Зееви Груп” ще бъде принудена да заведе иск срещу АП.
И при това повече от ясно предупреждение нито Вие, нито който и да било друг от адресатите не благоволява да отговори – все едно че БГА “Балкан” просто не съществува. Знам, че обичате мълчанието, но в този случай то просто е престъпно – е предателство срещу националния интерес. Защото просто следва фалита на националния превозвач – и повдигането на юридически издържан иск от страна на Зееви пред Парижкия арбитраж – на стойност 230 млн. долара.
Странно и защо никой и до днес не е научил нищо за делата по този въпрос от иначе словоохотливата по подобни поводи прокуратура. А в същото време главният прокурор Ви прави безплатен PR, повдигайки срещу Вас комични обвинения от рода на това, че сте събирали по сметка на СДС дарения за ремонт на културен дом за сънародниците ни зад граница.
В същото време сделките на Зееви продължават. На 12 февруари 2001 г. авиокомпанията продава хотел “Плиска” заедно с терена под него за 9 019 000 лв. /равняващи се приблизително на данъчната оценка на хотела/, на паралелната фирма ZBI, която от своя страна го препродава десет дни по-късно, но без терена, за почти същата сума на офшорната Юнивърсъл Авиейшън Сървисиз Лимитид – без да преди това да декларира тази си собственост в данъчната служба, както се изисква по закон. На 13 февруари 2001 г. “Балкан” продава на ZBI 13-етажната си офис-сграда за смешната сума от 1 440 000 лева, като на 22 февруари е повторена схемата със същата ошфорка. По същия принцип е продаден и хотел “Космос” в Бургас. Паралелно с това вместо старите дългове да бъдат покрити от новия собственик, компанията систематично се сдобива с нови такива – които според публикации, позоваващи се на документи на Мишнистерството на финансиите, задълженията достигат 245 милиона лева. Част от тях са външни заеми, давани на “Балкан” от регистрираната в Холандия “Балкан холдинг, също собственост на Зееви. В крайна сметка синдиците, които влизат в компанията след фалита й, разкриват схемата, по която се действа – от една страна “Балкан Холдинг” прибира парите, изкарвани от авиокомпанията, от друга страна й дава заеми със солидни лихви, като вземанията се прехвърлят с цесия на ZBI по схемата дълг срещу собственост. По този начин Зееви се превръща в един от най-големите кредитори на “Балкан”.
Схемата е перфектна, източването – също. Но нека се върнем към Вас, г-н Костов – и към Вашата отговорност. И към още една дребна, но много красноречива подробност. Финалната част от цитирания вече въпрос на Петър Димитров към Вашия вицепремиер гласи следното: “Барух Сабат Чакъров, изпълнителен директор на “Балкан” до 18 януари т.г., изпълнителен директор на “Зет Би Ай” и “Зет Би Ай Ей” – фирмите, източили Балкан... фигурира ли в списъка на спонсорите на Фондация “Бъдеще за България”?”
Петър Жотев очевидно не е имало как да отговори на този въпрос. Но реалният отговор е: да, фигурира. На два пъти е направил своя личен финансов жест: на 07.06.1999 г. – с приходен касов ордер № 52 на стойност 4 000 000 тогавашни лева, и на 13.07.1999 г. – с приходен касов ордер №68 на стойност 8000 сегашни лева./прил. 18/ Сигурно е имало защо – очевидци твърдят, че е бил едва ли не всеки ден във Вашия кабинет. Значително по-интересна е друга една благотворителна акция, осъществена вече не от неговия джоб и не фигурираща в никакви списъци: чрез БГА “Балкан” се осигурява присъствието на участниците на “Българският Великден” – чрез чартъри и гратисни полети. Една компания в изолация и на ръба на фалита е осигурила вашия своеобразен реванш на президентския събор в Рожен, жертвайки хиляди долари за наистина полезна цел – все пак по този начин една немалка част от сегашните министри се докоснаха до родината. Как се нарича в цивилизования свят това, г-н Костов? Не знам Вашата дефиниция, но обикновено го наричат корупция.
Позволих си да се спра по-подробно на приватизацията на БГА “Балкан” като най-красноречив пример за Вашите действия и бездействия в качеството Ви на министър-председател на България, нанесли на държавата ни щети в размер на стотици милиони. Следващите примери ще бъдат по-лаконични – което не означава, че при необходимост не могат да бъдат анализирани също толкова подробно – или че са по-безобидни и маловажни. Напротив – някои от тях нанасят направо съкрушителни удари върху икономиката ни – най-убедителен пример в това отношение е
2. Договорът за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД
Ще започна с един личен спомен. В отговор на официално искане от ВСС на 5 декември 2002 г. внесох при министър Антон Станков 105 документа в качеството им на доказателствен материал към откритото писмо, с което поисках оставката на главния прокурор Никола Филчев. Два от тях бяха приложени като доказателство, че прокуратурата и лично главният прокурор не предприема никакви действия по обосновани жалби – независимо от мащабите на визираното престъпление. Единият бе жалба на сдружение “Морал и чест за България” /неправителствена организация, занимаваща се с корупцията в съдебната система/ от 05.06.2001 г. – с настояване персонално до главния прокурор за образуване на предварително производство срещу тогавашния премиер Иван Костов и бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев за причинени загуби на България в особено големи размери /около 200 млн. долара/./прил. 19/ Няколко дни по-късно Вие ми се обадихте по телефона и ми крещяхте дълго и несвързано – как съм можел, какво съм си позволявал, прокуратурата сега щяла да заведе дело срещу Вас, нямало никакво престъпление и това било установено – и прочее. Това бе и последният ми разговор с Вас – запомнил съм го не толкова поради съдържанието му, колкото заради непривичния тон – тон на безкрайно уплашен човек.
Както и можеше да се предположи, прокуратурата и до днес не е завела дело срещу Вас по този повод. А би трябвало – тъй като посочената от “Морал и част за България” сума е повече от скромна. Реално щетите са доста по-големи.
Протоколът, въз основа на който са сключени договорите за доставка и транзитиране на природен газ между “Газпром” и “Булгаргаз”, е подписан през април 1998 г. в Москва. Водещи фигури са Евгений Бакърджиев и тогавашния президент на “Газпром” Рем Вяхирев. Официални членове на българската делегация – като президентския съветник Владимир Филипов например – изобщо не са допуснати до участие в преговорите. Известно е, че Бакърджиев на няколко пъти е прекъсвал разговорите, за да се консултира с Вас по GSM. Историята мълчи за това в каква степен би следвало да се разпредели вината за ефектите от тези преговори между вас двамата – но тъй като става дума за ключов фактор и в българската икономика, и в националната сигурност на страната ни – Вие просто не можете да избегнете собствената си отговорност или да я прехвърлите “по компетентност” на своя вицепремиер.
Протоколът е подписан, а Бакърджиев – посрещнат в правителствения ВИП с фанфари и аплодисменти. Смята се, че с тези подписи е ознаменувана “победата” в т.н. “газова война” между България и Русия. Месеци по-късно вече е ясно, че подписаният на базата на този протокол договор е изгоден преди всичко за “Газпром” и “Мултигруп” – но националният интерес не е защитен и България е обвързана за цели десет години с крайно неизгодни и направо заробващи клаузи.
Може би най-точният коментар на неговото съдържание принадлежи на експерта на Световната банка Рей Томкинс, който изчепва впечатленията си с една дума: “Horrible!” Проблемът е, че ужасното има много измерения. На първо място е клаузата take or pay – според която България се задължава да плаща 80% от стойността на договорените, но неизползвани количества. Предвижда се – и то за срок от десет години – годишна доставка от 6 милиарда кубически метра газ при годишно потребление от 3 – 3,5 милиарда – като невзетите количества трябва да бъдат платени с парите на данъкоплатците. Другият тежък проблем е с транзитните такси. Договорът предвижда транзитна такса от 1,67 долара за всеки 1000 кубически нанометра газ за всеки сто километра. Преди този договор същата тази такса е 2,57 долара. В същото време страната ни заплаща за транзита през Румъния такса в размер на 2,67 долара. За целия десетгодишен период страната ни би загубила около 200 милиона долара приходи само от транзита. Допълнителна подробност е обстоятелството, че договореността за транзит на газ предполага налягане при гръцката граница от 55 атмосфери, докато на румънската налагането е 40 – България харчи милиони за електроенергия и поддръжка на компресорните станции – според специалисти само поддържането на 1 атмосфера струва на страната около 1 млн. долара годишно.
Дежурното обяснение за “газовата война” и за трудностите при договарянето с “Газпром” се свързват с опасността газопроводите да бъдат дадени на концесия с преобладаващото участие на “Газпром” и “Мултигруп” / чрез “Топенерджи”/ - една опасност, с която България наистина се размина на косъм. Преди време г-н Бакърджиев се опита да си припише заслугата за спасяването на българските газопроводи, като я свърза с преговорите с Рем Вяхирев през март 1998 г. Само дето това изобщо няма нищо общо с реалността. Решението за отдаване на газопроводите по концесионен договор, взето зад гърба на Жан Виденов под натиска на Румен Овчаров и Кирил Ерменков, е отменено с едно от първите решения на служебния кабинет на Стефан Софиянски – нито Бакърджиев, нито Вие имате нещо общо с това. За последен път този въпрос е повдигнат от руския вицепремиер Лобов по време на сесията на междуправителствената комисия на 10 и 11 март 1997 г. в София и е срещнал достоен отпор от наша страна – както ясно личи от изпратеното до Вас становище на изпълнителния директор на “Булгаргаз” Васил Филипов /прил. 20/, подписания от двамата вицепремиери протокол /прил. 21/ и изказването на Петър Събев от името на “Булгаргаз” /прил. 22/.
Но ако тръбите са спасени, веригата за продажба на природен газ на България си остава същата: “Газпром” – “Газекспорт” – “Овергаз” – “Топенерджи” – “Булгаргаз”. Благодарение на сключения от Вашето правителство договор и тази схема, която всъщност продължава да пълни джоба на “Мултигруп”, в България се продава най-скъпата природна газ в света. За илюстрация: през второто тримесечие на 2000 г. цената на 1000 кубически метра с мито и ДДС е 135,44 долара – само година по-рано същата е 75,86 долара. /Две години по-късно положението е същото: цената в България е 130 долара, а в Румъния примерно е 84 долара./ В същото време с постановление № 259 от 30.12.1999 г. Държавната комисия по енергийно регулиране определя пределни цени на 1000 куб. м. газ за потребители – достигащи до 346 лв. – най-високите, регламентирани досега. /прил.23/
В резултат дълговете на “Булгаргаз” растат, тъй като много предприятия не си плащат скъпата газ; “Химко” и останалите химически комбинати, които използват природната газ като суровина, спират производствата си, тъй като продукцията им става неконкурентноспособна; България губи традиционните си пазари за азотни торове; от предвидените за газификация по Програма 2001 на Вашето правителство 150 000 еднофамилни жилища не е газифицирано нито едно. Получава се порочен кръг, в който “Булгаргаз” убива своите клиенти – поради което и сам затъва – и не може да изпълнява инвестиционните си програми – за което с основание негодува “Газпром”. Вместо да се потърсят възможности за диверсификация на доставките, преразглеждане на газовия договор и даване възможност на големите потребители сами да договарят доставки и да оперират на газовия пазар, държавата се впуска да спасява националния монополст, изливайки в него пари, които изчезват като в каца без дъно. Например:
- През 1999 г. по предложение на МС парламентът опрощава на “Булгаргаз” 370 млн. лв. – с равностойност около 200 млн. долара.
- Дава се възможност на “Булгаргаз” да изразходва за свои нужди част от приходите от транзитни такси и по-ниски цени на газа, получаван по Ямбургската спогодба. За 1999 и 2000 г. общата сума, отстъпена за сметка на бюджета, се равнява на над 145 млв. долара.
- От началото на 1999 г. вносът на природен газ е освободен от мито – вследствие на което бюджетът се е лишил от постъпления в размер на около 28 млн. долара за 1999 и 2000 г.
- От април 1998 до края на 1999 г. Комитетът по енергетика редовно е утвърждавал за “Булгаргаз” по-високи цени за вътрешния пазар от тези, които са се получавли по методиката за образуването им. Поради което българските предприятия – включително и топлофикациите – са обременени с надценка, равняваща се за двете години на над 55 млн. долара.
- От 01.07.1998 г. Министерският съвет увеличава надценката в цената на природния газ за потребителите ва вътрешния пазар от 4 на 11%. Което струва на въпросните потребители около 30 млн. лв.
Рекапитулацията от тази спасителна акция е следната: само за сметка на бюджета в “Булгаргаз” са налети 373 млн. долара. Ако прибавим към това сумите от по-високи цени и надценки, крайния резултат е 458 млн. долара. При което “Булгаргаз” приключва 1999 г. със счетоводна загуба от 55 млн. лв., а 2000 г. – със загуба от 96 млн. лв. Този баланс маркира реалната цена на договора, сключен от Вашето правителство и приветстван с фанфари на Софийското летище. Плюс бастисването на голяма част от химическата ни промишленост.
Като икономист Вие вероятно знаете, че няма безплатен обед. Че ако държавата влива някъде пари, тя трябва и да ги вземе отнякъде. Че когато дотираш за сметка на бюджета едно предприятие, го правиш с парите на данъкоплатците и – образно казано – бъркаш в джоба им. В случая с “Булгаргаз” мащабите на този акт се измерват с няколко десетки долара, взети от джоба на всеки българин. И също така – оказва се – безплатни обеди все пак има. Сред основанията за т.н. “газова война” беше и очакването, че ако се стигне до концесия с участието на “Мултигруп”, строежът на газопроводите ще бъде оскъпен чрез монополни доставки на тръби и раздуто оценяване на дейности. След “победата” на Бакърджиев положението е същото – само че вместо фирмите на “Мултигруп” действат приватизираните по РМД – схеми и контролирани от него и Антоан Николов “Газстроймонтаж” и “Газстрой”: те осигуряват вноса на тръби и прибират комисионните от това; пак те печелят всички търгове за поддържащите и строителни дейности.
Още нещо за безплатните обеди? Ето един такъв: с протокол № 39 съвета на директорите на “Булгаргаз” ЕАД под председателството на Антоан Николов възлага на главния изпълнителен директор да подпише договор с агенция “Прима” в размер на 150 млн. /тогавашни/ лева и утвърждава бюджет на дружеството за рекламна дейност в размер до 1 милиард лева. /прил. 24/ Дребната подробност е, че “Прима” е собственост на секретарката на Антоан Николов, а “Булгаргаз” няма защо да харчи и стотинка за реклама, тъй като е стопроцентов монополист на българския пазар.
Мога веднага да си представя Вашите възражения: аз освободих Бакърджиев, “моят отговор на всички обвинения в корупция са смените в моя министерски кабинет” – както казвахте и тогава; Бакърджиев не е с нас, а с вас... Не, г-н Костов. Няма да видите това лице в сините листи, а ако случайно се появи отнякъде, мен никой няма да ме види повече в СДС. Само че той е Ваш избор: от Ваше име и по Ваше време се разпореждаше и в Столична община, и като втори човек в държавата. Вие го назначихте за шеф на предизборния щаб, за да прави колоритни умозаключения като “избори се печелят с пари и с бой”. Вие му поверихте ръководството на най-голямата организация в СДС, благодарение пак на Вас той и до днес си е депутат – въпреки доклада на НСС, където неговото име фигурира сред политическите лобисти в полза на Майкъл Чорни.
Ще си позволя още един личен спомен: след големия скандал, който избухна покрай моето изявление в предаването на Явор Дачков – че Бакърджиев, Бисеров и Йордан Цонев нямат място в СДС – аз реших все пак да продължа атаката. Междувременно Богомил Бонев поиска Вашата оставка, а Бисеров и Йордан Цонев бяха изключени от СДС – тъй че прицелът бе ясен. Написах една голяма статия за Бакърджиев в “Капитал” и дадох едно интервю за “24 часа”. Няма да си кривя душата – тогава все още Ви вярвах и смятах, че Ви помагам.
В деня преди излизането на интервюто ми се обади лично Надежда Михайлова. По Ваше разпореждане: да съм изтеглел незабавно материалите срещу Бакърджиев. Как можех да го направя от Индия, не беше ясно – предложих на Надежда да подам оставка като посланик – тя отказа и притеснено ми обясни, че не споделя Вашите виждания. Обадих се на зам.главния редактор на “Капитал” Станка Тошева и успях да спра статията; опитах чрез приятел да преговарям с “24 часа”, но оттам само се изсмели – вестникът вече бил навъртял 25 хиляди от тиража си. Накрая се обадих във Вашия кабинет – нямаше Ви, но помолих секретарката да Ви предаде, че поемам лично отговрността за казаното и съм готов незабавно да напусна поста си. На другия ден – 02.03.2001г. – Бакърджиев разпространи по медиите открито писмо, в което се настояваше премиерът и външния министър да реагират. И Вие реагирахте – и то като лидер на СДС: Димитър Абаджиев заяви на пресконференция от името на ръководството следното: “Сугарев не подпомага ръководството на СДС. Не е хубаво СДС да се вкарва в дебат, който не е дебат на обществото.”

Следва продължение... >




Гласувай:
13
0



1. andrei - Мястото на Костов и компания,
08.06.2011 07:23
е в затвора,а не в парламента.Затова е готов на всякакви и с всеки сделка,само и да му е осигурен депутатски имунитет,в противен случай отдавна да са му изгнили кокалите!Една от най-големите му лични далавери е,компенсаторните бонове по рестутиоционите закони и тяхното умишлено обезценяване!По това време имаше достатъчно средства в резерва на държавата/около шест милиарда долара/,с част от които/към един милиард и петстотин милиона/,можеше да се изплатят на собствениците и по този начин да се стартира нормален преход към капиталистическо пазарно стопанство ,за което пледираше Светослав Лучников!Подставени лица на Костов,изкупиха така обезценените бонове/без всякакво покритие/ на символична цена,но в последствие с тях изкупиха на безценица,за стотици милиарди държавни активи!И това, ако не е грабеж по комунистически тертип- здраве му кажи!Тази агентурна персона Костов,сложи прът в колелата на държавата,за да не може да се върви по нормален капиталистически път,като вместо това да се случи,създаде мафията и мутренските групировки!По този начин Костов направи неоценима услуга на своите комунистически господари!
цитирай
2. tutankhamon661 - marystaneva
08.06.2011 10:11
Лично съм видял как стана една от приватизационните сделки на Костов и не могат да ме заблудят никакви лица, които разправят, че е трябвало да бъде още по-брутален, но видиш ли, бил възпитан, душица и прочие.
Костов толкова много "мисли" за България, че чак ми става "мило".
цитирай
3. borjanmljakov - Не знам за вас, но аз съм напълно потресен от това открито писмо.
08.06.2011 17:00
.
цитирай
4. pukamuli - Хлебарки!
08.06.2011 17:01
Не знам дали Сугарев има псевдоним "marystaneva",или писмото е дадено за разпостранение,но не това е важно!Важно,и да се запомни от поколенията е,че една шайка "псевдо комунисти и демократи" затри държавата!С годините ще се оплюват и ще си показват кирливите ризи,ще се издават,как са ръфали къс по къс от България!Измет!
цитирай
5. proj4o - Сугарев беше от същата синя шайка
08.06.2011 23:32
Доста добре успя да осребри това, с посланнически мандати, аз си спомням за Монголия и Индия и доколкото знам няколко къщи в различни райони на България. Хубаво е, че е събрал фактологически материал за далаверите синьото правителство и че те остават в писмен вид. Аз ще си ги разпечатам и ще си ги прибера в архива. Нека ги има.
В интерес на истината, трябва да отбележа, че нито къщите му са в тузарски райони, нито са някакави колосални строежи, но все пак са поне 5.
Г-н Сугарев, благодаря за събраните данни, моля се да Ви се даде възможност, да ги повторите пред съд, който ще съди Рушителите на съвременна България, но все пак не забравяйте- Малко или повече Вие бяхте в една лодка с тях, служихте на нашите нови, отвъдокеански големи братя /те май ни станаха като бащи/. Така че ако въпросът за Вашата персонална наказателна отговорност е доста спорен, отговорността пред Вашата съвест и пред Вас самия не подлежи на дискусия. Желая Ви дълги години живот, за да можете да си мислите за десетките хиляди беззащитни възрастни хора, които умряха от глад, студ и липса на лекарства, в резултат на "успешното" синьо управление, за обезлюдените села и градове, за изоставената земя, за поколенията чиято единствена мисъл, беше как да свържат двата края, за младите хора, които избягаха оттук и за сериозния риск за териториалната ни цялост, без да е имало война.
Мислете си г-н Сугарев, много си мислете за това. И не търсете за всичко оправдание в "комунистите". Това не е полезно за остатъците от синьото движение /то не е партия а сборище от алчни и безскрупулни келепирджии и кариеристи/. Всъщност, какво е полезно или не за вашата разбита команда не е интересно за никого, както не е интересно, какво е полезно за салфетката, с която наскоро са си избърсали хм.. за благозвучие, нека да е носа. Да г-н Сугарев, с Вас се избърсаха и сега отивате в коша за отпадъци, а завода за рециклиране не е построен. Така е и в Полша и в Чехия и другаде.

Този начин на мислене, е вреден за България.
цитирай
6. schumpov - До тук само честни и почтени кому...
08.06.2011 23:33
До тук само честни и почтени комунисти имат коментар. Нали знаете, умен, честен и комунист не могат да се прикачат на един и същи човек. Само по две може, третото се изключва. Ще ми се да прочета нещо такова от комунист за Луканов, Първанов, Овч. и тем подобни. Да живее комунизъма.
цитирай
7. анонимен - schumpov,
09.06.2011 03:43
fuck off.
цитирай
8. marystaneva - Писмото е от 2005-а година.
09.06.2011 12:02
Аз също бях потресена, когато попаднах на него за първи път. И до преди около 2 месеца си стоеше на сайтовете на Едвин Сугарев:

http://www.svobodata.com/

http://www.sarakt.org/sygarev.html

Сега, когато открих, че Сугарев го е махнал от сайта си и го няма на повечето от местата в интернет, където беше публикувано, бях потресена за втори път. Слава Богу, не бяха успяли да го махнат отвсякъде. Този път постъпих по-умно и си го запазих не като линк, а като документ. Защото имаме навик да забравяме...

И още нещо - знам че много хора не ме харесват. Едно време твърдяха, че съм Бареков, сега някой смята, че съм Сугарев... Не, не съм. Аз съм си аз!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marystaneva
Категория: Политика
Прочетен: 2072049
Постинги: 234
Коментари: 3432
Гласове: 2847