Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2009 08:00 - Има ли ад и огнен пъкъл? Защо някои християни проповядват вечни мъчения и обичащ Бог?
Автор: maranatha Категория: Други   
Прочетен: 13967 Коментари: 18 Гласове:
2

Последна промяна: 13.08.2009 12:03


Огненият пъкъл

 Става въпрос за онова, което ни мотивира да търсим спасението... но най-вече – за Божия характер

В “Библейския пояс” на САЩ, където се намира и родният ми щат Джорджия, все още се изнасят проповеди в стил “пъкъл, огън и жупел”. Преди няколко години млад човек ни се обади в отговор на прочетеното в брошура от нашия Библейски изследователен център. Той искаше да научи нещо повече за библейски учения, за които смяташе, че са съвсем различни от доктрините на популярното християнство.  

По време на разговора ни аз го попитах как е станал християнин. Той даде точно този отговор, който бях чувал многократно. “Бях на църква с майка ми и чух проповед за мъченията в ада. Проповедникът обрисува толкова живо нещастните грешници, които се мъчеха в адския огън през безкрайните векове, че изпитах невъобразим страх и реших да не отлагам решението си да приема Христос!”  

Да благодарим на Бога, че е взел това решение. И все пак, дали приемането на Исус поради страх от ада е уместен или подходящ отговор на евангелския призив?  

Чутото от този млад християнин не се различава особено от историите в поредицата “Духовни четива”, които се издават от повече от сто години. Ето какво се пропагандира в някои от четивата: “Разгледайте този тесен затвор. В килията стои млад мъж. Той мълчи в отчаянието си. Внезапно се изправя. Очите му горят като два въглена. Дълги огнени езици излизат от ушите му. Диша трудно. От време на време отваря устата си и от нея излизат огнени кълба. Заслушайте се за миг! Чува се звук подобен на врящ чайник. Наистина ли става въпрос за врящ чайник? Не! А тогава какво? Чуйте още веднъж. Кръвта ври в нажежените вени на младежа. Мозъкът ври и в главата му се блъскат мехурчета. Костният мозък кипи в костите! Попитайте го, задайте му въпроса защо се мъчи по този начин? Отговорът е, че когато е бил жив, кръвта му е кипяла и го е карала да върши нечестиви неща. Точно затова ходел по танцувални зали, места за забавление и различни спектакли. Попитайте го дали смята ,че наказанието е по-голяма, отколкото заслужава. “Не”, отговаря той.” 

Младият Робърт Ингерсол чул подобна проповед в средата на 19 век и излязъл от църквата, като си казал наум: “Ако Бог е такъв, тогава аз Го мразя!” Станал адвокат, лектор и изявен поддръжник на агностицизма. Мнозина познават Бога само като някакво отмъстително същество, което наблюдава и чака да ги хване в нарушение, за да им отнеме небето. В резултат на тази представа милиони хора са загубили вярата си.  

По-различна картина 

Библията обаче казва, че Господ “не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние” (2Петрово 3:9). Там е заявено, че “Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан :10).  

В деня на Петдесетница Петър заявил пред народа: “Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух” (Деяния 2:38). “Божията благодат е назначена да ни води към покаяние” (Римляни 2:4), а не страхът от огъня на ада.  

Ще напреднем много повече в духовния си живот, ако вместо да приемем Христос като средство за бягство от ада, осъзнаем факта, че нашите грехове са Го изпратили на кръста, за да ни даде прощение, и че всяко повторение на греха означава “да разпъваме втори път в себе си Божия Син и да Го опозоряваме” (Евреи 6:6). Ако всички служители на евангелието проповядваха истината, че “грехът е беззаконие” (1Йоаново 3:4) и че “законът Господен е съвършен, възвръща душата” (Пс. 19:7), би имало далеч повече истински вярващи. Апостол Павел проповядвал, че “чрез закона става само познаването на греха” (Римляни 3:20) и че “където няма закон, там няма престъпление” (Римляни 4:15).  

Емоционалният отклик на страха от ада, породен от проповядването в стил “пъкъл, огън и жупел”, може да бъде оприличен на катапултирането на човек във въздуха, без да има парашут за успешно приземяване. Ако “се спасяваме” само от пъклените огньове, а не от греховете, които могат да ни изпратят там, тогава страхът от ада няма да има дълготраен ефект. Каквото и “новорождение” да сме преживели, то скоро ще изчезне.

 Какво да мислим за ада?

Исус предупреждава хората от Своето време за реалността на огнения пъкъл: “И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл” (Матей 18:9, виж също Марко 9:43-47).  

Но какво е адът? Как да разбираме текста от Марко 9:44? Там адът е описан като място, където “червеят им не умира и огънят не угасва”.  

От Битие до Откровение Библията последователно проповядва, че “заплатата на греха е смърт” (виж Римляни 6:23), а не вечен живот в мъчения. В Едемската градина Бог обяснява на Адам и Ева какви ще са последиците от непослушанието: “В деня, когато ядеш от него [от дървото на живота], непременно ще умреш” (Битие 2:17). Единственото същество, което им обещава вечен живот въпреки греха, е змията (Сатана). В явно противоречие с Божиите думи дяволът заявява: “Никак няма да умрете” (Битие 3:4).  

Днес тази първа регистрирана от Библията лъжа бива повтаряна от голям брой добронамерени свещенослужители на почти всяко погребение. И което е още по-лошо, лъжата се произнася пред непокаялите се грешници в проповеди за огнения пъкъл, предназначени да ги изплаши, за да могат по-лесно да откликнат на евангелието.  

След ужасяващата грешка на Адам и Ева Бог им каза: “Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет” (Битие 3:22). Така Бог взе мерки да не допусне съществуването на вечен грешник – независимо дали на земята или в ада.

Погрешно разбиране за душата и смъртта

Свещеното писание отбелязва, че “Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа” (Битие 2:7). Думата, която се използва за душа, е nephesh – същата дума, използвана и в израза “одушевено същество” в Битие 1:21, 24, като там се отнася за животните. Формулата от Битие 2:7 показва, че комбинацията от “тяло” плюс “жизнено дихание” е равно на “жива душа”, или по-точно – “живо същество” според Новия международен превод. Душата не е някаква независима единица, способна да съществува отделно от тялото.  

В 1Солунци 5:23 е използван изразът “дух, душа и тяло”. Думата “душа” е между “дух” и “тяло”. Чрез нея се обозначава индивидуалност, личност или познавателните способности на даден човек, а не елемент, който може да живее отделно от дишащото тяло.  

Смъртта не е преход от един живот към друг. Напротив, смъртта е пълното отсъствие на живот. Когато едно живо същество умре, то умира напълно. Няма някакви части от него, които да продължат да функционират. От момента на смъртта до момента на възкресението ние просто не съзнаваме нищо.  

При сътворението е имало две условия за вечен живот на хората: 1) да се подчиняват от любов; и 2) да ядат от дървото на живота. Първото е давало право на второто. Според Откровение 22:14 същите условия ще важат и в бъдещето Божие царство: “Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града.” 

Извън смъртта и ада

Грехът не е заварил Бога неподготвен. В Своята безкрайна мъдрост той е предвидял възможността за непослушание, след като дарява интелигентните същества със способността да избират. В края “ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано в книгата на живота на Агнеца, заклан от създаването на света.” Той ни е “избрал в Него [Христос] преди създаването на света” (Ефесяни 1:4).  

Когато Адам и Ева съгрешават, като не се подчиняват на единственото дадено им от Бога ограничение, Господ им разкрива Своя изкупителен план чрез присъдата, която изрича над змията: “Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Битие 3:15). Тук е даден нов елемент като условие за вечен живот – вяра в Христос и Неговата заместническа смърт заради нашите грехове.  

Винаги е имало само един път на спасение – Исусовото име (Деяния 4:12) и в края всички ще изразят почитта си към Него. Апостол Павел пише, че “в името на Исус ще се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (Филипяни 2:10, 11).  

Правилното отношение към евангелието не бива да е породено от страха от огнения пъкъл, а по-скоро – от любовта към Бога, която е в отговор на Неговата любов към нас. Той е изпратил единствения Си Син, за да плати на кръста наказанието за нашите грехове.  
--------------------------------------

Авторът Алвин А. Уилсън е пенсиониран пастор, понастоящем живее в Ийст Дъблин, щата Джорджия.

 


 

 

 

 

 

 

 




Тагове:   библия,   пъкъл,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rrosenn - Какво означава за Християните заблудата на триединството?
16.07.2009 00:21
Първоначално Християнството се заражда между живеещите в Палестина Евреи. Почти всички от обкръжението на Исус (м.н.) и хората, които му повярвали, били Евреи и живеели според Моисеевите закони. От друга страна пък, най-основната особеност на Еврейството е единобожието, вярата в един-единствен Бог.
Християнството започва да се променя след възнесението на Исус (м.н.) при Бог, с напускането на Еврейския свят и с разпръскването им по земите на езичниците. Единобожието, което е основно в Моисеевите закони, претърпяло голямо изменение. Поради вярата в троицата Християните започнали посвоему да приемат Исус (м.н.) като божество. (Бог е пречист от всички изрази, съдържащи суеверия, които ще използваме в тази глава, за да опишем вярата в троицата.)
Вярата в „триединството” се появява в края на този процес. За Християните това понятие означава една, състояща се от „Отец, Син и Светия дух”, трибожна вяра. Триединството е един от основните религиозни постулати на традиционното Християнство. Това погрешно вярване, напълно противоречащо на монотеизма, който има за основа вярата в единствеността на притежаващия безпределна сила и мощ Господ, може да бъде изложено чрез следните точки:
 Според вярата в триединството с понятието „Тройно единство” Бог проявява Себе си в три личности и Отец – Син – Светия дух са едно и също нещо. Това вярване може да бъде обобщено със следните изречения: „Отца, Сина и Светия дух са самият единствен Бог”, „Бог съществува под формата на Отца, Сина и Светия дух”... Според това погрешно вярване, което противоречи на разума и логиката, всяка една от личностите от троицата е Бог и поради тази причина притежават една и съща сила и власт. (Бог е пречист.)
 Вярва се, че Исус (м.н.) е уж Божий син. Според това погрешно вярване Исус (м.н.) има една и съща същност с Бог. Това вярване се нарича „единосъщен” (хомоусиус) и се обобщава по следния начин: „Отец и син произлизат от една същност, вещина”.
 Вярва се, че Исус (м.н.) не е бил сътворен, а идва от вечността като Божий син. Според това погрешно вярване Исус (м.н.) се е спуснал от небесата, за да спаси хората, приел е телесна форма и е станал човек. Това вярване се нарича „въплъщение” (инкарнация).
Вярата в троицата формира една изкривена вяра във Всевишния и Всемогъщ Бог и обожествява Исус (м.н.), когото Бог е изпратил на хората като пророк. Но въпреки че съдържа в себе си доста противоречия и е в пълно несъответствие с единобожието, триединството заема едно много съществено място в преиначената религиозна система на Християните. Следователно човек, който не вярва в триединството, т.е. в това, че Исус (м.н.) е Божий син, не се приема като истински Християнин от защитниците на традиционното Християнство.
Интересен е фактът, че през цялата Християнска история върху различните хора и движения, които са се изправяли срещу триединството и са отстоявали това, че Исус (м.н.) е просто човек и пророк, изпратен от Бог, е бил упражняван жесток натиск. Доказателствата от Евангелието и живота на Исус (м.н.), които тези хора изтъквали, винаги били пренебрегвани, било е забранено да се говори по тези въпроси. Вярващите в единобожието хора остро се противопоставяли на онези, които твърдели, че Исус (м.н.) е Божий син, и открито обявили това за „съдружаване на Господа”. Поради тази причина в продължение на векове те били представяни като „неверници”, „еретици” и дори „врагове на религията”, а тези, които ги подкрепяли, били третирани по същия начин. В Християнския свят хората, които вярват в единствеността на Бог, винаги са били малцинство в сравнение със защитниците на троицата.
Но дори тези, които безпристрастно са изследвали този въпрос, установяват, че истинското Християнство е така нареченото правоверно Християнство (вярването в единствеността на Бог), което в продължение на векове е било подложено на натиск. С голяма част от започналите през 18 век независими проучвания на Библията се достига до заключението, че в Християнските свети писания няма троица, изкупление и подобни на тях вярвания.
Днес някои Християнски движения, може би и под влиянието на тези исторически доказателства, отричат триединството. Така например Унитарианската църква, която има привърженици по всички краища на света, представлява едно много голямо Християнско общество, което отрича вярата в троицата. Въпреки че между движенията като това съществуват известни идейни различия, всички те не приемат, че Исус (м.н.) е Божий син, и твърдят, че Християнството повелява да се вярва единствено в Бог.
Голяма част от тях изтъкват и неверността на твърденията, че Исус (м.н.) е бил разпънат на кръст, за да изкупи греха на човечеството. Днес можем да срещнем опровергаващите триединството Християни под различни наименования и под формата на разнообразни църковни формации. Особено в Америка с всеки изминат ден „противниците на триединството” стават все по-силни и се забелязва голямо увеличение в броя на тези, които явно представят истините в Християнския свят. Между тях особено забележителна е „Световната Божия църква” (“The Worldwide Church Of God”). Основателят на тази църква Хърбърт Армстронг защитава идеята, че доктрината за триединството е неправедно вярване, което е навлязло в Християнството от езическите култури.
Мястото, на което трябва да обърнем най-голямо внимание по отношение на този въпрос, е, че „триединството”, за което защитниците на традиционното Християнство твърдят, че е негова основа, не може да бъде открито в нито една част на Библията. Това вярване го няма нито в Стария завет, който представлява Свещените книги на Евреите, нито пък в Новия завет – Свещеното писание на Християните. Вярването в троицата се основава на погрешното тълкуване на някои изрази от Евангелието, като тази дума е използвана за първи път в края на 2-рото столетие от Теофилус от Антакия. Окончателното внедряване на това вярване в Християнската вяра обаче става много по-късно. Именно поради тази причина Библейските изследователи и тези, които са против триединството, се съсредоточават върху следните въпроси: „Не би ли трябвало вярването в троицата, което е представяно като основа на Християнската религия, да беше ясно изразено в Светата Книга? Ако това вярване наистина бе правилно, то не би ли трябвало Исус да беше обяснил подробно този въпрос на хората?”. Отговорът, който са си дали на тези въпроси, е ясен: Едно вярване, което не е ясно споменато в Евангелието и което поради тази причина не е известно на първите Християни, не може да бъде основа на Християнството. Това не е нищо друго освен една митологична легенда, която се е формирала след Исус и под въздействието на установената гръцка култура и няма нищо общо със същността на Християнството.
цитирай
2. maranatha - Доста неточности
16.07.2009 12:14
Първо, унитарианците са доста пренебрежимо малка часто от християнския свят: http://emersonavenger.blogspot.com/2008/02/uua-unitarian-universalist-membership.html

Второ, спомената Световна Божия църква имаше обща членска маса от 250 000, но след като през 1995 г. си промениха теология, църквата им се разцепи на десетина по-малки групи, като единствената антитринитарианска остана Църква Филаделфия с обща членска маса от 6000 души.

Между трите личности на Бога има съвършено единство. Целите, плановете и решенията им са общи. Макар че Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух са три отделни личности, Те мислят, действат и чувстват като едно цяло. Всъщност Те са един Бог в три лица.
В Триединството има и съвършено равенство. И трите лица са Бог. Нито едно не е по-малко Божествено от останалите. Отец не е сътворил Сина или Светия Дух - всички те са съществували от вечността и са безначални. Светият Дух не е само Божия сила. Той е част от Божеството.

Този въпрос е бил причина за кървави войни и разцепления в християнската църква, но нека да видим онова, което Св. Писание казва за естеството на Бога.
Въпреки, че думата "триединство" не се намира никъде в Библията, все пак тя учи, че Божеството се състои от три лица: Отец, Син и Св. Дух. Това не са три отделни бога, а един Бог в три лица, три отделни личности. Мъчно е да се разбере, нали? Това е една от Божиите тайни, както има и други тайни, непостижими за нашия ум! Богочовешката природа на Христос, това че Той е Бог и човек в една личност, Сътворението на света, възкресението на мъртвите - все въпроси, които превъзхождат капацитета на нашия ограничен човешки ум.
Относно Божието естество в Библията има две ясни твърдения. Първото е за Божията единственост (Втор. 6:4 и Марко 12:29). Същевременно обаче в Библията срещаме и ясното учение за Божието триединство. Бит. 1:26 - "... Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие". Трите личности на Бога имат съвършено единство в мисли, планове и намерения, но са отделни, независими личности със специални функции. При кръщението на Исус вземат участие и трите лица (Мат. 3:16,17). В Писанието всяко едно лице е наречено Бог - Исус в Йоан 1:1,14, а Св. Дух във 2Кор. 3:17.
В Новия Завет намираме формулата на троичността - Матей 28:19: "... и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Св. Дух". В Библията и трите лица на Бога са представени като вечни, всемогъщи, всезнаещи и святи. Те са равни - с еднакъв ранг и достойнство. Всяко от тях е съществувало винаги и не може да се каже, че Отец е съществувал преди Сина и Духа. Всяко от трите лица е цялото, а не част от цялото.
Как да си представим Бога? Четохме в Бит. 1:26, че човек е създаден по Божий образ, но в нравствен, интелектуален и духовен смисъл, а не физически. Ап. Павел пише в 1Тим. 6:16, че физическото естество на Бога няма нищо общо с човешкото естество. Исус е разкрил Бог Отец на хората, но не Неговото физическо естество, а характера Му, т.е. че е безкрайно добър, свят, праведен, любвеобвилен... В Йоан 4:24 Исус казва за Бог Отец, че е дух, не е като нас, Неговите творения. Той не може да бъде ограничен от време и пространство. Бог е извън тях и независим от тях. Бог е висша морална, интелигентна и духовна личност, а не безлична сила. Творец и Вседържец.
Исус заявява: "Аз и Отец едно сме" (Йоан 10:30). Тук Той декларира пълното покритие и единство на Отец и Син в характер, нравствено естество и воля. Исус е равен на Бога, безкраен и всемогъщ. Ап. Павел в Кол. 1:15-17 пише, че Исус е образ на невидимия Бог... Христос беше възкресен с прославено, духовно тяло, каквото ще имат праведните при възкресението. Човешкото естество на Христа е добавено към божественото Му естество, което не е намалено.
Какви са функциите на трите лица на Бога? При сътворението Бог Отец е Първопричината за съществуването на всичко - Евр. 3:4. Христос е Деятелят, Изпълнителят - всичко е било създадено чрез Него - Колос. 1:16; Евр. 1:2. Святият Дух взе непосредствено участие при формирането и организирането на материята (Бит. 1:2). Духът привежда Божието намерение в действие. Произходът и поддържането на живота зависят от Неговата дейност (Йов 33:4; 34:14,15; Пс. 104:30).
При изкуплението Бог Отец участва с любовта Си (Йоан 3:16), Исус даде Себе Си като доброволна жертва (Гал. 1:3,4), а Духът се намесва по особен начин в принасянето на Христовата жертва (Евр. 9:14). След възкресението на Исус Св. Дух ръководи спасителния план на земята.
цитирай
3. анонимен - ВЯРАТА В ТРОИЦАТА СЕ Е ПОЯВИЛА ВЕКОВЕ СЛЕД ИСУС (М.Н.)
25.07.2009 13:38
Християните вярват както в Новия завет, т.е. в Евангелието, така и в Стария завет. Поради тази причина святата книга на Християните е Библията, която съдържа както Новия, така и Стария завет. Независимо че тези книги са били подправени, в тях също могат да бъдат открити условията на Християнската религия, заповедите и забраните, които един Християнин трябва да спазва през целия си живот, добрите нравствени качества, които трябва да притежава. Но вярата в „троицата”, тази или дума, подобна на нея, не може да бъде открита в Евангелието. Нова Католическа Енциклопедия (The New Catholic Encyclopedia) също съобщава, че триединството не е било известно на първите Християни и е приело сегашната си форма през 4-ти век:
„В тази втора половина на двадесетия век, в който се намираме, изключително трудно е да дадем ясно, обективно и достоверно, а в същото време и теологично обяснение на тайната на „триединството”. Споровете относно триединството между Римокатолицизма и различните Християнски клонове не излагат нищо друго освен едно въображаемо явление. Появяват се две развития: От една страна, съгласието на тълкувателите на Евангелието, сред които има голям брой Римокатолици, да не говорят за понятието триединство в Новия завет, тъй като не съществуват достатъчно доказателства по този въпрос. А от друга страна - признанието на историците и Християнските теолози, че за триединство може да се говори едва през последната четвърт на четвърти век след Исус (м.н.). И наистина „трибожното” вярване навлиза в Християнската вяра и мисъл в последната четвърт на четвърти век.”
Вярата в троицата идва на дневен ред в Църквата през 4-ти век, но докато достигне до това ниво, са съществували големи спорове между защитниците на триединството и Християните, притежаващи единобожна вяра. Кулминационната точка на тези спорове бил Никейският събор.
Състоялият се през 325 г. сл. Хр. Никейски събор бил най-голямата среща на високо равнище, провеждана дотогава от Християнската Църква. Съборът, който събрал на едно място повече от 300 теолози от Рим, Анатолия (Анадола), Сирия, Финикия, Палестина и Египет, бил свикан по искане на римския император Константин І. Намерението на Константин било да постави край на всички тези спорове с цел защита бъдещето и сигурността на империята. На този събор щяла да се формулира вярата, която да съставлява основата на Християнството за „сигурност на империята според решение, взето от хората”. Свети Григорий Нисийски (Ниски) описва споровете между Християните по време на този събор по следния начин: (Бог е пречист от изразите, включени в цитата.)
„Всеки един ъгъл на Константинопол бе изпълнен с техните спорове: улици, пазари, сарафски дюкяни (магазини)... Попитайте един търговец колко сребърни монети иска за някои стоки от магазина му. Той ще ви отговори, правейки подробно проучване над роденото или неродено същество. Когато днес попитате за цената на хляба, ще получите следния отговор от хлебаря: „Синът е под властта на Бащата”. Попитайте прислугата вкъщи дали банята е готова или не. Отговорът ще бъде: „Синът е от небитието”... Католиците казаха: „Възвишен е единственият осиновен”, а Арианците пък казаха: „Творецът е най-възвишен”.”
Константин бил дал голяма свобода на изповядване на религията и богослужение на Християните, живеещи по земите на империята, но самият той не бил Християнин. Продължавал да съхранява традиционните езически вярвания на Рим. Той бил държавник, който бранел своите интереси, и това, което искал, било постигането на разбирателство, а дори и на сливане на всички религии, проповядвани в неговите граници, и най-вече на религията Сол Инвиктус (Sol Invictus), основана на обожествяване на Слънцето, и Християнството. Точно по времето, когато Константин се опитвал да осъществи това сливане, силно се смутил от това, че Християните изпаднали в теологични спорове помежду си, и организирайки споменатия събор, свикал в Никея (днес гр. Изник) всички почитани свещеници в рамките на империята. На събора имало две страни. Едната била суеверното вярване във „въплъщението” (инкарнацията), т.е., че Исус (м.н.) е телесната форма на Бог на земята. (Пречист е Бог) Водачът на тази група бил епископът на Александрия Атанасий. А срещу Атанасий стоял видният египетски свещеник Арий.
Арий, син на египетско семейство от либийски произход, израснал в значителния за периода град Александрия и през 312 година се присъединил към Църквата и станал свещеник. Арий вярвал в единството на Бог и проповядвал погрешността на учението, което по онова време било усвоено от Римската Църква и което обожествява Исус (м.н.). Арий твърди, че определението „Божий син”, използвано за Исус (м.н.), има напълно метафорично значение и няма за цел да го обожестви. За да докаже това, той посочва цитата: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” (Матей, 5/9) от Евангелието на Матей и подчертава факта, че това определение е в сила за всички, които постъпват съгласно с Божията воля, и този израз не е характерен само за Исус (м.н.). В едно от своите произведения Арий пише: „Всъщност и ние можем да станем синове на Бога”. В подкрепа на тази своя мисъл той посочва молитвите на Исус (м.н.) в Евангелието, които започват с „Боже”. Той казва, че тези молитви показват, че Исус (м.н.) е зависим от Бог, подобно на останалите хора, безпомощен раб. Арий също така обръща внимание и на факта, че в Новия завет за Исус (м.н.) често се използва изразът „Човешки син” и че това показва човешката природа на Исус (м.н.).
Като презвитер (главен свещеник) на Банеалис, провинция на Александрия, Арий предал тези свои мисли на голяма група хора. Народът, който го слушал, лесно усвоил идеите му както поради логичността и убедителността на това, което обяснявал, така и поради скромния и отдалечен от показност живот на Арий. Епископът на Александрия Александър (328 сл.Хр.) обаче бил силно притеснен от „Арианското” движение. Александър бил обвързан с Римската Църква, която смятала Исус (м.н.) не метафорично, а в „истинския смисъл на думата” за „Божий син”, т.е. приема го за божество. (Пречист е Бог) Александър първо се опитал да убеди Арий да промени идеите си. А след като не успял, започнал жестока атака срещу Арианството. Той описва това в своите записки така:
„Това движение постепенно се разпространи навсякъде, из цял Египет, Либия и горен Тебес. В резултат на това ние се събрахме с епископите на Египет и Либия и в комисия от приблизително сто човека проклехме това движение и неговите последователи.”
Това проклинание не останало само на думи. През 318 година Арий и съмишлениците му били отлъчени от Църквата. Арий, най-близките му помощници епископ Теона и Секунд и още дванадесет свещеници били изпратени на заточение. Преди да отиде в заточение, Арий изложил мислите си в книга, озаглавена „Талия”. Мястото на заточение било Палестина.
Арий обаче и в тази област успява да си намери симпатизанти. Ето така едно движение, което решително се противопоставя на някои вярвания на Римската Църква, въпреки всички пречки продължило да се разпространява. Когато тези новини достигнали до император Константин І, под чието покровителство била Римската Църква, императорът разбрал, че е изправен пред голям проблем. Той полагал усилия за установяването на религиозно единство в Рим и поради тази причина поел Църквата под своя закрила. Сега обаче Църквата била изправена пред опасността от вътрешно разделение. Вследствие на това, без да губи никакво време, той решил да разреши този проблем и да преустанови единството.
Именно с тази цел бил свикан Никейският събор, който станал една от най-значителните повратни точки в Християнската история.

Никейски събор
Император Константин първо се опитал да разреши спора между Арианците и опонентите им, като първо изпратил и на двете страни писма, с които им обяснил, че „единството е по-важно от всичко”. Но когато видял, че инициативите от този вид не помогнали, по препоръка на епископ Хосий решил да свика един голям Вселенски църковен събор или, по друг начин казано, Синод. На събора, който бил проведен в Никея, било дефинирано вярването в троицата, което щяло да достигне до днес. Тези, които не приели това вярване, пък били обявени за „еретици” (разколници).
На Никейския събор, който бил направен опит да се представи като „демократичен” форум, в действителност се усещало силното влияние на император Константин и взетото решение било в полза на подкрепяната от него страна. Страната, на която бил Константин, пък била Римската Църква, която се намирала под негова протекция. От близо тристата свещеници, участващи в събора, само двадесет били от приближените на Арий имена. Роля за това имал и фактът, че Константин променил мястото на събора, който първоначално бил заплануван да бъде проведен в Анкара, с Никея, която се намирала на северозапад, и по този начин било затруднено участието на свещениците от Източните църкви, където Арианството било ефективно. Другата особеност на Никея била, че там бил разположен летният дворец на императора и по време на събора той също бил в града. Поради тази причина Константин присъствал на всички заседания на събора и съвсем естествено неговият авторитет се отразил и на взетите решения.
В Никейския символ на вярата, който е най-ясният и конкретен израз на обожествяването на Исус (м.н.), правен дотогава, се казва така: (Бог е пречист от всички слова, цитирани по-долу.)
„Вярваме… в Един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от същността на Отца; Бог от Бог; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото (чрез Исус (м.н.)) всичко е станало, както на небето, така и на земята; заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти и стана Човек; страда и възкръсна в третия ден и възлезе на небесата, и ще дойде да съди живи и мъртви; и в Духа Светаго.
„Които говорят, че имало (време), когато не е съществувал Синът; че Той не е бил до рождението и е произлязъл не по същност; или утвърждаващите, че Син Божий има битие от друго същество или същност; или че Той е създаден, или сътворен, или изменяем”,
да бъдат предадени на анатема от Вселенската Църква.”
Както се вижда, в първия параграф се потвърждава доктрината, на която се противопоставят Арианците. Прокълнатите във втория параграф от Римската Църква, която нарича себе си Католическа (Вселенска) Църква, са хората, които твърдят, че Исус (м.н.) е Божий пророк и сътворен раб, т.е. Арианците и останалите, които мислят по същия начин.
От деня на публикуването на Никейския символ на вярата той се превърнал в основа на Християнската вяра, а всеки, който му се противопостави, се смята за еретик. Римската Католическа Църква обявила, че „Божията воля се проявила над този събор” и поради тази причина Никейският символ на вярата бил приет за свят и безпогрешен текст едва ли не като Божие откровение. В действителност обаче волята, която се проявила, била тази на римския император.
След събора Арианците били изложени на още по-голям натиск. Поддръжниците на Арий, които отказали да сложат подпис на Никейския събор, били отлъчени от Църквата. Въпреки това обаче продължили да се противопоставят още близо половин век. В резултат на настойчивия натиск на Църквата обаче към края на 4-ти век те постепенно се оттеглили от историческата сцена. Дори и официалното приемане на триединството от Църквата обаче не поставило край на полемиките. Били свикани нови събори, изложени нови идеи, изживени нови спорове. Въпреки всички противоречия обаче погрешното вярване, изразено в „Три в едно, Едно в три”, винаги се запазвало. (Според това погрешно вярване Бог се проявява в три различни личности и тези три личности трябва да бъдат равни, вечни и еднакво значими.) По времето на Константин били разработени както вярвания като Никейския символ на вярата, така и бил придаден последният вид на Новия завет, с който разполагаме днес. Днес нито едно от изданията на Новия завет не е по-старо от времето на Константин.
В продължение на половин век след Никейския събор Атанасий защитавал Никейската формула и я развил още повече. Защото на Никейския събор триединството все още не било заело окончателната си форма, а на него била положена само основата му. Въпросът за третия елемент на триединството – Светия дух, бил оставен неизяснен. През 4-ти век бил свикан Втори Вселенски събор в Константинопол (Истанбул), който минал под председателството на Константинополския архиепископ Мелетий Антиохийски и на който било обявено, че „Светият дух е третият елемент на вярата в троицата и трите елемента са равни от гледна точка на божествеността им”. (Пречист е Бог.) Ето така вярването в триединството приело окончателната си форма 400 години след възнесението на Исус (м.н) при Бог. На този втори Вселенски събор било прието още едно вярване, което не се съдържа в Библията: Хомоусиус (единосъщен). Тази дума изразява, че и трите личности, съставящи троицата, имат една и съща същност и равна власт. (Пречист е Бог.)
Друг важен въпрос, който трябва да се подчертае на този етап, е начинът, по който вярата в триединството е представена на хората. Измежду Християните вярата в триединството се приема предимно за вярване, „което е трудно за разбиране, невъзможно за проумяване, но което непременно трябва да се приеме”. Причината за това е, че защитниците на триединството, от една страна, твърдят, че вярват и в единобожието. Очевидно е обаче, че вярата в триединството и единобожието (монотеизма) не могат да съществуват съвместно. Въпросите, възникнали сред хората, никога не могли да получат разумен и разбираем отговор. Те не биха и могли да направят това. Поради тази причина те отстояват становището, че триединството е теологичен въпрос, че не трябва да се мисли върху него или да бъде разбран, просто трябва да се повярва в него така както е. Това попречило да се говори за погрешността и противоречията на вярата в троицата в продължение на столетия. Ако трябва да обобщим вярата в триединството, то тя е вяра, за която е забранено да се говори и да се водят спорове.
Периодът между възнесението на Исус (м.н.) при Бог и появата на вярването в троицата в днешната му форма на събора в г. Халкидон (Четвъртият Вселенски събор) се определя днес от множество изследователи като процес на „обожествяване на Божия пратеник Исус (м.н.)”. Този процес преминал през определени стадии и най-накрая приел формата на погрешното вярване, според което Исус (м.н.) е смятан за божество. (Пречист е Бог.)
За повече информация: www.harunyahya.net/V2/Lang/bg/Pg/WorkDetail/Number/7531
цитирай
4. maranatha - Мирча Кришан
26.07.2009 19:55
Извинявай, но твоите постинги ми напомнят за старата сценка с Мирча Кришан, който на всеки възможен въпрос от своя пеподавател отговаряше, че краставицата съдържа 99 процента вода. Доколкото забелязвам, темата няма нищо общо с Триединството. Ако си решил да спамиш, защо не влезеш в някой християнски форум? Дори при бегло прочитане на Библията можеш да се убедиш, че там се проповядва учението за триединството. Ако не ти харесва, просто не чети Библията, а корана, Гита бхата или някоя книга на Ню ейдж.

Христос е единствен в световната история, който си позволява да каже: Аз съм пътят, истината и животът. Всички останали духовни учители настояват, че тяхното учение е истинското, но никой не е твърдял, че самият той е пътят, истината и животът. Колкото и да е ненавиждан от някои хора, Христос не може да бъде упрекнат за нито един извършен грях... за разлика от доказания педофил и убиец Мохамед.

http://www.plovdiv-online.com/tozi-lud-lud-swyat/suzane-winter-mohamed-e-pedofil.html
цитирай
5. rrosenn - МНЕНИЯ НА НЯКОИ ЗАПАДНИ УЧЕНИ И МИСЛИТЕЛИ ЗА ПРОРОКА МУХАММЕД
26.07.2009 20:47
Относно последното изречение, което един истински християнин, който варва в Господ, не може да изрече по адрес на човек, който е призовавал към вяра в Единния и Едиствен Бог, към толерантност, към братство и т.н., ще цитирам мнения на някои западни учени и мислители относно Пророка Мухаммед. Преди това искам да кажа, че мюсюлманите много уважаваме и почитаме Божият Пророк Исус (мир нему),както ни е заповядал Господ в Свещения Коран и самият Мухаммед и никога не сме изричали ништо лошо за него. Твърдението от посочения горе сайт е невярно.

МНЕНИЯ НА НЯКОИ ЗАПАДНИ УЧЕНИ И МИСЛИТЕЛИ ЗА ПРОРОКА МУХАММЕД
Няма съмнение, че нито Ислямът, нито Коранът, нито Пророка Мухаммед се нуждаят от похвалата на когото и да било. Всички те са достатъчни да докажат истинността си, както и едното е доказателство за истинността на другото. Заедно с това обаче на запад и в страните под западно влияние, се разпространяват негативни публикации насочени както към Исляма и Корана, така и срещу Пророка Мухаммед. Но някои западни писатели и мислители, които не са предубедени, независимо от това дали приемат факта, че Мухаммед е пророк или не, са признавали истинността му. Сега ще спомена някои от тях:
„Фактът, че сложих на първо място Мухаммед в класацията на стоте най-влиятелни личности в историята на човечеството може би ще учуди някои, а други ще подложат това на проверка. Но той е еденствената личност, която е постигнала пълни успехи както в светските дела, така и в религиозните. Може да се каже, че влиянието на Мухаммед е по-голямо в ислямския свят отколкото на Исус и Свети Павел взети заедно върху християнския свят. Съчетанието на духовното и светското влияние, каквото историята не познава, е достатъчен факт Мухаммед да бъде определен ката най-влиятелната личност в историята на човечеството.”(Майкъл Харт)
„Няма съмнение, че цялото човечество се гордее с Пророка Мухаммед. Защото въпреки, че е бил неграмотен той е положил основите на такива правила и принципи, че ние , европейците, ако успеем да осъзнаем неговата цена и стойност след две хилядолетия , ще бъдем най-щастливото и честито поколение.” (Шебол).
„Лъжите които целенасочено и стремително сипем върху тази личност, са повод за срам за нас. Той притежава тих и велик дух и е сериозен. Целта му била да просветли света, защото Създателят така му бе повелил”.(Томас Карлайл).
„Воден от здравия си разум Мухаммед изпитвал неприязън към разкоша на кралете. Пратеника на Аллах се държал като слуга в семейството, палел огън, метял, доял овцете, сам поправял обувките си и кърпел дрехите си. Водел благочестив живот без да изпитва нужда да го изтъква като духовниците.”(Едуард Гибон)
„Той е бил духовен лидер и духовен водач. Бил е и „Цезар” и „папа”, но при него формалностите на папството отсъстват. Той е бил като Цезар , но е нямал специални легиони, лични охранители, редовна войска, полицейски части, както и стабилни доходи. Ако в историята има някой, който във всяко отношение е управлявал според Божия закон, то това несъмнено е Мухаммед. Той е бил най-силния , но не е отдавал значение на мощта. Бил е скромен както в личния си живот, така и сред хората.
Религията, която той е донесъл е много различна. Неговото минало не е забулено в тайни, а е напълно прозрачно. Историята за живота на Мухаммед ни е известна. А историята, свързана с ислямската религия започва с обявяването на неговото дело и днес ние разполагаме с една безподобна книга, за която никой до сега не е изразил основателно съмнение.”(Реверед Смит)
„Ако висшата цел, малкото средства и учудващите резултати са критерии за човешкия гений, тогава кого можем да съпоставим с Пророка Мухаммед? Той е философът, ораторът, посланикът, изразителят и защитникът на идеите. Той е основоположник на религия, която се разграничава от изображенията, символиката и идолите, които са плод на човешкия разум; основател е на двайсет световни и една духовна държава. Имайки предвид критериите за определяне на величието на дадена личност питаме: „Има ли по-велик човек от него?”.(Алфонсо дьо Ламартин)
„Аз твърдя, че Мухаммед е изключителна личност. Не съществува вероятност Създателят да сътвори втора личност като него. О, Мухаммед, съжалявам, че не съм бил твой съвременник. Книгата, която си разпространил не принадлежи на теб. Тя е слово на Всевишния. Да се отрича, че тази книга не е низпослана от Всевишния е сякаш да се твърди, че положителните науки са погрешни, което звучи смешно. Човечеството само веднъж е видяло личност като него и повече няма а види. Аз се прекланям пред възвишената ти личност.”(Бисмарк)
„Ако някоя религия има шанс да се превърне в доминираща в Англия или по-точно в цяла Европа през следващите сто години, то тя може да е Ислямът. Винаги съм почитал религията на Мухаммед, понеже тя е учудващо жива. Струва ми се, че това е единствената религия, която най-точно отразява битието и променящия се облик на живота и която е в съответствие със всяка епоха. Изследвах тази свръхестествена личност, според мен тя трябва да се зове не като антихрист, а като Спасителят на човечеството. Вярвам, че ако личност като него реши да се сдобие с власт в модерния свят, ще реши всички проблеми на човечеството и ще установи мир и спокойствие на земята. Предвиждам следното: религията, донесена от Мухаммед ще бъде приета от идните европейци, защото днешните европейци са започнали да я приемат.”(Бърнард Шоу)
„Мухаммед е един от няколкото блажени на земята, които са успели да превърнат единната и висша истина в цел на своя живот. Той е бил Пратеник на Аллах и до края на живота си не е забравил от къде идва, както и посланието, върху която се градяла същността му. Той отправял своите послания на уммата (общността) си в пълно съответствие със сериозността на мисията си и правел това с приветлива скромност.”(Стенли Лейн-Пул).
„ Мухаммед е бил неграмотен, но той съвършено е вникнал в същността на природните закони , водел е полемики дори и с най-образованите си врагове и е успявал така да изрази своите послания, че го разбирали дори и най-неграмотните му последователи. Той съчетал семплата реторика с брилянтното си слово и красноречие, което правело думите му въздействащи. С впечетляващото си слово, той внушавал уважение на слушащите го, а ликът му изразявал любвеобилност. С гениалния си ум той въздействал на учените, оказвал силно влияние на неграмотните и ги напътвал.”(Чарлс Стюарт Милс)
цитирай
6. maranatha - Мирча Кришан пак за краставицата
26.07.2009 23:02
Колкото и да възваляваш Мохамед, не можеш да отречеш, че се е оженил за невръстно дете и че сам е водил последователите си с огън и меч. Един педофил и убиец не може да бъде модел за подражание на който и да е нормален и цивилизован човек по лицето на земята. Който желае да основава общество на "идеалите" на този педофил и многоженец, нека да го прави в държави, където педофилията и многожеството са разрешени.

Защо не цитираш мнението на велики европейци за Буда или за Конфуций? Ще се окаже, че уважението към тях е по-голямо отколкото към Мохамед. Не за друго, а защото не са практикували педофилия и многоженство.

цитирай
7. maranatha - Мирча Кришан може да види един филм за убиеца Мохамед
26.07.2009 23:06
http://www.break.com/usercontent/2009/2/Fitna-Documentary-about-Islam-660675.html
цитирай
8. rrosenn - Относно спекулациите свързани с феноменалното разпространение на Исляма и живота на пророка Мухаммед
29.07.2009 10:53
Относно невярното твърдението, че Ислямът е бил разпространен с отън и меч, всеки който иска да научи истината може да изгледа американският научнопопулярен филм в пет части на:

http://www.vbox7.com/play:c185da4f

И всеки, който иска да научи истината за живота на Мухаммед; истината за Исламската религия; за научните чудеса в Корана, които са доказани от съвременната наука и потвърждават истинността на Исляма и т.н., може безплатно да си свали книги в електронен вариант на: http://www.way-to-allah.com/bul/library.html

цитирай
9. maranatha - Може ли Мохамед да е пример в цивилизования свят
29.07.2009 18:52
Мохамед може да не е проповядвал насилие, а просто да го е вършел. Не знам как ислямът нарича хората, които имат сексуални контакти с деца, но в цивилизования свят се наричат педофили и обществото ги осъжда на дълъг затвор, а понякога и на химическа кастрация.
цитирай
10. rrosenn - Предразсъдъци срещу пророка Мухаммед (с.а.с)
29.07.2009 23:44
Шест доказателства, че Мухаммед (с.а.с) не е бил женкар


Един от разпространените предразсъдъци срещу пророка Мухаммед (с.а.с) е описването му като женкар, в следствие на западните фантазии за харемите. Срещу подобно разбиране на нещата говорят следните факти:

1. Докато развратът и проституцията били широко разпространени в пред-ислямска Арабия, Мухаммед (с.а.с) се е държал на страна от тези неща не само след, но и преди пророчеството си.

2. Мухаммед (с.а.с) се оженил на 25 годишна възраст за първи път за 40 годишната вдовица Хатиджа (р.а.).

3. До 50 годишна възраст не е имал втора жена едновременно с Хатиджа (р.а.).

4. Всички жени на пророка (с.а.с), с изключение на Аиша били разведени или вдовици.

5. Често се е женил за жени по чисто социални причини, тъй като по онова време една сама жена почти не била способна да оживее. И освен това с някои жени имал чисто платонически връзки.

6. Като "Водач на мюсюлманите" Мухаммед (с.а.с) след изграждането на ислямската държава в Медина е могъл да живее в охолство и да има толкова жени колкото си поиска. Но вместо това той водил много скромен живот.

Източник: www.qalam.de


Доказателства за това, че Мухаммед (с.а.с.) не бил женкар и педофил

Мухаммед (с.а.с) преди пророчеството му, се оженил за пръв път на 25 годишна възраст. Хатиджа била първата му съпруга. През този 25 годишен брак Мухаммед (с.а.с) не е имал други жени. По това време е било съвсем обичайно един мъж да има до 40 съпруги и слугини. Пратеникът (с.а.с) е водил морален живот за пример, още преди да стане пророк. Когато Хатиджа починала, пророкът се грижел сам за четирите си дъщери. След това той се оженил за различни жени. Но в никакъв случай не е водил разпилян живот. Дори напротив, той е живял много дисциплинирано. Чрез женитбите с жени от различни родове той не само е обединил арабите, но и ни е дал пример за женитбите с разведени, овдовели, по-млади и по-стари жени, мюсюлманки, не мюсюлманки и.т.н.

Ранният брак на Аиша

По времето на Пророка е било нормално момичетата да се омъжват много рано, още докато са били деца. Но бракът не се консумирал. След известно време, след като децата пораснели, можели да преценят сами дали искат да изпълнят брака или не. Ако жената решавала, че не иска, бракът бил разстрогван още преди да бъде консумиран.

На мекканците много им си искало да навредят на Мухаммед (с.а.с). Какво по-добро можело да им се случи, освен това да представят пророка като педофил? Но не са го направили. Това е едно ясно доказателство, че ранният брак е бил в рамките на общоприетото.

Източник: www.way-to-allah.com/bul/

цитирай
11. maranatha - Доказателствата за морала на Мохамед са убийствени
30.07.2009 20:56
Цитирам: "Всички жени на пророка (с.а.с), с изключение на Аиша били разведени или вдовици... По времето на Пророка е било нормално момичетата да се омъжват много рано, още докато са били деца."

Когато човек чете биографията на Мохамед, остава с впечатление, че той не се е занимавал с нищо освен с жени и войни. Оженил се за дете, обаче не го бил докосван с пръст... Като че ли е възможно да има достоверни свидетелства от достоверни свидетели. Колкото и да се пишат дитирамби за пророка убиец, женкар и педофил, истината е, че този човек (да обикновен човек с налудничави видения (е една от най-големите злини за цивилизования свят. който не вярва, нека направи сравнение между живота в Афганистан, Сомалия, Саудитска Арабия, Йемен, Ирак и Великобритания, Франция, Италия, Германия и т.н. Тази разлика идва не от това, че европейците са били по-интелигентни, а защото религията, която са следвали им е дала много повече морал от религията на един фанатизиран многоженец и убиец.

Все още не мога да разбера защо в темата за пъкъла се пише за морала на Мохамед и се пускат теми против морала на христяните, които били приели Триединството. По дискусионните форуми това се нарича спам.
цитирай
12. rrosenn - Причината поради, която се пише за ...
31.07.2009 00:19
Причината поради, която се пише за морала на Мухаммед са твойте предубедени твърдения. Ясно ми е, че ти си като кон с капаци и не виждаш по-далеч от носа си. Адреса на който може да се получи информация за развитието и разпространението на Исляма, за това какво са дали мусюлманските учени на света е: http://www.vbox7.com/play:c185da4f
Когато сравним Великобритания и Саудитска Арабия ще видим, че докато Великобритания тъне в проституция, хомосексоализъм, наркомания, венерически болести, престъпност и т.н. в С. Арабия тези неща са сведени до един незначителен минимум, а някои дори липсват. Когато говорим за Франция, Италия и Германия мисля, че трябва да ги сравнявяме с Кувейт, Бахрейн и ОАЕ. Когато говорим за Афганистан, Сомалия, Йемен и Ирак, нека да ги сравняваме с Хондурас, Венесуела, Боливия и т.н. И нека не забравяме, че икономическия прогрес на Западна Еврапа се дължи на милионите избити и гладни хара в Африка и Азия.
И още нещо. Незнам как си го обесняваш приемането на Исляма от хората посочени на: http://www.way-to-allah.com/bul/newmuslims.html
Също така е добре известное, че ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в Съединените Американски щати. Следват няколко наблюдения на този феномен:
• „Ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в Америка, напътствие и опора за стабилност за много хора от нашия народ…“ (Хилари Родман Клинтън – Лос Анджелис Таймс).
• „Мюсюлманите са най-бързо разрастващата се общност в света…“ (The Population Reference Bureau, USA Today).
• „…Ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в страната“ (Жералдин Бом, Newsday Religion Writer, Newsday).
• „Ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в Съединените щати…“ (Ари Голдман, New York Times).
Този феномен показва, че ислямът е наистина религия от Бог. Неразумно е да се смята, че толкова много американци приемат исляма, без да преценят внимателно и дълбоко да обмислят, преди да решат, че ислямът е истинната религия. Тези американци произлизат от различни класи, раси и професии. Сред тях има учени, професори, философи и журналисти.
Мисля повече да не споря с теб по тази тема. Накрая искам да кажа, че мюсюлманите много обичаме и почитаме Божия пророк Исус (мир нему) и се отнасяме с уважение към всички хора и осбено към християните. Това ни е заповядано от Господ в Свещения Коран и от пророка Мухаммед (мер нему).
Дано Единния и Единстван Бог да напътва всички хора по правия път. Амин.
цитирай
13. maranatha - Последиците от религията на Мохамед
31.07.2009 19:56
Да, във Великобритания има проституция, наркомания и престъпност. Същото го има и в мюсюлманските страни, но разликата е, че там режат главите на провинилите се. Съжалявам, но това не е представата ми за цивилизовано общество. Познавам достатъчно на брой хора, които са живели в арабските страни. На пръв поглед няма престъпност и разврат, а в действителност там се практикуват най-отвратителни грехове като кръвосмешение и педофилия. В почти всички мюсюлмански страни се вари алкохол, макар че това би довело до затвор. Дори в най-изпадналата латиноамериканска страна не се екзекутират хора публично на площадите. И в най-големите диктатури хората могат свободно да избират своята религия, дори тя да е мюсюлманската. За сметка на това в мюсюлманските страни хората биват затваряни, осакатявани и дори екзекутирани, ако приемат християнското. В цяла Европа и Америка мюсюлманите могат да строят джамии, докато в Саудитска Арабия за една внесена Библия вкарват в затвора. В Мароко е забраненено СЪС ЗАКОН човек да променя религията си. Във всички мохамедански страни човек бива изгонен от семейството си и прокълнат от обществото, ако стане християнин. Ролята на жените е сведена до това да ходят облечени като пингвини и да изпълнява функциите на крави за разплод. Това са последиците от религията на Мохамед. Най-гадното е, че същите тези мюсюлмани се възползват от свободите на цивилизованото общество, а в същото време отричат правото на християните да имат същите свободи в мюсюлманските държави.

Дори ти не отричаш, че Мохамед е имал много жени, бил е женен за дете и е воювал и е убивал хора. Докато хората имат такъв модел за подражание, тяхното обществото ще си остане изостанало, престъпно, нетолерантно и нехуманно.
цитирай
14. maranatha - Възможна ли е свобода в исляма?
20.08.2009 18:53
сп. Икономист

Търси се ислямският Волтер.

За повечето хора на Запад самата идея за наказание заради ерес се свързва с времето преди четири-пет века, когато испанските инквизитори подлагали инакомислещите на мъчения, а руските царе изгаряли живи цели общности от изповядващите краен традиционализъм староверци. Повечето религии са започнали като ереси. И днес представата за “ерес” все още значи нещо. Всяка общност, изградена около някаква идея, принцип или цел (от любителите на лова на лисици до фройдистските психотерапевти) винаги ще се сблъсква с тежки спорове за това докъде се простират границите на тази общност и доколко може да се разтегне смисълът на нейните основополагащи аксиоми. Но една от отличителните черти на цивилизованото и толерантно общество е, че споровете в свобовно създадените групи - религиозни или други - протичат мирно. А ако тези полемики водят до разделения и нови групи, това също трябва да бъде мирен процес без насилие или принуда.

Затова е толкова потискащо да откриеш, че в сърцевината на една от големите световни религии - исляма - все още се отправят взаимни обвинения в ерес по насилствен и заплашителен начин с надеждата да се затвори устата на критиците. Последният обект на подобни обвинения е египетският учен Сайед ал Кимани, чието име нашумя, след като той се съгласи да приеме награда от полусветските културни институции в своята страна. В своята работа, която би изглеждала незначителна от гледна точка на Запада, Кимани прилага познатите методи на емпиричното изследване към ранната история на исляма.

Както често се случва в днешно време, той е заплашен не от наказание от властите в собствената му страна, а от потенциално смъртоносните последици на това да бъде осъден като еретик от няколко влиятелни групи в размирния свят на египетския ислям. В ушите на фанатиците подобно осъждане звучи като призив да излязат и да си извоюват небесна награда, като убият виновника.

Смъртта като следствие от обвиненията в ерес е само част от по-широкия проблем за несъвместимостта на фундаменталисткия ислям с правата на човека. В своята най-голяма строгост ислямското право предвижда смъртно наказание за този, който извърши “апостасия”, или вероотстъпничество. В най-очевидния смисъл това се отнася до хора, които открито приемат друга религия. В много мюсюлмански страни законът или общественият натиск правят подобен избор почти невъзможен. Това е строго ограничаване на религиозната свобода.

Свободата обаче се нарушава по също толкова коварен начин, когато тези, които отправят обвинения, събират в едно апостасията и ереста, като твърдят, че някой, който претендира, че е мюсюлманин, е съгрешил, предлагайки неверни тълкувания. Почти невъзможно е “виновникът” да опровергае това. Колкото и силно да протестира обвиненият, че той или тя остава верен на исляма, обвинителите пак могат да открият някакво основание, чрез което да докажат вината.

Тогава кой ще се застъпи за Кимани и за отхвърлените като него? Ако видни мюсюлмански личности се изкажат в негова защита, това би имало огромна тежест, особено ако тези личности са същите, които не са съгласни с неговите идеи за историята на исляма.

Вероятно загубата на кураж може да бъде простена на хората, които живеят в потисническата атмосфера, преобладаваща в голяма част от мюсюлманския свят. Но какво да кажем за мюсюлманите от диаспората? Досега едва неколцина мюсюлмани, живеещи на Запад, са се изказали недвусмислено в защита на правото на своите едноверци с различаващи се от господстващата линия възгледи да живеят в безопасност.

Би трябвало да има повече подобни на тях. Естествено, за някой това предлага удобна възможност. Оказва се, че френският мислител Волтер вероятно никога не е казвал думите, които му се приписват толкова често: “Не съм съгласен с това, което казвате, но ще защитавам до смърт правото ви да го кажете.”

Така че пътят е ясен. Нека някой западен мюсюлмански мъдрец стане първият философ, който да обяви това и да застане твърдо зад думите си.
цитирай
15. darthsidious - :)
14.10.2009 16:29
Уважаеми господине, не подценявайте приноса на православното християнство, тъй като благодарение на Византия ислямът бива отблъскван от Източна Европа столетия наред. Не можем да си затворим просто така очите и да кажем ето тези и тези така грешат, а ние сме правите. Не забравяйте времето, когато Светите Апостоли са живели и как тогава духовниците са проповядвали християнството както го разбират. Не забравяйте също така, че е наистина неудачно един клон, който вярва в нашия Бог еднолично да съди другите, били те вярващи в православни или католици. Защото в противен случай ще се сбъдне казаното: „Има титли лекомислени, но не по-малко пагубни от това, точно тъй, както и антихристът ще нарече себе си Бог. Затова смело казвам, че всеки, който се назове вселенски епископ, поставяйки себе си над другите, е предтеча на антихриста.“ В наше време ние трябва да търсим консенсус, единение, взаимна прошка на греховете за да посрещнем заедно предизвикателствата на глобализиращия се свят и идващото Второ Пришествие. В случай, че само се караме и се чудим да се изкараме кой е по-прав и кой - по-крив то ние реформираме дотолкова християнските цености, че се губи тяхна древна същност - да обичаме Ближния. Що се отнася до филма - опитът на САЩ да подкрепят Турция във всяко едно начинание се обърна срещу тях с атентатите от 11 Септември. Това е знак, който не бива да бъде пренебрегван. Последва опустошителна война и икономическа криза. Как една страна, претендираща за световен пазител на мира може да твори война и да праща хора на смърт? Как ще обяснят това американските пастори? По същия начин, по който Рим не може да обясни Четвъртия кръстоносен поход, опожарил Константинопол. По същият начин, по който Русия не може да обясни избиването на стотици православни свещеници по време на комунистическия режим. По същият начин, по който Турция не иска да признае арменския геноцид или клането в Константинопол, когато са били изнасилвани жени върху олтара на църквата Света София. По същия начин, по който човечеството не може да обясни насилието и злото, което проникват в нашето общество и то не без помощта на самите хора. Нека се замислим - защо това е така? Предвидено е това в Светото Писание и времето наближава. Тогава защо не прекараме това време в покаяние, прошка към ближния и молитви за враговете? Защо да се караме и да се изкарваме кой е прав и кой крив? Нима нашите ограничени умове могат да стигнат то този въпрос, който единствено Всемъдрия и Всемогъщ Господ Наш Иисус Христос може да разреши, защото само Той предузнава всички тайни човешки и изпитва всички утроби. Някои вече го сториха и аз ще дам пример с покойния папа Йоан Павел ІІ, един изключителен човек, който поднесе официално извинение на Константинополския Патриарх Вароломей І за Четвъртия кръстоносен поход. В това отношение мисля всички има от какво да се поучим. И вместо да гледам американски филми нека заедно се помолим за всеобщото избавление. Амин!
цитирай
16. pitashtia - Какво невежество и простотия
01.09.2010 13:14
Светът е безкраен и несътворим нито е унищожим, а душата е свободна като ездачът който язди коня, защото тялото е конят, а душата ездачът.
Когато тялото умре, душата се измъква от него както пеперудата от пашкула.
Това продължава дълго и тя сънува многократно своето битие като едновременно със своите действия преживява и последиците от тях. Това състояние на свръхсъзнание, когато си убиецът и жертвата едновременно, ръката която гали и погаленият, тази който целува и целуващия, петата и трънчето в нея, води до познание и освобождаване от спомените, а те остават на земята като празният пашкул. Идиотите които викат мъртви души всъщност навличат техните спомени, мисли и характер, но това не е душата. Тя е това което остава след като забравиш, тя е същността която се е проминила в резултат на опита, а не самият опит, тя е квинтесевциятя, обобщението.
Душата си оставя "линк" към своето минало затова под хипноза хората си спомнят предишни животи, ако са стари души, или чужд, ако са нови защото в това състояние се опитват да угодят на хипнотизатора.Кага душите умират и защо хората вярват в Ада. Когато живота е бил пълен с престъпления повреме на своето състояние на свръхсетивност и свръх разум след смърта, някои души не издържат и се разпадат, а това продължава дълго и мъчително. Това отеква в съзнанието на живите и в него се раждат образи на мъчения. Затова правете само дабри неща на ближният и след смърта си ще изживеете неговото удоволствие и благодарност, ще се слеете с него макар след това да го забравите, а може и да се намерите някъде отново. Правете любов, а не война!

Така пише в една мъдра книга, която няма да намерите никъде. Тя е още в главата ми и е религията на едни същества, които живеят в мир и хармония на своята планета. Може пък да е вярно и да съм я посетил в съня си. Във всеки случай има и други религии без голям бос който раздава правосъдие. Те са по-добри от християнството. Библията не е нищо друго освен фантастиката на своето време.
цитирай
17. maranatha - Модерно езичество
07.09.2010 18:33
Библията казва ясно, че душата престава да съществува след смъртта и хората "спят" в пръстта до времето на възкресението. Всички езически религии си приличат по това, че приемат учението за безсмъртна душа, която се рее някъде из небесата на някакво облаче. Какво нещастие да съществуваш цяла вечност като нещо ефирно и бездиханно. След като Христос е възкръснал, всички вярващи в Него имат пълната увереност и доказателството, че също ще бъдат възкресени в края на времето и ще живеят с Него през цялата вечност в реални физически тела, а не като някакво безплътни духове или душички.Ако отхвърлим това ясно библейско учение, тогава не ни остава нищо друг освен езичество, спиритизъм, окултизъм, езотеризъм и бесовски учения, водещи до гибел.
цитирай
18. анонимен - : ))
25.10.2010 18:22
maranatha написа:
Библията казва ясно, че душата престава да съществува след смъртта и хората "спят" в пръстта до времето на възкресението. Всички езически религии си приличат по това, че приемат учението за безсмъртна душа, която се рее някъде из небесата на някакво облаче. Какво нещастие да съществуваш цяла вечност като нещо ефирно и бездиханно. След като Христос е възкръснал, всички вярващи в Него имат пълната увереност и доказателството, че също ще бъдат възкресени в края на времето и ще живеят с Него през цялата вечност в реални физически тела, а не като някакво безплътни духове или душички.Ако отхвърлим това ясно библейско учение, тогава не ни остава нищо друг освен езичество, спиритизъм, окултизъм, езотеризъм и бесовски учения, водещи до гибел.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maranatha
Категория: Други
Прочетен: 579894
Постинги: 74
Коментари: 240
Гласове: 433
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031