Постинг
15.06.2008 13:44 -
За промяната на избирателната система и страха от отговорност
Попаднах на една статия от проф. Михаил Константинов, която много ми хареса. /в. "Телеграф"/13.06.2008 г./
Чудя се дали някой в България ще намери сили да поеме такава отговорност? България заслужава едно по-добро бъдеще! А не нов бардак със стари к...и. Няма и да усетим кога ще дойдат следващите избори...
Страхът на политиците пречи
Страхът от поемане на отговорност е емблематичен за политиците изобщо, а за българските политици този страх е масов. Партийците от втория ешелон се страхуват от колегите си от първия, а те на свой ред стоят с подвити опашки под строгия поглед на лидера. Така партийната йерархия силно напомня порядките в класическата глутница.Или за да бъдем по-човекоподобни - напомня порядките в едно стадо примати. Ще припомним прочее, че някои примати, шимпанзета и орангутани имат речник от 800 думи, т.е. двойно по-богат от речника на средния български мутро-барон, респективно мутреса. Лидерите В много случаи партийното послушание и пълната липса на инициативност сред партийните маси играят положителна роля. Указанията на лидера плавно и безцветно се предават надолу по веригата, а доколко се изпълняват, е друг въпрос. Партийната машина поскърцва, върви и даже прилича на жива. Но това е довреме. Има моменти, а те идват внезапно, когато само решителни действия могат да спасят една партия и даже цяла една политическа система. Но точно тогава няма кой да ги извърши тези действия. Няма кой да поеме отговорност, тоест. Защото за съжаление отрицателната партийна селекция създава хора, негодни да поемат отговорност. В момента се случват интересни неща. Изглежда, че абсурдът на лошите практики е достигнал върха си с изборната сага в Сандански, но не е така. Защото, колкото и лоши да изглеждат нещата там, те неизбежно ще се влошат. И не само в Сандански. Или казано образно, сегашните избори в Сандански бяха по-лоши от предишните, но ще са много по-добри от следващите. И така - до края на демокрацията. То и къде е казано, че демокрацията е върхът на общественото устройство? Каза го американският политолог Франсиз Фукуяма в култовата си работа "Краят на историята" преди 19 години, но май не го е повтарял оттогава. Дали е дошъл краят на българската демокрация, е рано да се каже. Но че така повече не може да се живее, може и трябва да се каже. И щом не може повече така, значи нещо трябва да се направи. Например да се промени политическата система. Превратите Според българския и световния опит има два начина това да се случи. Политическата система се променя чрез преврат или по демократичен начин чрез смяна на избирателната система. Преврати и опити за преврати в нашата нова история има предостатъчно. И даже скоро беше годишнината на Деветоюнския преврат от-.1923 г. Малцина знаят, но една от причините за този преврат, или поне за спешното му провеждане, е била масивната фалшификация на парламентарните избори от април същата година. Тогава лидерът Стамболийски малко се поувлича и "дава" на опозицията само няколко мандата. След едни избори, признати за безобразни даже по фриволните тогавашни байганьовски стандарти. Тук вече запасното българско офицерство не издържало и се наложило Стамболийски да плати за грешките си по електоралните и по македонските въпроси по най-високата тарифа. Според някои тогава именно започнала гражданската война в България, която в нежна форма продължава и до днес. Но и това не е вярно. Първите залпове на тази война дават разбунтували се и престъпили клетвата си фронтоваци през 1918 г., а официално войната срещу българския народ е обявена от БКП, след като партията се болшевизира малко след това. Разум Но това не е статия по история. А статия за отговорността и за бягството от отговорност. Отговорен е свободният човек, а свободата е най-трудното състояние на човешкия дух. И затова Ерих Фром пише една друга култова студия - "Страх от свободата". Пише я като реакция на реакцията на немския народ към нацизма. Нацизмът впрочем идва по другия, по демократичния начин за смяна на политическата система. Омръзналата на всички и корумпирана Ваймарска република (не ви ли е познато?) осигурява необходимия инструментариум - свободни и демократични избори, за ритуалното си самоубийство и за раждането на абсолютния лидер, фюрера на немския народ. И започва хилядолетният Райх, за да изтрае... 12 години и малко... На България не й трябват преврати и не й трябва фюрер, колкото и да им се иска на някои. На България й трябва малко разум, другото тя си го има. Но разумни са свободните хора, страхливите не са. Малко са следователно свободните български политици, ако изобщо ги е имало. Сбърканият модел Системата е изчерпана и посоката на носене на отговорност при нея е сбъркана. Сбъркана е, защото политикът трябва да е отговорен първо пред хората, а след това пред партийния си лидер. А не обратното, както е сега. От няколко месеца за това говори и президентът, но даже неговият авторитет и влиянието му върху бившите му съпартийци не са достатъчни, за да се помръднат нещата. Не са достатъчни, защото някой трябва да поеме отговорност, а го е страх. Страхливите не поемат отговорност, поемат други неща, понякога поемат вината с мезета. За тия последните е поговорката, че Бог забавя,но не забравя. Защо политиците не поемат отговорността да променят системата? Ами защото всички се страхуват от лоши изборни резултати. И от това, че ще ги обвинят за загубата, защото след изборната катастрофа всички ще търсят необходимия грешник с цел ритуалното му изяждане. Както впрочем е прието в глутницата. Партиите За малките партии е ясно - при тях добър изборен резултат може да се случи само по чудо. И те поради това от всичко и от всички се страхуват. За новообразуваните партии с претенции като ЛИДЕР не се знае какво мислят по въпроса. Но то и терминът "новообразувание" звучи малко негативно в медицината. Средните партии - ДПС и Атака, са сигурни за участието си в 41 -вото народно събрание, но тези партии по традиция са подозрителни към всякакви промени в избирателните практики. Така че и при тях ентусиазъм за промени няма. При по-големите - ГЕРБ и БСП, мотивите за бездействие са различни. В ГЕРБ нямат достъп до кухнята на парламента и не без известно основание се опасяват да не бъдат прецакани с някоя изборна новост. При БСП обаче трагедията достига хамлетовски мащаби. Партията с ужасяваща монотонност губи избиратели. В малки, но знакови общини БСП има нула или максимум 1 -2 общински съветници, оставайки пета-шеста политическа сила. На национално ниво БСП може да разчита до 600 000 гласа, с някакъв мек (ама много мек) резерв от още 200 000. За пръв път БСП умира наистина, поне в досегашната си форма. Изневярата Дори и след Виденовата катастрофа партията не е била толкова зле. Защото при тази партия в най-голяма степен проблемите са психологически, а психиката трудно се лекува с пари, каквито впрочем няма. За пръв път маси червени избиратели изневериха на семейната традиция, на приятелската традиция, на вътрешните си убеждения. Когато един традиционен червен избирател изневери на любимата си партия, това е като семейна изневяра и връщане назад няма. Щом една домакиня изневери на мъжа си след 30 години брак и вярност, вече не я търсете вкъщи... ...Та така и с червения електорат. Отстрани може да изглежда смешно, но за тези хора е трагедия. Която пък беше неизбежна, защото не може човек безкрайно дълго да бъде изнасилван, ако му е оставена вратичка за бягство. Така че има и обратно бягство - в закъснялата и осакатена свобода. Промени в политическата система ще има. Разумните хора ги предусещат и даже контролирано ги предизвикват. Неразумните стоят и чакат промените да ги залеят. Но тогава някои от тях остават удавени дъното.
Чудя се дали някой в България ще намери сили да поеме такава отговорност? България заслужава едно по-добро бъдеще! А не нов бардак със стари к...и. Няма и да усетим кога ще дойдат следващите избори...
Страхът на политиците пречи
Страхът от поемане на отговорност е емблематичен за политиците изобщо, а за българските политици този страх е масов. Партийците от втория ешелон се страхуват от колегите си от първия, а те на свой ред стоят с подвити опашки под строгия поглед на лидера. Така партийната йерархия силно напомня порядките в класическата глутница.Или за да бъдем по-човекоподобни - напомня порядките в едно стадо примати. Ще припомним прочее, че някои примати, шимпанзета и орангутани имат речник от 800 думи, т.е. двойно по-богат от речника на средния български мутро-барон, респективно мутреса. Лидерите В много случаи партийното послушание и пълната липса на инициативност сред партийните маси играят положителна роля. Указанията на лидера плавно и безцветно се предават надолу по веригата, а доколко се изпълняват, е друг въпрос. Партийната машина поскърцва, върви и даже прилича на жива. Но това е довреме. Има моменти, а те идват внезапно, когато само решителни действия могат да спасят една партия и даже цяла една политическа система. Но точно тогава няма кой да ги извърши тези действия. Няма кой да поеме отговорност, тоест. Защото за съжаление отрицателната партийна селекция създава хора, негодни да поемат отговорност. В момента се случват интересни неща. Изглежда, че абсурдът на лошите практики е достигнал върха си с изборната сага в Сандански, но не е така. Защото, колкото и лоши да изглеждат нещата там, те неизбежно ще се влошат. И не само в Сандански. Или казано образно, сегашните избори в Сандански бяха по-лоши от предишните, но ще са много по-добри от следващите. И така - до края на демокрацията. То и къде е казано, че демокрацията е върхът на общественото устройство? Каза го американският политолог Франсиз Фукуяма в култовата си работа "Краят на историята" преди 19 години, но май не го е повтарял оттогава. Дали е дошъл краят на българската демокрация, е рано да се каже. Но че така повече не може да се живее, може и трябва да се каже. И щом не може повече така, значи нещо трябва да се направи. Например да се промени политическата система. Превратите Според българския и световния опит има два начина това да се случи. Политическата система се променя чрез преврат или по демократичен начин чрез смяна на избирателната система. Преврати и опити за преврати в нашата нова история има предостатъчно. И даже скоро беше годишнината на Деветоюнския преврат от-.1923 г. Малцина знаят, но една от причините за този преврат, или поне за спешното му провеждане, е била масивната фалшификация на парламентарните избори от април същата година. Тогава лидерът Стамболийски малко се поувлича и "дава" на опозицията само няколко мандата. След едни избори, признати за безобразни даже по фриволните тогавашни байганьовски стандарти. Тук вече запасното българско офицерство не издържало и се наложило Стамболийски да плати за грешките си по електоралните и по македонските въпроси по най-високата тарифа. Според някои тогава именно започнала гражданската война в България, която в нежна форма продължава и до днес. Но и това не е вярно. Първите залпове на тази война дават разбунтували се и престъпили клетвата си фронтоваци през 1918 г., а официално войната срещу българския народ е обявена от БКП, след като партията се болшевизира малко след това. Разум Но това не е статия по история. А статия за отговорността и за бягството от отговорност. Отговорен е свободният човек, а свободата е най-трудното състояние на човешкия дух. И затова Ерих Фром пише една друга култова студия - "Страх от свободата". Пише я като реакция на реакцията на немския народ към нацизма. Нацизмът впрочем идва по другия, по демократичния начин за смяна на политическата система. Омръзналата на всички и корумпирана Ваймарска република (не ви ли е познато?) осигурява необходимия инструментариум - свободни и демократични избори, за ритуалното си самоубийство и за раждането на абсолютния лидер, фюрера на немския народ. И започва хилядолетният Райх, за да изтрае... 12 години и малко... На България не й трябват преврати и не й трябва фюрер, колкото и да им се иска на някои. На България й трябва малко разум, другото тя си го има. Но разумни са свободните хора, страхливите не са. Малко са следователно свободните български политици, ако изобщо ги е имало. Сбърканият модел Системата е изчерпана и посоката на носене на отговорност при нея е сбъркана. Сбъркана е, защото политикът трябва да е отговорен първо пред хората, а след това пред партийния си лидер. А не обратното, както е сега. От няколко месеца за това говори и президентът, но даже неговият авторитет и влиянието му върху бившите му съпартийци не са достатъчни, за да се помръднат нещата. Не са достатъчни, защото някой трябва да поеме отговорност, а го е страх. Страхливите не поемат отговорност, поемат други неща, понякога поемат вината с мезета. За тия последните е поговорката, че Бог забавя,но не забравя. Защо политиците не поемат отговорността да променят системата? Ами защото всички се страхуват от лоши изборни резултати. И от това, че ще ги обвинят за загубата, защото след изборната катастрофа всички ще търсят необходимия грешник с цел ритуалното му изяждане. Както впрочем е прието в глутницата. Партиите За малките партии е ясно - при тях добър изборен резултат може да се случи само по чудо. И те поради това от всичко и от всички се страхуват. За новообразуваните партии с претенции като ЛИДЕР не се знае какво мислят по въпроса. Но то и терминът "новообразувание" звучи малко негативно в медицината. Средните партии - ДПС и Атака, са сигурни за участието си в 41 -вото народно събрание, но тези партии по традиция са подозрителни към всякакви промени в избирателните практики. Така че и при тях ентусиазъм за промени няма. При по-големите - ГЕРБ и БСП, мотивите за бездействие са различни. В ГЕРБ нямат достъп до кухнята на парламента и не без известно основание се опасяват да не бъдат прецакани с някоя изборна новост. При БСП обаче трагедията достига хамлетовски мащаби. Партията с ужасяваща монотонност губи избиратели. В малки, но знакови общини БСП има нула или максимум 1 -2 общински съветници, оставайки пета-шеста политическа сила. На национално ниво БСП може да разчита до 600 000 гласа, с някакъв мек (ама много мек) резерв от още 200 000. За пръв път БСП умира наистина, поне в досегашната си форма. Изневярата Дори и след Виденовата катастрофа партията не е била толкова зле. Защото при тази партия в най-голяма степен проблемите са психологически, а психиката трудно се лекува с пари, каквито впрочем няма. За пръв път маси червени избиратели изневериха на семейната традиция, на приятелската традиция, на вътрешните си убеждения. Когато един традиционен червен избирател изневери на любимата си партия, това е като семейна изневяра и връщане назад няма. Щом една домакиня изневери на мъжа си след 30 години брак и вярност, вече не я търсете вкъщи... ...Та така и с червения електорат. Отстрани може да изглежда смешно, но за тези хора е трагедия. Която пък беше неизбежна, защото не може човек безкрайно дълго да бъде изнасилван, ако му е оставена вратичка за бягство. Така че има и обратно бягство - в закъснялата и осакатена свобода. Промени в политическата система ще има. Разумните хора ги предусещат и даже контролирано ги предизвикват. Неразумните стоят и чакат промените да ги залеят. Но тогава някои от тях остават удавени дъното.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2849