Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2010 08:55 - Четиво за бивши, настоящи и бъдещи министри на икономиката и енергетиката - ІІ част
Автор: marystaneva Категория: Политика   
Прочетен: 2088 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.08.2012 18:46


Продължение на предишния постинг:


О Н Д(Русия и бившите републики)  в новите условия също излезе с дъмпнингови цени на пазара на суровините, но  техните запаси са неизчерпаеми. Преди 7-8 години по подобен начин Китай срина световния пазар на волфрам. Цената на 65% WO3, преди това беше около $9000 за тон, за да се срине до мизерните $70 -$100. Сети ли се някой от самозваните макроикономисти да си зададе въпроса как реагираха страните от Южна Америка на този явен китайски дъмпинг. Много просто: Установиха за региона цена от 7600 $ за тон 65% WO3, като запазиха инфраструктурата, работещите мощности, специалистите и си спестиха икономическа и социална катастрофа  с непредвидими последици. 

Почти подобно беше  и положението и с другите мин. суровини- олово, цинк, мед кадмий, антимон и т.н.

Една Франция  обаче намали собственото си производство на уран, просто защото консервира 19-те си находища, някои от които изчерпани, поради повишените разходи  за добив. Но увеличи рязко добива от Габон, Нигер, Чад, както  и от други страни във френско говорящата част  от Африка. Освен това  годишната печалба на Electricite de France  за 1994/95 г.,  само от експлоатацията на  френските ядрени реактори е 46-49 млрд франка, т.е. около 9 млрд USD.

 

Добива на страните производителки на уран е даден в табл. 1, и в табл. 2

 

                        World Uranium Production (t U)

                                                                                                                                                                                                                                                                                                           % Change

                               1992                         1993                         1994                             1994/5

Argentina                    115                          125                            64                            - 48,8

Australia                  2 335                       2 268                       2 278                                 0,4

Belgium                        40                            34                            40                               17,6

Brasil                             -                              50                            50                                 0,0

Bulgaria                        90                            50                            50                                 0,0

Cnada                       9 385                       9 173                       9 500                                 3,6

China                           955                          780                          780                                 0,0

Chech Rep.              1 570                           950                          300                              -68,4

France                      2 120                       1 710                        1 028                             - 39,9

Gabon                          594                         556                           650                               16,9

Germany                      250                         116                           395                              240,5

Hungary                       430                         381                           402                                  5,5

India                             230                         290                           290                                  0,0

Kazakhstan                2 700                      2 700                        2 240                              - 17,3

Namibia                     1 692                      1 665                        1 912                                14,8

Niger                          2 965                      2 914                        2 975                                  2,1

Pakistan                          23                           23                             23                                  0,0

Portugal                          28                           28                             24                              - 14,3

Romania                       120                         120                           120                                  0,0

Russia                        2 640                      2 399                        2 350                                - 2,0

South Afrika              1 676                      1 700                        1 690                                - 0,6

Spain                             186                         183                           255                                39,6

Ukraine                         600                         500                           400                              - 20,0

USA                           2 154                      1 192                        1 270                                  6,5

Uzbekhistan               2 680                      2 600                        2 116                              - 18,6

Total                         35 526                    32 507                      31 202                               - 4,0

 

Франция добива 89 % от своята ел. Енергия от ядрени установки, а Белгия 60 %.

            Очертаващата се благоприятна картина за увеличаване на потреблението през следващите 20-25 години, с около  50 % е един сигнал за големите производители на уран и на производителите на ядрени инсталации за все по-разширяващ се пазар, където битката за надмощие се разгаря със все по-голяма сила. Затова и френската шумотевица около АЕЦ  „Козлодуй” не е случайна: (виж  приложението от в. „24 часа” от 03.11.1995 г.).

            Като изключим няколко държави от Африка, производителки на уран, които нямат  собствени ядрени инсталации (бившите френски и английски колонии, а и  Намибия) ще видим, че най-големият парадокс в света по отношение на уранодобива е България.

Б ъ л г а р и я   е   е д и н с т в е н а т а     с т р а н а   в    с в е т а,   п р и т е ж а в а -щ а    н е     е д и н    и л и    д  в а,  а   ц е л и    ш е с т    я д р е н и    р е а к т о р а,   к о я т о   е    п р е к р а т и л а   д о б и в а    на  У р а н !!!

Парадоксът е още по-голям  защото нито една страна в  света не закрива уранодобива си преди  да е ликвидирала при това напълно ядрените си инсталации. При това след като е ликвидирала уранодобива сега  (1990) планира да постои втора АЕЦ, за която ще трябва да купува от свободния пазар ядрено гориво (касети) на цени от 1760 $ - 2000$ за килограм, при тенденции да поскъпне до 3000-4000 $ /кг. Ако действаще договора с Русия за преработката на ишлеме цената за една зарядка щеше да е около $40-$50 млн.- т.е. разходите за добив, преработка и доставка, а не $380 млн, както е сега.

 Експерти коментират, че това всъщност е било политическо решение да се смени доставчикът на гориво за АЕЦ. Защото при тази доставка комсионната от 5 % е колосална сума. Въпросът е къде е отишла?

 Тогава изкуствено се изкарва, че българският уранодобив е нерентабилен, и е извикана за оценка западна експертна комисия. Решението за ликвидация на уранодобива обаче излиза наяве чак през 1998 г., защото през това време започва ликвидацията на всяко едно дружество от урановото производство поотделно, а голяма част от средствата на практика са отклонявани.

 

Решението за закриването и пълната ликвидация на уранодобива  у нас беше взето абсолютно погрешно, в услуга на чужди интереси и за сметка на националната ни сигуност. Предателство на национални интереси, технологични тайни и know-how и унищожаване на елитен интелектуален потенциал. Това поръчково унищожаване на  печелившия уранодобив е едно умишлено престъпление (защото то не може да бъде наречено по друг начин) и ни донесе  ужасяващата 85% зависимост от внос на енергийни суровини.

 

Една година преди да се роди недоносчето наречено 163ПМС министрството на индустрията и технологиите  покани една от най-големите уранодобивни фирми в света Uranerzbergbau, за да докаже, че българският уранодобив е неекологичен и неефективен. Посещението съвпадна „уж случайно” с няколко акции на наши и чужди еколози и атмосферата за посещението беше осигурена. Кохортата от германски експерти по уран, (разбирайте специалисти по промишлен шпионаж) предвождани от г-н Хюпе заочнаха редовно да посещават Бухово и по личното разпореждане на Министър Пушкаров получаваха всякакви сведения от секретните доклади  по дейността на ДФ „РЕДКИ МЕТАЛИ”. Баш шпионите изискваха пълни и подробни сведения за всяко наше находища по запаси, технология на добив, съдържания, резултати от проучването и пр. Като се увериха, че сме работили  с една много викока ефективност, веднага започнаха да предлагат и „тук и там” по едно смесено предприятие. Тук да закупят завод Металург – Бухово, там да добиват и уран и злато... В предложените „програми” те се интересуваха  само от перспективните участъци и не си даваха труд за „някаква си там рекултивация” или рехабилитация. Истината  за тяхната „помощ” покойният ни колега Димитър Асенов изрече кратко и ясно. „Господа, помоща и технологиите които предлагате за внедряване са обида за българските специалисти”.  

 

Само месец преди ПМС 163, е подписан протокол по силата на който се възлага на Uanerzbergbau   да мотивира пред министерството и правителството закриването на българския уранодобив.

Сценарият по цяла източна Европа беше един и същ, но докато другите страни (Унгария, Чехия и Румъния) показаха вратите на Uranerzbergbau, нашите чиновници просто отвориха „Секретните банки  на ДФ „Редки метали”. 

Едно предприятие създадено с Царски указ, представляващо фирма от инженерингов тип беше предадено и съсипано с едно постановление десетина листа хартия, които го обявиха за ненужно.Елитни научно-производствени групи от геолози, геофизици, технолози, химици, сондажни специалисти и др. Със специална подготовка и висока квалификация, бяха разбити и изхвърлени на улицата. Съсипана и разпродадена на безценица модерна лабораторна база- единствена в ЮИ Европа, модерен химически завод с гъвкави технологии беше спрян и докаран (ограбен) до състояние на пълна разруха.  За да запази донякъде технологичните линии и специалистите, беше принуден да произвежда стипца, английска сол и син камък (CuSO4), само и само да се поддържат в някаквово работно състояние технологичните модули.

 

Минералните ресурси са изключителна държавна собственост, урановите находища също. Държавата ни обаче чрез ПМС 163  де юре и де факто  се отказа от своята собственост градена от четири поколения специалисти в продължение на повече от 50 години. Изпълнението на „процедурата по унищожението” беше оставено в ръцете на

на невежи еколози и почти толкова умни чиновници...

ДФ „Редки метали” имаше пълен завършен цикъл на дейност. Уранодобив – търсене, проучване, оценка добив и реализация на продукта – гориво за  Ядрената енергетика на страната – АЕЦ Козлодуй. От този затворен цикъл Уранодобив –Ядрена енегетика  идва огромният енергиен и икономически еквивалент на печалбата  за икономиката.

Излизането на ПМС 163 беше в период, когато  специалистите от Редки метали бяха разработили собствена програма за ефективност в отрасъла и в която уранът беше само 40% от „общата промишлена продукция” , но вече в условията на пазарната икономика  „само един от продуктите”, но не основният. Програмата включваше поетапно закриване на неефертивните и нерентабилни находища и участъци, съвместно с провеждането на конкретни мероприятия по премахване на последствията от уранодобива и рекултивация на обектите. Никой от директорите и министрите  не оърна внимание на разработената програма. По нечие нареждане тя беше прибрана и заключена в бюрата на чиновниците, а авторите и отидоха на трудовата борса...

Пълно пренебрежение от старна на монистерства и правителство беше демонстрирано и по отношение на специалистите от Българското ядрено дружество, специалистите от геологическия институт на БАН, както и от МГУ „Св. Иван Риски”.

 

 

            World Uranium Produstion  and Production Cpacity Forecast 2000-2010

                                               from Exsting Fcilities (Y/t  U)

 

                                                                                                                                                                     Forecast

                                 1990*                     1992                           2000                             2010

 

Argentina                       8                          115                           120                               120

Australia                  3 535                       2 335                       4 350                             4 350

Belgium                        40                            40                            40                                  40

Brasil                             -                                0                              0                                    0

Bulgaria                      500                            90                              0                                    0

Cnada                       8 721                       9 385                       9 230                             4 615

China**                   1 300                          955                        1 300                             1 300

Croatia/Slovenia           70                              0                               0                                    0

Chech Rep.              2 400                       1 570                          700                                 700

France                      2 916                       2 122                          600                                     0

Gabon                          710                         540                        1 500                             1 500

Germany                  2 972                         250                                0                                    0

Hungary**                   520                         430                           700                                 700

India                             230                         230                           230                                 230

Kazakhstan                 N.A.                      2 700                        4 000                              4 000

Mongolia                     N.A.                        100                            100                                100

Namibia                     3 211                      1 692                        4 000                              4 000

Niger                          2 830                      2 965                        3 500                              3 500

Portugal                         111                          28                              40                                   40

Romania**                    200                        120                           900                                  900

Russia**                      N.A.                     2 640                        4 000                               4 000

South Afrika              2 478                      1 676                        5 000                               5 000

Следва продължение:



Тагове:   доклад,   министри,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marystaneva
Категория: Политика
Прочетен: 2661070
Постинги: 234
Коментари: 3432
Гласове: 2849