Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2012 11:04 - ПОСЛЕДЕН УРОК
Автор: marystaneva Категория: Поезия   
Прочетен: 2345 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Това ме разплака...

/публикувано във "Фейсбук" от Малина Цонкова/


Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи,слаба ,невисока,
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка,маниер,гърбът - превит.

Бях все зает,началник-в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.

Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.

"Не те ли учих драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.


АВТОР - неизвестен


Моля, ако някой знае кой е авторът, нека да го сподели!




Гласувай:
7
0



1. faktifakti - Уникално е.
09.05.2012 11:36
Силно социално . Поздрав.
цитирай
2. marystaneva - Благодаря!
10.05.2012 10:13
А поздравите нека бъдат за неизвестния автор...
цитирай
3. ishchel - Прекрасен стих, незабравящ се ж...
15.05.2012 12:09
Прекрасен стих, незабравящ се житейски урок!
цитирай
4. marystaneva - Уроците, които сме забравили... :(
16.05.2012 10:52
Като например това, че да вярваш и да работиш без пари за някакви идеали, не означава, че си идиот... Или това, което преди време каза една майка от Тунис, загубила сина си - че "достойнството и свободата са по-важни от хляба". Или пък това, че да си свещеник, лекар или учител, е призвание, а не просто професия... Едни такива неща...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marystaneva
Категория: Политика
Прочетен: 2037217
Постинги: 234
Коментари: 3432
Гласове: 2847