Един блог за всичко, което ме вълнува. . . :: Четиво за бивши, настоящи и бъдещи министри на икономиката и енергетиката

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.10.2010 08:55 - Четиво за бивши, настоящи и бъдещи министри на икономиката и енергетиката - ІІ част

Автор: marystaneva Категория: Политика

Прочетен: 2088 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.08.2012 18:46

Продължение на предишния постинг:

О Н Д(Русия и бившите републики) в новите условия също излезе с дъмпнингови цени на пазара на суровините, но техните запаси са неизчерпаеми. Преди 7-8 години по подобен начин Китай срина световния пазар на волфрам. Цената на 65% WO₃, преди това беше около $9000 за тон, за да се срине до мизерните $70 -$100. Сети ли се някой от самозваните макроикономисти да си зададе въпроса как реагираха страните от Южна Америка на този явен китайски дъмпинг. Много просто: Установиха за региона цена от 7600 $ за тон 65% WO₃, като запазиха инфраструктурата, работещите мощности, специалистите и си спестиха икономическа и социална катастрофа с непредвидими последици.

Почти подобно беше и положението и с другите мин. суровини- олово, цинк, мед кадмий, антимон и т.н.

Една Франция обаче намали собственото си производство на уран, просто защото консервира 19-те си находища, някои от които изчерпани, поради повишените разходи за добив. Но увеличи рязко добива от Габон, Нигер, Чад, както и от други страни във френско говорящата част от Африка. Освен това годишната печалба на Electricite de France за 1994/95 г., само от експлоатацията на френските ядрени реактори е 46-49 млрд франка, т.е. около 9 млрд USD.

Добива на страните производителки на уран е даден в табл. 1, и в табл. 2

World Uranium Production (t U)

% Change

1992 1993 1994 1994/5

Argentina 115 125 64 - 48,8

Australia 2 335 2 268 2 278 0,4

Belgium 40 34 40 17,6

Brasil - 50 50 0,0

Bulgaria 90 50 50 0,0

Cnada 9 385 9 173 9 500 3,6

China 955 780 780 0,0

Chech Rep. 1 570 950 300 -68,4

France 2 120 1 710 1 028 - 39,9

Gabon 594 556 650 16,9

Germany 250 116 395 240,5

Hungary 430 381 402 5,5

India 230 290 290 0,0

Kazakhstan 2 700 2 700 2 240 - 17,3

Namibia 1 692 1 665 1 912 14,8

Niger 2 965 2 914 2 975 2,1

Pakistan 23 23 23 0,0

Portugal 28 28 24 - 14,3

Romania 120 120 120 0,0

Russia 2 640 2 399 2 350 - 2,0

South Afrika 1 676 1 700 1 690 - 0,6

Spain 186 183 255 39,6

Ukraine 600 500 400 - 20,0

USA 2 154 1 192 1 270 6,5

Uzbekhistan 2 680 2 600 2 116 - 18,6

Total 35 526 32 507 31 202 - 4,0

Франция добива 89 % от своята ел. Енергия от ядрени установки, а Белгия 60 %.

Очертаващата се благоприятна картина за увеличаване на потреблението през следващите 20-25 години, с около 50 % е един сигнал за големите производители на уран и на производителите на ядрени инсталации за все по-разширяващ се пазар, където битката за надмощие се разгаря със все по-голяма сила. Затова и френската шумотевица около АЕЦ „Козлодуй” не е случайна: (виж приложението от в. „24 часа” от 03.11.1995 г.).

Като изключим няколко държави от Африка, производителки на уран, които нямат собствени ядрени инсталации (бившите френски и английски колонии, а и Намибия) ще видим, че най-големият парадокс в света по отношение на уранодобива е България.

Б ъ л г а р и я е е д и н с т в е н а т а с т р а н а в с в е т а, п р и т е ж а в а -щ а н е е д и н и л и д в а, а ц е л и ш е с т я д р е н и р е а к т о р а, к о я т о е п р е к р а т и л а д о б и в а на У р а н !!!

Парадоксът е още по-голям защото нито една страна в света не закрива уранодобива си преди да е ликвидирала при това напълно ядрените си инсталации. При това след като е ликвидирала уранодобива сега (1990) планира да постои втора АЕЦ, за която ще трябва да купува от свободния пазар ядрено гориво (касети) на цени от 1760 $ - 2000$ за килограм, при тенденции да поскъпне до 3000-4000 $ /кг. Ако действаще договора с Русия за преработката на ишлеме цената за една зарядка щеше да е около $40-$50 млн.- т.е. разходите за добив, преработка и доставка, а не $380 млн, както е сега.

Експерти коментират, че това всъщност е било политическо решение да се смени доставчикът на гориво за АЕЦ. Защото при тази доставка комсионната от 5 % е колосална сума. Въпросът е къде е отишла?

Тогава изкуствено се изкарва, че българският уранодобив е нерентабилен, и е извикана за оценка западна експертна комисия. Решението за ликвидация на уранодобива обаче излиза наяве чак през 1998 г., защото през това време започва ликвидацията на всяко едно дружество от урановото производство поотделно, а голяма част от средствата на практика са отклонявани.

Решението за закриването и пълната ликвидация на уранодобива у нас беше взето абсолютно погрешно, в услуга на чужди интереси и за сметка на националната ни сигуност. Предателство на национални интереси, технологични тайни и know-how и унищожаване на елитен интелектуален потенциал. Това поръчково унищожаване на печелившия уранодобив е едно умишлено престъпление (защото то не може да бъде наречено по друг начин) и ни донесе ужасяващата 85% зависимост от внос на енергийни суровини.

Една година преди да се роди недоносчето наречено 163ПМС министрството на индустрията и технологиите покани една от най-големите уранодобивни фирми в света Uranerzbergbau, за да докаже, че българският уранодобив е неекологичен и неефективен. Посещението съвпадна „уж случайно” с няколко акции на наши и чужди еколози и атмосферата за посещението беше осигурена. Кохортата от германски експерти по уран, (разбирайте специалисти по промишлен шпионаж) предвождани от г-н Хюпе заочнаха редовно да посещават Бухово и по личното разпореждане на Министър Пушкаров получаваха всякакви сведения от секретните доклади по дейността на ДФ „РЕДКИ МЕТАЛИ”. Баш шпионите изискваха пълни и подробни сведения за всяко наше находища по запаси, технология на добив, съдържания, резултати от проучването и пр. Като се увериха, че сме работили с една много викока ефективност, веднага започнаха да предлагат и „тук и там” по едно смесено предприятие. Тук да закупят завод Металург – Бухово, там да добиват и уран и злато... В предложените „програми” те се интересуваха само от перспективните участъци и не си даваха труд за „някаква си там рекултивация” или рехабилитация. Истината за тяхната „помощ” покойният ни колега Димитър Асенов изрече кратко и ясно. „Господа, помоща и технологиите които предлагате за внедряване са обида за българските специалисти”.

Само месец преди ПМС 163, е подписан протокол по силата на който се възлага на Uanerzbergbau да мотивира пред министерството и правителството закриването на българския уранодобив.

Сценарият по цяла източна Европа беше един и същ, но докато другите страни (Унгария, Чехия и Румъния) показаха вратите на Uranerzbergbau, нашите чиновници просто отвориха „Секретните банки на ДФ „Редки метали”.

Едно предприятие създадено с Царски указ, представляващо фирма от инженерингов тип беше предадено и съсипано с едно постановление десетина листа хартия, които го обявиха за ненужно.Елитни научно-производствени групи от геолози, геофизици, технолози, химици, сондажни специалисти и др. Със специална подготовка и висока квалификация, бяха разбити и изхвърлени на улицата. Съсипана и разпродадена на безценица модерна лабораторна база- единствена в ЮИ Европа, модерен химически завод с гъвкави технологии беше спрян и докаран (ограбен) до състояние на пълна разруха. За да запази донякъде технологичните линии и специалистите, беше принуден да произвежда стипца, английска сол и син камък (CuSO₄), само и само да се поддържат в някаквово работно състояние технологичните модули.

Минералните ресурси са изключителна държавна собственост, урановите находища също. Държавата ни обаче чрез ПМС 163 де юре и де факто се отказа от своята собственост градена от четири поколения специалисти в продължение на повече от 50 години. Изпълнението на „процедурата по унищожението” беше оставено в ръцете на

на невежи еколози и почти толкова умни чиновници...

ДФ „Редки метали” имаше пълен завършен цикъл на дейност. Уранодобив – търсене, проучване, оценка добив и реализация на продукта – гориво за Ядрената енергетика на страната – АЕЦ Козлодуй. От този затворен цикъл Уранодобив –Ядрена енегетика идва огромният енергиен и икономически еквивалент на печалбата за икономиката.

Излизането на ПМС 163 беше в период, когато специалистите от Редки метали бяха разработили собствена програма за ефективност в отрасъла и в която уранът беше само 40% от „общата промишлена продукция” , но вече в условията на пазарната икономика „само един от продуктите”, но не основният. Програмата включваше поетапно закриване на неефертивните и нерентабилни находища и участъци, съвместно с провеждането на конкретни мероприятия по премахване на последствията от уранодобива и рекултивация на обектите. Никой от директорите и министрите не оърна внимание на разработената програма. По нечие нареждане тя беше прибрана и заключена в бюрата на чиновниците, а авторите и отидоха на трудовата борса...

Пълно пренебрежение от старна на монистерства и правителство беше демонстрирано и по отношение на специалистите от Българското ядрено дружество, специалистите от геологическия институт на БАН, както и от МГУ „Св. Иван Риски”.

World Uranium Produstion and Production Cpacity Forecast 2000-2010