Постинг
16.06.2018 08:27 -
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Автор: bosia
Категория: Политика
Прочетен: 2690 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2018 11:35
Прочетен: 2690 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 16.06.2018 11:35
Тази нощ успях да поспя.
Кръвнто ми е 147/80, пулс-87. Теглото ми е 79,1 кг.
Чувствам се спокоен и уверен. Вярата ми в правотата и ценностите ми дава спокойствие и нагласа към трезва оценка на събитията и анализ на всичко, което става у нас. Властта е много нервна, държи се истерично и непоследователно. Явно нямат предварителен анализ и действията им са рефлекторни. И Борисов, и Цветанов, и Караянчева и отделните министри и депутати залагат на див популизъм, агресивен пиар и правят всячески опити да избегнат трусовете. Особено разтревожен е Борисов. Той хем се опитва да убеди българите, че е почитан навън, хем усеща, че все повече български граждани разбират, че това просто е едно истерично шматкане.
За храна изобщо не мисля. Идват ми приятели и познати. Носят си бира или им сипвам от моите запаси ракия и вино. Режа им мезе и нито за миг не помислям за хранене. Моята убеденост и вярата ми потискат тотално липсата на храна. Това ме връща назад с 29 години, когато ми се наложи да правя две гладни стачки в рамките на 6 месеца. Първата беше от 19 март до 20 април 1989 г.. Тя бе свързана със създаването на "Подкрепа" и филиалите из страната. Държа да се знае, че първата "Подкрепа" е мое дело и като идея и като реализация. Затова, именно, ЦК на БКП нареди да бъда елиминиран, за да може да бъде овладяна от комунистите. По тази причина бях привикан "за справка" в ОУ на МВР-Стара загора. "Справката" продължи точно три минути, но не в МВР, а в районния съд. Съдийката ме осъди на 1 г. 6 м.принудително въдворяване в г. Бобовдол по чл. 40 А от ЗНП /Закон за народната милиция/. Съдебното дело беш абсурдно. Не ми дадоха право на защита и на обжалване. На всичко отгоре вместо да ме изчакат в десетдневен срок, както е по закон, да отидам сам, незабавно, по етапен ред ме закараха в Бобовдол , като по този начин ме лишиха от възможността да се обадя на тогавашните радиостанции, които ме търсеха ежедневно. Пристгайки в Бобовдол ме отведоха в РПУ-Бобовдол, където ме посрещна един доста закрълен полковник с много прилягащата му фамилия Карпузов. Държа да ви кажа, че интелектът му не се различаваше от "вродено скромната" тиква ББ. Там поисках писалка и лист и обявих безсрочна гладна стачка с искания да бъда съден в открито заседание на съда с право на защита и на обжалване на по-горна инстанция. Стачката продължи 32 дни /всъщност, 34 дни, понеже през двата дни, през които ме конвоираха аз също отказах да се храня/, като работих като дърводелец до 23 ден. Понеже отказах да живея в общежитие, аз си наех стая в хотела. За някой може да се стори абсурдно, че живея в хотел, но присъдата по този член се приемаше от закона като административно-наказателна, а не като наказателна. Това означава, че мога да се движа свободно в района на градчето, но нямам право да го напускам. Или, както се употребява друг термин-изселване.
Ежедневно губех тегло. Първоначално около 1,5 кг. Като постепенно "олекването" намаляваше и се стигна до 200-300 грама. Започна да ми става студено и се налагаше да стоя под горещия душ, за да не треперя. През нощта се завивах с 4-5 одеяла, за да не треперя. На 24-ия ден отидох в болницата. Прие ме д-р Татяна Василева, с която станахме по-късно приятели. Тя изпадна в потрес, понеже показатлите ми бяха много ниски. Кръвното ми налягане беше 60/40, а кръвната ми захар бе 2,2. Тя много разтревожено ми каза, че при тези показатели не би трябвало да съм постоянно в съзнание. Отговорих и, че моята воля решава дали да бъда в съзнание или-не. В крайна сметка прокуратурата се задвижи и след 8 дни, през които ежедневно следяха жизнените ми показатели докараха една Лада комби, внесоха ме внимателно в нея заедно с молкото ми багаж и с най-висока скорост ме откараха в Стара Загора. До мен, на задната седалка имаше доктор, който през цялото време ме държеше за ръката, за да ми мери пулса, а до него имаше пълна спринцовка, за да предприеме светкавични мерки, ако нещо стане с мен. Зкараха ме в Окръжна прокуратура-Стара Загора, където окръжният прокурор Цветков ми прочете постановление за отмяна на присъдата. Аз си давам сметка, че това стана не заради желанието на тогавашната власт да ме спаси, а поради огромен натиск отвън, вследствие на което властта клекна, а след няколко месеце окончателно се разпадна. Получили са се писма от полските интелектуалци начело с Анджей Вайда, Кристина Захватолич, Казимеж Браун, Адам Михник, Лех Валенса, Янковски и още тридесет водещи творци от Полша. Имаше писмо от "Харта 77", където първият подпис беше на Вацлав Хавел. Писма са изпратели Пен центровете на Швеция, САЩ и още няколко страни. Отделно официалните дипломатчески представители на големите западни държави са оказали политически натиск и аз бях освободен и реабилитиран. Вярно, че сега уж имаме свободни медии, но това определено не е така. Докато българските медии се правят на ощипани и като ме видят изчезват като вихър от хоризонта, вестник "Гардиън" е пуснал отново статия за мен и протестиращи родители на деца с увреждания в градинката на НС. Единствено в сряда, при това случайно, при мен се спря бившият водещ на предаване в "СКАТ" Байрактаров, който взе кратко интервю с мен и ми каза, че започва ново предаване в "Евроком" днес от 9 часа и се надява, че интервюто ще бъде излъчено.
Както виждате, нещата у нас се повтарят и управляващите правят същите грешки, както и преди. Това показва нравствена и политическа тъпота и липсата на интелектуален капацитет да управляват продължително и благотворно за гражданите на страната.
Прпуснах да кажа, че по време на гладната стачка "олекнах" от 95 кг на 56. Кожата ми висеше, понеже мускулната маса и подкожния слой мазнине бяха изчезнали. Захраних се с компот от кайсии, понеже кайсиите съдържат много важния за организма микроелемент Калий. Първата лъжица изду стомаха ми болезнено и повече не можах да поема втора в продължение на 2 часа. От ацидозата около мен смърдеше на ацетон, а тлесните ми органи бяха извън строя. Черният ми дроб бе увеличен с четири пръста, бъбреците ми бяха силно възпалени. Целият ми организъм беше тръгнал към "Орландовци", но сбърка рътя и аз останах жив. Но не това е важно за мен, а промяната в мисленето на много българи, които разбраха, че борбата на ценностните системи е най-важна. За мен това беше най-важно, както е най-важно и сега.
По-късно днес или утре ще ви разкажа за втората гладна стачка през август същата година.
П.П. Преди малко ми премериха кръвната захар. Тя е 8,1. Преди 10 дни беше 8,9.
Кръвнто ми е 147/80, пулс-87. Теглото ми е 79,1 кг.
Чувствам се спокоен и уверен. Вярата ми в правотата и ценностите ми дава спокойствие и нагласа към трезва оценка на събитията и анализ на всичко, което става у нас. Властта е много нервна, държи се истерично и непоследователно. Явно нямат предварителен анализ и действията им са рефлекторни. И Борисов, и Цветанов, и Караянчева и отделните министри и депутати залагат на див популизъм, агресивен пиар и правят всячески опити да избегнат трусовете. Особено разтревожен е Борисов. Той хем се опитва да убеди българите, че е почитан навън, хем усеща, че все повече български граждани разбират, че това просто е едно истерично шматкане.
За храна изобщо не мисля. Идват ми приятели и познати. Носят си бира или им сипвам от моите запаси ракия и вино. Режа им мезе и нито за миг не помислям за хранене. Моята убеденост и вярата ми потискат тотално липсата на храна. Това ме връща назад с 29 години, когато ми се наложи да правя две гладни стачки в рамките на 6 месеца. Първата беше от 19 март до 20 април 1989 г.. Тя бе свързана със създаването на "Подкрепа" и филиалите из страната. Държа да се знае, че първата "Подкрепа" е мое дело и като идея и като реализация. Затова, именно, ЦК на БКП нареди да бъда елиминиран, за да може да бъде овладяна от комунистите. По тази причина бях привикан "за справка" в ОУ на МВР-Стара загора. "Справката" продължи точно три минути, но не в МВР, а в районния съд. Съдийката ме осъди на 1 г. 6 м.принудително въдворяване в г. Бобовдол по чл. 40 А от ЗНП /Закон за народната милиция/. Съдебното дело беш абсурдно. Не ми дадоха право на защита и на обжалване. На всичко отгоре вместо да ме изчакат в десетдневен срок, както е по закон, да отидам сам, незабавно, по етапен ред ме закараха в Бобовдол , като по този начин ме лишиха от възможността да се обадя на тогавашните радиостанции, които ме търсеха ежедневно. Пристгайки в Бобовдол ме отведоха в РПУ-Бобовдол, където ме посрещна един доста закрълен полковник с много прилягащата му фамилия Карпузов. Държа да ви кажа, че интелектът му не се различаваше от "вродено скромната" тиква ББ. Там поисках писалка и лист и обявих безсрочна гладна стачка с искания да бъда съден в открито заседание на съда с право на защита и на обжалване на по-горна инстанция. Стачката продължи 32 дни /всъщност, 34 дни, понеже през двата дни, през които ме конвоираха аз също отказах да се храня/, като работих като дърводелец до 23 ден. Понеже отказах да живея в общежитие, аз си наех стая в хотела. За някой може да се стори абсурдно, че живея в хотел, но присъдата по този член се приемаше от закона като административно-наказателна, а не като наказателна. Това означава, че мога да се движа свободно в района на градчето, но нямам право да го напускам. Или, както се употребява друг термин-изселване.
Ежедневно губех тегло. Първоначално около 1,5 кг. Като постепенно "олекването" намаляваше и се стигна до 200-300 грама. Започна да ми става студено и се налагаше да стоя под горещия душ, за да не треперя. През нощта се завивах с 4-5 одеяла, за да не треперя. На 24-ия ден отидох в болницата. Прие ме д-р Татяна Василева, с която станахме по-късно приятели. Тя изпадна в потрес, понеже показатлите ми бяха много ниски. Кръвното ми налягане беше 60/40, а кръвната ми захар бе 2,2. Тя много разтревожено ми каза, че при тези показатели не би трябвало да съм постоянно в съзнание. Отговорих и, че моята воля решава дали да бъда в съзнание или-не. В крайна сметка прокуратурата се задвижи и след 8 дни, през които ежедневно следяха жизнените ми показатели докараха една Лада комби, внесоха ме внимателно в нея заедно с молкото ми багаж и с най-висока скорост ме откараха в Стара Загора. До мен, на задната седалка имаше доктор, който през цялото време ме държеше за ръката, за да ми мери пулса, а до него имаше пълна спринцовка, за да предприеме светкавични мерки, ако нещо стане с мен. Зкараха ме в Окръжна прокуратура-Стара Загора, където окръжният прокурор Цветков ми прочете постановление за отмяна на присъдата. Аз си давам сметка, че това стана не заради желанието на тогавашната власт да ме спаси, а поради огромен натиск отвън, вследствие на което властта клекна, а след няколко месеце окончателно се разпадна. Получили са се писма от полските интелектуалци начело с Анджей Вайда, Кристина Захватолич, Казимеж Браун, Адам Михник, Лех Валенса, Янковски и още тридесет водещи творци от Полша. Имаше писмо от "Харта 77", където първият подпис беше на Вацлав Хавел. Писма са изпратели Пен центровете на Швеция, САЩ и още няколко страни. Отделно официалните дипломатчески представители на големите западни държави са оказали политически натиск и аз бях освободен и реабилитиран. Вярно, че сега уж имаме свободни медии, но това определено не е така. Докато българските медии се правят на ощипани и като ме видят изчезват като вихър от хоризонта, вестник "Гардиън" е пуснал отново статия за мен и протестиращи родители на деца с увреждания в градинката на НС. Единствено в сряда, при това случайно, при мен се спря бившият водещ на предаване в "СКАТ" Байрактаров, който взе кратко интервю с мен и ми каза, че започва ново предаване в "Евроком" днес от 9 часа и се надява, че интервюто ще бъде излъчено.
Както виждате, нещата у нас се повтарят и управляващите правят същите грешки, както и преди. Това показва нравствена и политическа тъпота и липсата на интелектуален капацитет да управляват продължително и благотворно за гражданите на страната.
Прпуснах да кажа, че по време на гладната стачка "олекнах" от 95 кг на 56. Кожата ми висеше, понеже мускулната маса и подкожния слой мазнине бяха изчезнали. Захраних се с компот от кайсии, понеже кайсиите съдържат много важния за организма микроелемент Калий. Първата лъжица изду стомаха ми болезнено и повече не можах да поема втора в продължение на 2 часа. От ацидозата около мен смърдеше на ацетон, а тлесните ми органи бяха извън строя. Черният ми дроб бе увеличен с четири пръста, бъбреците ми бяха силно възпалени. Целият ми организъм беше тръгнал към "Орландовци", но сбърка рътя и аз останах жив. Но не това е важно за мен, а промяната в мисленето на много българи, които разбраха, че борбата на ценностните системи е най-важна. За мен това беше най-важно, както е най-важно и сега.
По-късно днес или утре ще ви разкажа за втората гладна стачка през август същата година.
П.П. Преди малко ми премериха кръвната захар. Тя е 8,1. Преди 10 дни беше 8,9.
Можем ли да се надяваме на по-добри дни?
ТАМБОВСКА ПЕСЕН (АНТИБОЛШЕВИШКО)
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
ТАМБОВСКА ПЕСЕН (АНТИБОЛШЕВИШКО)
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Благословен да си, адаш!
Не можем да сме тялом, но духом сме с теб.
Твоята кауза е благословена от Бога. Който не е с теб, срещу кого е. Второ, срещу себе си.
Да бъде Божията воля, не нашата! Амин!
Байрактаров и той смени гарда. Както казва Г. Ифандиев, човек мисли с гъ.а си - на какъвто стол седне, така мисли.
:)))
цитирайНе можем да сме тялом, но духом сме с теб.
Твоята кауза е благословена от Бога. Който не е с теб, срещу кого е. Второ, срещу себе си.
Да бъде Божията воля, не нашата! Амин!
Байрактаров и той смени гарда. Както казва Г. Ифандиев, човек мисли с гъ.а си - на какъвто стол седне, така мисли.
:)))
Аз дадох интервю, за да го проверя дали е решил да прави журналистика или политика. Ако публикува интервюто ще му дам някакво доверие. Ако не го пусне-дотам.
Аз не правя политика, а ценности. Когато политиката мачка ценностите, това означава, че ценностите са фалшиви.
цитирайАз не правя политика, а ценности. Когато политиката мачка ценностите, това означава, че ценностите са фалшиви.