Постинг
04.12.2010 21:57 -
Как се убива духовност?
Откъс от публикация в един блог:
"Излезте навън, сред боклуците, хвърлени от вас или съседите ви и избуялата трева, правеща пейзажа като от играта Кал оф дюти 2. Помислете си за всяка двойка наблюдения, която ви заобикаля и съставлява живота ви. Всеки чифт, каквото и да е, е пропит с нещо, което се нарича ПРОСТОТИЯ.
Властваща, заобикаляща ни и изяждаща. Обсебваща ви отвсякъде, моделираща всичко. Ето го общото за всяка двойка наблюдения, на целия абсурден театър.
Пълни сме с обяснения като в реклама за Спрайт. Що стана така, къде сбъркахме.
Сега ще ви кажа КАК СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ.
Тук помага литературата. По подразбиране е отражение на околната среда.
Цитираме Айн Ранд „Изворът”.
Ето как според него може да се управлява по най-лесния начин един народ: „Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенство. Присмей се на Роурк (в книгата: талантливият архитект) и обяви Питър Кийтинг (посредствен творец) за голям архитект. И вече си унищожил архитектурата… Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове – ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята.
Има и друг начин. Убивай със смях. Научи се да го използваш като унищожително средство. Превърни го в подигравка. Съвсем лесно е. Кажи им да се присмиват на всичко... Ако унищожиш всичко свято в душата на човека, и самата му душа ще престане да е свята за него. Убий преклонението, за да убиеш героя в човека. Няма преклонение с кикот. Човекът ще се подчини и покорството му ще е безгранично. Ще се съгласява с всичко и няма да приема нищо твърде сериозно. ...Безсмислицата винаги има някаква цел. Не си губи времето да изследваш безумието – само се запитай каква е целта му… Природата не търпи вакуум. Опустоши човешката душа и ще получиш празно пространство, което да запълниш”, казва учителят Тухи."
Тук великолепната Веселина Седларска прави следното заключение: "Спомнете си тези думи следващия път, когато се питате защо толкова шум около някого, който е очевиден некадърник, или убиват с тишина някого, който е очевидно талантлив. И не се чудете как стигнахме дотук. Голямото опростачване, голямото изпразване на душите от години е в ход. Дори тези, на които то е поверено, може да не са наясно – ако разбираха какво правят, може би нямаше да го правят. Но ние трябва да сме наясно – ако разбираме какво правят с нас, може би все пак няма да успеят да го направят."
Проблемът е, че не разбираме. Ако разбирахме, нямаше да сме тук..."
http://zemaria.blog.bg/politika/2010/12/04/kak-se-gasi-tui-shto-ne-gasne.645339
/В откъса съм си позволила да махна само началото. Мисля, че това тук е по-важно./
"Излезте навън, сред боклуците, хвърлени от вас или съседите ви и избуялата трева, правеща пейзажа като от играта Кал оф дюти 2. Помислете си за всяка двойка наблюдения, която ви заобикаля и съставлява живота ви. Всеки чифт, каквото и да е, е пропит с нещо, което се нарича ПРОСТОТИЯ.
Властваща, заобикаляща ни и изяждаща. Обсебваща ви отвсякъде, моделираща всичко. Ето го общото за всяка двойка наблюдения, на целия абсурден театър.
Пълни сме с обяснения като в реклама за Спрайт. Що стана така, къде сбъркахме.
Сега ще ви кажа КАК СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ.
Тук помага литературата. По подразбиране е отражение на околната среда.
Цитираме Айн Ранд „Изворът”.
Ето как според него може да се управлява по най-лесния начин един народ: „Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенство. Присмей се на Роурк (в книгата: талантливият архитект) и обяви Питър Кийтинг (посредствен творец) за голям архитект. И вече си унищожил архитектурата… Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове – ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята.
Има и друг начин. Убивай със смях. Научи се да го използваш като унищожително средство. Превърни го в подигравка. Съвсем лесно е. Кажи им да се присмиват на всичко... Ако унищожиш всичко свято в душата на човека, и самата му душа ще престане да е свята за него. Убий преклонението, за да убиеш героя в човека. Няма преклонение с кикот. Човекът ще се подчини и покорството му ще е безгранично. Ще се съгласява с всичко и няма да приема нищо твърде сериозно. ...Безсмислицата винаги има някаква цел. Не си губи времето да изследваш безумието – само се запитай каква е целта му… Природата не търпи вакуум. Опустоши човешката душа и ще получиш празно пространство, което да запълниш”, казва учителят Тухи."
Тук великолепната Веселина Седларска прави следното заключение: "Спомнете си тези думи следващия път, когато се питате защо толкова шум около някого, който е очевиден некадърник, или убиват с тишина някого, който е очевидно талантлив. И не се чудете как стигнахме дотук. Голямото опростачване, голямото изпразване на душите от години е в ход. Дори тези, на които то е поверено, може да не са наясно – ако разбираха какво правят, може би нямаше да го правят. Но ние трябва да сме наясно – ако разбираме какво правят с нас, може би все пак няма да успеят да го направят."
Проблемът е, че не разбираме. Ако разбирахме, нямаше да сме тук..."
http://zemaria.blog.bg/politika/2010/12/04/kak-se-gasi-tui-shto-ne-gasne.645339
/В откъса съм си позволила да махна само началото. Мисля, че това тук е по-важно./
ПУБЛИЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ И ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ - по...
ОФИЦИАЛНО;ДО ГЛ. ПРОКУРОР НА Р.БЪЛГАРИЯ;...
Националното самочувствие като лечение н...
ОФИЦИАЛНО;ДО ГЛ. ПРОКУРОР НА Р.БЪЛГАРИЯ;...
Националното самочувствие като лечение н...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2849
