Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2008 13:44 - За промяната на избирателната система и страха от отговорност
Автор: marystaneva Категория: Политика   
Прочетен: 1487 Коментари: 0 Гласове:
0



Попаднах на една статия от проф. Михаил Константинов, която много ми хареса. /в. "Телеграф"/13.06.2008 г./
Чудя се дали някой в България ще намери сили да поеме такава отговорност? България заслужава едно по-добро бъдеще! А не нов бардак със стари к...и. Няма и да усетим кога ще дойдат следващите избори...

Страхът на политиците пречи
Страхът от поемане на от­говорност е емблематичен за политиците изобщо, а за българските политици този страх е масов. Партийците от втория ешелон се страху­ват от колегите си от пър­вия, а те на свой ред стоят с подвити опашки под стро­гия поглед на лидера. Така партийната йерархия силно напомня порядките в класи­ческата глутница.Или за да бъдем по-човекоподобни - напомня порядките в едно стадо примати. Ще припомним прочее, че някои примати, шимпанзета и орангутани имат речник от 800 ду­ми, т.е. двойно по-богат от речника на средния български мутро-барон, респективно мутреса. Лидерите В много случаи партийното послушание и пълната липса на инициативност сред пар­тийните маси играят положи­телна роля. Указанията на ли­дера плавно и безцветно се предават надолу по веригата, а доколко се изпълняват, е друг въпрос. Партийната ма­шина поскърцва, върви и да­же прилича на жива. Но това е довреме. Има моменти, а те идват внезапно, когато само решителни действия могат да спасят една партия и даже цяла една политическа систе­ма. Но точно тогава няма кой да ги извърши тези действия. Няма кой да поеме отговор­ност, тоест. Защото за съжа­ление отрицателната партий­на селекция създава хора, не­годни да поемат отговорност. В момента се случват инте­ресни неща. Изглежда, че аб­сурдът на лошите практики е достигнал върха си с изборна­та сага в Сандански, но не е така. Защото, колкото и лоши да изглеждат нещата там, те неизбежно ще се влошат. И не само в Сандански. Или ка­зано образно, сегашните из­бори в Сандански бяха по-ло­ши от предишните, но ще са много по-добри от следващи­те. И така - до края на демок­рацията. То и къде е казано, че демокрацията е върхът на общественото устройство? Каза го американският политолог Франсиз Фукуяма в кул­товата си работа "Краят на ис­торията" преди 19 години, но май не го е повтарял оттогава. Дали е дошъл краят на бъл­гарската демокрация, е рано да се каже. Но че така повече не може да се живее, може и трябва да се каже. И щом не може повече така, значи не­що трябва да се направи. Нап­ример да се промени полити­ческата система. Превратите Според българския и све­товния опит има два начина това да се случи. Политичес­ката система се променя чрез преврат или по демократичен начин чрез смяна на избира­телната система. Преврати и опити за преврати в нашата нова история има предоста­тъчно. И даже скоро беше го­дишнината на Деветоюнския преврат от-.1923 г. Малцина знаят, но една от причините за този преврат, или поне за спешното му провеждане, е била масивната фалшификация на парламентарните избо­ри от април същата година. Тогава лидерът Стамболийски малко се поувлича и "дава" на опозицията само няколко ман­дата. След едни избори, приз­нати за безобразни даже по фриволните тогавашни байганьовски стандарти. Тук вече запасното българско офицерство не издържало и се нало­жило Стамболийски да плати за грешките си по електоралните и по македонските въп­роси по най-високата тарифа. Според някои тогава именно започнала гражданската вой­на в България, която в нежна форма продължава и до днес. Но и това не е вярно. Първите залпове на тази война дават разбунтували се и престъпили клетвата си фронтоваци през 1918 г., а официално войната срещу българския народ е обявена от БКП, след като партията се болшевизира малко след това. Разум Но това не е статия по исто­рия. А статия за отговорност­та и за бягството от отговор­ност. Отговорен е свободният човек, а свободата е най-трудното състояние на човеш­кия дух. И затова Ерих Фром пише една друга култова сту­дия - "Страх от свободата". Пише я като реакция на реак­цията на немския народ към нацизма. Нацизмът впрочем идва по другия, по демокра­тичния начин за смяна на по­литическата система. Омръз­налата на всички и корумпира­на Ваймарска република (не ви ли е познато?) осигурява необходимия инструментари­ум - свободни и демократични избори, за ритуалното си са­моубийство и за раждането на абсолютния лидер, фюрера на немския народ. И започва хилядолетният Райх, за да из­трае... 12 години и малко... На България не й трябват преврати и не й трябва фю­рер, колкото и да им се иска на някои. На България й трябва малко разум, другото тя си го има. Но разумни са свободните хо­ра, страхливите не са. Малко са следователно свободните български политици, ако изоб­що ги е имало. Сбърканият модел Системата е изчерпана и посоката на носе­не на отговорност при нея е сбъркана. Сбъркана е, защото политикът трябва да е отгово­рен първо пред хората, а след това пред партийния си ли­дер. А не обратното, както е сега. От няколко месеца за това говори и президентът, но да­же неговият авторитет и влия­нието му върху бившите му съ­партийци не са достатъчни, за да се помръднат нещата. Не са достатъчни, защото някой трябва да поеме отговорност, а го е страх. Страхливите не поемат отговорност, поемат други неща, понякога поемат вината с мезета. За тия пос­ледните е поговорката, че Бог забавя,но не забравя. Защо политиците не поемат отговорността да променят системата? Ами защото всич­ки се страхуват от лоши из­борни резултати. И от това, че ще ги обвинят за загубата, за­щото след изборната катастрофа всички ще търсят необ­ходимия грешник с цел риту­алното му изяждане. Както впрочем е прието в глутница­та. Партиите За малките партии е ясно - при тях до­бър изборен резултат може да се случи само по чудо. И те поради това от всичко и от всички се страхуват. За новообразуваните партии с пре­тенции като ЛИДЕР не се знае какво мислят по въпро­са. Но то и терминът "новообразувание" звучи малко нега­тивно в медицината. Средните партии - ДПС и Атака, са сигурни за участи­ето си в 41 -вото народно съб­рание, но тези партии по тра­диция са подозрителни към всякакви промени в избира­телните практики. Така че и при тях ентусиазъм за проме­ни няма. При по-големите - ГЕРБ и БСП, мотивите за бездейст­вие са различни. В ГЕРБ ня­мат достъп до кухнята на пар­ламента и не без известно ос­нование се опасяват да не бъ­дат прецакани с някоя избор­на новост. При БСП обаче трагедията достига хамлетовски мащаби. Партия­та с ужасяваща монотонност губи избиратели. В малки, но знакови общини БСП има нула или максимум 1 -2 общински съветници, оста­вайки пета-шеста политичес­ка сила. На национално ниво БСП може да разчита до 600 000 гласа, с някакъв мек (ама много мек) резерв от още 200 000. За пръв път БСП умира на­истина, поне в досегашната си форма. Изневярата Дори и след Виденовата ка­тастрофа партията не е била толкова зле. Защото при тази партия в най-голяма степен проблемите са психологичес­ки, а психиката трудно се леку­ва с пари, каквито впрочем ня­ма. За пръв път маси червени избиратели изневериха на се­мейната традиция, на прия­телската традиция, на вът­решните си убеждения. Кога­то един традиционен червен избирател изневери на люби­мата си партия, това е като се­мейна изневяра и връщане на­зад няма. Щом една домакиня изневери на мъжа си след 30 години брак и вярност, вече не я търсете вкъщи... ...Та така и с червения електорат. Отст­рани може да изглежда смеш­но, но за тези хора е трагедия. Която пък беше неизбежна, защото не може човек безк­райно дълго да бъде изнасил­ван, ако му е оставена вратич­ка за бягство. Така че има и об­ратно бягство - в закъснялата и осакатена свобода. Промени в политическата система ще има. Разум­ните хора ги предусещат и даже кон­тролирано ги пре­дизвикват. Не­разумните сто­ят и чакат про­мените да ги залеят. Но то­гава някои от тях    остават удавени дъното.


Тагове:   отговорност,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marystaneva
Категория: Политика
Прочетен: 2650386
Постинги: 234
Коментари: 3432
Гласове: 2849