Понякога си мисля, че нещо не сме наред. Прекалено често започнаха да се случват разни неща.     
   Например: Прави се партия. Обявяват се идеи и идеали. Почтени хора, които вярват в тези идеали и споделят тези идеи стават членове на тази партия и искат да работят за осъществяването им. Партията печели избори. Членове стават и не дотам почтени хора, които гледат само как да оправят собственото си положение. Почтените започват да задават неудобни въпроси, на които не получават отговори. Оказва се, че честен е станало синоним на глупав. И в даден момент или на почтените им "писва" и се махат сами или ги махат онези другите. И тази партия става като другите, със съответните далавери, компромиси и т.н. Тази партия вече не е онази партия. Най-добрите са аут. Отнася се за всички партии.
    Същото е и в работата. Добра, просперираща фирма с отлични специалисти, материална база и потенциал за развитие /например БТК /. Нови собственици, които не познават добре хората и лесно могат да бъдат заблудени. Назначаване на "наши", макар и некадърни хора на отговорни позиции. Неоценяване на труда на истинските специалисти, приписване на чужди заслуги. Едни, които разбират от работата и работят като на свое се сдухват от работа, а "потупването по рамото" го получава друг. В даден момент на част от кадърните им "писва" и напускат. Тези, които продължават да работят, биват товарени с все повече и повече задължения /нали трябва да носят и шефа на гърба си/. А шефът никога няма да ги похвали "по-нагоре", че току-виж някой ги оценил и могат да му вземат мястото. Така в един момент и те са принудени да напуснат /преструктуриране, съкращаване на щата и т.н./. И тази Компания вече не е онази Компания. Най-добрите са аут. И не става дума само за БТК. Масово е.
    И това не е от вчера. А уж сме равни. Но само откъм краката. Главите, които се извисяват над другите биват "рязани". Знаещите и можещите са неудобни. Говорещите истината са неудобни. Хората, които движат прогреса са неудобни. Хората, които задават неудобни въпроси, са неудобни. Удобните не обичат промените. Удобните не задават неудобни въпроси. Удобните мразят да мислят. Удобните "слушкат и папкат". 
    Та заради това напоследък все по-често си мисля, че нещо не сме наред. Обществото ни е болно.  Дали имаме някакъв шанс да се оправим? И защо изобщо допускаме това да се случва? Не ни ли стига, че векове наред интелигенцията ни е била унищожавана по най-различни начини, та продължаваме да го правим и днес? Докога?